Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 302, пор. № 101

ПРИ ДОГОВОРНО ПРАВОПРИЕМСТВО (ПРИ ПОКУПКО-ПРОДАЖБА, ЗАМЯНА, ДОГОВОР ЗЗД ИЗРАБОТКА И ДР.) ПРАВОДАТЕЛЯТ ОТГОВАРЯ ЗЗД НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ВЕЩТА САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИОБРИТАТЕЛЯ - СТРАНА ПО СДЕЛКАТА С НЕГО. ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЕЩТА НА ТРЕТО ЛИЦЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ТАЗИ ГАРАНЦИОННА ОТГОВОРНОСТ НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ПРАВОДАТЕЛ НЕПРЕМИНАВА С ВЕЩТА И НЕ СЕ СЪЗДАВАТ ОТНОШЕНИЯ НА ОТГОВОРНОСТ МЕЖДУ НЕГО И НОВИЯ ПРИОБРИТАТЕЛ

Чл. 21 ЗЗД

Чл. 99 ЗЗД

Чл. 193 ЗЗД

Чл. 195 ЗЗД

Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по следния въпрос: дали и кога при договорно правоприемство приобритателят на движима вещ или недвижим имот придобива права да претендира отговорност за недостатъци и за гаранции по отношение на обвързания за тях субект към неговия праводарител, когато те са създадени с правна норма?

Поставеният въпрос има предвид посочените в чл. 193 и 195 ЗЗД права на купувача при недостатъци на вещта, които съществено намаляват нейната цена или годност, а именно: да върне вещта и да иска обратно цената, да задържи вещта и да иска намалението на цената, да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

Такива права са и предоставените по силата на утвърдените държавни стандарти гаранции, обезпечаващи нормалното ползуване на една продадена или изработена вещ през определен срок, а при проява на недостатъци - отстраняването им за сметка на продавача или производителя, подмяна на вещта или разваляне на договора (в случай на пълна негодност или не неотстранимост на недостатъците).

Такива права възникват и при договорите за замяна, където по силата на чл. 223 ЗЗД са приложими правилата на покупко-продажбата.

Такива права произтичат и от договора за изработка, като изпълнителят отговаря пред поръчващия за недостатъците на изработената вещ.

Касае се обаче до права, които произтичат от сключения между страните договор (за покупко-продажба, за замяна, за изработка). А с чл. 21, ал. 1 ЗЗД е утвърден по един категоричен и недвусмислен начин принципът, че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Така че и правата за търсене на отговорности за недостатъци на продадената, дадената в замяна или изработена вещ, както и по осъществяването на гаранциите, които по силата на договора или по закон обезпечават на приобритателя на вещта в течение на определен срок нормално и несмущавано ползуване на вещта, могат да бъдат осъществявани само между страните по договора. Трети лица нито носят задължения във връзка с изпълнението на договора, нито пък могат да използуват някакви права от него. Съответно и новите приобритатели, придобили вещта от купувача, заменителя или поръчващия, не могат да имат никакви права спрямо праводателя на техния съконтрагент. Едно друго разрешение би значило да се приеме, че гаранциите, обезпечаващи годността на продадената вещ и възможностите да се търсят отговорности за недостатъци, макар и да имат чисто облигационен характер, следват вещта при прехвърлянето й на трето лице. Известно е обаче, че само вещните права следват вещта. Останалите, свързани с вещта, права трябва да бъдат изрично прехвърлени по установения ред в чл. 99 ЗЗД, за да може приобритателят да се ползува от тях. Този е редът, по който би могло да се прехвърлят и гаранционните права в полза на последващи приобретатели.

Известна особеност представляват случаите, в които гаранционната отговорност се осъществява чрез представяне на касова бележка или гаранционна карта, въпреки че в тях името на купувача не фигурира. Такава отговорност може да бъде потърсена и от лица, последващи приобретателя на вещта, които разполагат с касовата бележка или гаранционната карта. От тези случаи обаче не може да се направи някакъв обобщаващ извод, че законодателят допуска или приема, че с прехвърлянето на вещта на трети лица се прехвърлят и правата във връзка с гаранционната отговорност. Купувачът по първоначалната сделка в тези случаи е анонимен и затова за купувач се признава всяко лице, което е в притежание на вещта и на гаранционния документ. Не би било така, ако за покупко-продажбата е съставен документ (напр. фактура), в който името на купувача е посочено. Последващите приобритатели не биха могли да търсят отговорност от първоначалния продавач, макар и да разполагат с безименната касова бележка или гаранционна карта. Страните по първоначалната сделка в този случай са известни и произтичащи от сделката права ще възникнат само между тях.

Ето защо по поставения за тълкуване въпрос следва да се даде отрицателен отговор, а именно: че гаранционната отговорност не следва вещта при прехвърлянето й на трето лице. Липсва каквато и да е нормативна основа за друго разрешение. Разбира се, това тълкуване е валидно само за сделките, подчиняващи се на общите правила по Закона за задълженията и договорите и за които няма друга правна уредба, отклоняваща се от тези правила (както на пример с чл. 119 ЗТСУ бе разширен кръгът на пасивно легитимираните лица, носещи отговорност за недостатъците при строителството на жилища).