Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 1760 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по три касационни жалби, съответно от Министерския съвет на Р. Б. чрез пълномощника Б. Д., от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Б. Б., и от А. П. инфраструктура, чрез пълномощника Р. Л., против решение № 883 от 23.12.2022г. по адм. д. № 668/2022г. по описа на Административен съд - Хасково, с което, по искане на К. К., е отменена т.77 от Решение на Министерски съвет № 536/ 15.07.2011г. относно отчуждаването на 1/2 ид. ч. от недвижим земеделски имот № 331012, находящ се в с. К. А. обл. Хасково, собственост на В. К..

Касаторите искат отмяна на обжалваното решение, като поддържат аналогични доводи за неправилност поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и необоснованост. Твърдят, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил разпоредбите на чл.39, ал.1, ал.3 и ал.4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, както и чл.39а от същия закон в редакцията на посочените разпоредби към ДВ, бр. 87 от 2010г. Поддържат още, че видно от доказателствата по делото, е спазена процедурата за превеждане по сметка на областния управител на дължимата сума, съставляваща обезщетение на засегнатия собственик, съгласно Решение № 536/ 15.07.2011г. на МС. Подробни съображения са изложени в касационните жалби, които се поддържат от касаторите Министерския съвет на Р. Б. и Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощението процесуални представители. В съдебно заседание последните заявяват и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искане за присъждане на разноски е направено и в касационната жалба на А. П. инфраструктура.

Ответницата К. К., чрез адв. А., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационните жалби като неоснователни. Отправя мотивирано искане обжалваното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът - Министърът на финансите, чрез пълномощника юрк. И. Г., моли да бъдат уважени касационните жалби, като основателни, по поддържани съображения за неправилност на решението на Административен съд - Хасково.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа мотивирано становище за неоснователност касационните жалби.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни.

С обжалваното решение административният съд е отменил т.77 от Решение на Министерски съвет № 536/ 15.07.2011г. относно отчуждаването на 1/2 ид. ч. от недвижим земеделски имот № 331012, находящ се в с. К. А. обл. Хасково, собственост на В. К.. С така постановената отмяна по същество е уважено искането на К. К. от гр. Любимец, в качеството й на наследник на В. К., за отмяна на отчуждаването на идеална част от горепосочения имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ Марица - Оризово - К. А. от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 KV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково. За да постанови този резултат, съдът е релевирал разпоредбите на чл. 39, ал.1, изр. първо и ал.3 от ЗДС / в редакцията към датата на постановяване на решението на МС - ДВ, бр. 87 от 5 ноември 2010г./, приемайки, че след като решението на МС е обнародвано на 26.07.2011г. в ДВ, бр. 57/2011г. и като неоспорено е влязло в силана 10.08.2011г., то от тази дата е започнал да тече и шестмесечния срок по чл.39, ал.3 от ЗДС, в който държавата е следвало да заплати обезщетението на праводателя на Козалиева. Според административния съд, за да бъде прието, че отчуждителната процедура е приключила, то до 10.02.2012г. вкл. собственикът на имота е следвало фактически, по собствената си сметка, да получи определената за него част от общото обезщетение, съответстваща на 479.00 лв. В мотивите на обжалваното решение е посочено още, че едва след като обезщетението бъде преведено по сметка на правоимащия, настъпва и вещноправният ефект на отчуждаването, в съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Първостепенният съд е счел за ирелевантно обстоятелството, че определената обща сума в размер на 77 155 лв. е била преведена от А. П. инфраструктура по банковата сметка на Областна администрация - Хасково, доколкото по делото не са представени доказателства, че дължимата сума е постъпила по сметка на правоимащия или му е предоставена по друг начин. В заключение съдът е формирал извода, че разпоредбите на чл.39, ал.3 и ал.4, както и на чл.39а, ал.1 от ЗДС / в приложимата редакция/, на които са се позовавали ответниците, не изключват задължението на инвеститора да преведе сумата за обезщетяване по сметка на правоимащия

Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Основателно е оплакването на касаторите, че при постановяване на обжалваното решение административният съд е разгледал изолирано нормата на чл.39, ал.1 от ЗДС в приложимата редакция на ДВ, бр.87/2010г./, като не я е поставил в дължимия правен контекст на чл.39, ал.3, ал.4 и ал.6 от ЗДС, както и на чл.39а, ал.1 от ЗДС / отново в приложимата редакция към ДВ, бр.87/2010г./.

Действително, съгласно чл.39, ал.1, предл. първо от ЗДС в горепосочената редакция, имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на МС по чл.34а, ал.1 или в заповедта на областния управител по чл.34а, ал.2, бъде преведено по сметка на правоимащите. Съдът, обаче е пропуснал да отчете, че при постановяване на Решение № 536 на МС от 15 юли 2011г., е била в сила и разпоредбата на изр. второ от чл.39, ал.1 от ЗДС, съгласно която, когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани само по отношение на размера на обезщетението или е допуснато предварителното им изпълнение и то не е отменено от съда /в която хипотеза попада разглежданият случай/, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител.

Видно от съдържанието на Решението на МС, с т.3 от същото е допуснато предварителното му изпълнение и не са представени доказателства, че това предварително изпълнение е отменено от съда. Разпоредбата на чл.39, ал.1, изр. второ е обявена за противоконституционна с Решение № 6 на КС на РБ, обн. ДВ, бр. 65 от 2013 г. Решенията на Конституционния съд, с които се обявява една правна норма за противоконституционна имат действие занапред (ex nung), поради което, както се твърди и в касационната жалба на Министерския съвет, горепосочената норма е била приложима към момента на процесното отчуждаване. Игнорирането на посочената правна уредба е попречило на съда да релевира относимото към спора правило на чл.39, ал.6 от ЗДС в светлината на установените по делото факти, което е предопределило и необоснованите му правни изводи. Съгласно последната разпоредба, инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1, в заповедта по чл. 34в, ал. 1 или в съдебното решение, и за началната дата, от която започва изплащането му. Установява се по делото, че с писмо № 3950 от 04.08.2011г. А. П. инфраструктура е указала на Банка ДСК ЕАД да бъде преведена сумата от 77 155 лв. по банковата сметка на Областна администрация Хасково за изплащане на дължими обезщетения във връзка с отчуждителното мероприятие на горепосоченото решение на МС. Представено е и копие на дневно извлечение от 06.08.2011г., от което е видно, че сумата от 77 155 лв. е била преведена от АПИ на Областна администрация Хасково. Установява се още, че собствениците на отчуждени имоти, чрез публикуване на съобщения във вестниците Пари и Стария мост от 05.08.2011г., са уведомени за начина на получаване на обезщетенията си - за започнало изплащане в Банка ДСК ЕАД след представяне на документи, които са индивидуализирани в съобщението /сред тях документ за собственост, удостоверение за наследници, удостоверение за тежести на имота и т. н./. Изложените факти налагат извода, че праводателят на Козалиева следва да се счита уведомен за обстоятелството, че обезщетението е било преведено по сметка на областния управител, както и е бил известен в коя банка и от коя дата е започнало изплащането му - така, както предвижда разпоредбата на чл.39, ал.6 от ЗДС. Иначе казано, следва да се счете, че към момента на подаване на искането си за отмяна на отчуждаването през 2022г. Козалиева, е знаела за осъществения банков превод по сметка на областния управител на сумите за обезщетението през 2011г. била е известена за това, че праводателят й е могъл да получи обезщетението за отчуждения имот и неполучаването на обезщетението се дължи единствено на негово бездействие. С оглед установената трайна практика на ВАС следва да се приеме, че искането за отмяна на отчуждаването е неоснователно след момента на превеждането на сумите за обезщетението /в този смисъл е и Решение № 5118/ 12.04.2011г. по адм. д. № 1258/2011г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия/.

Всичко изложено по - горе обуславя извод, че неправилно административният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.39, ал.3 от ЗДС за отмяна на отчуждаването. Макар да не е спорно, че фактически не е получено обезщетение за отчуждената от Козелиев 1/2 ид. част от имот № 331012, находящ се в с. К. А. обл. Хасково, то настоящият състав намира, че това се дължи единствено на бездействието на В. К. - праводател на К. К.. Всъщност, видно от данните по делото праводателят на Козалиева не се е възползвал и от възможността, предвидена по чл.39а, ал.2 вр. ал.1 от ЗДС, а именно, след като не е потърсил в тримесечен срок от публикуване на съобщението по чл.39, ал.6 от ЗДС определеното му обезщетение, да докаже правото си да получи определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита.

Като е приел друго, първостепенният съд е постановил правен резултат, позволяващ да бъдат черпени права от собствено неправомерно поведение. Решението на административен съд - Хасково, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено искането на К. К. за отмяна на т.77 от Решение на Министерски съвет № 536/ 15.07.2011г. относно отчуждаването на 1/2 ид. ч. от недвижим земеделски имот № 331012, находящ се в с. К. А. обл. Хасково, собственост на В. К..

В писмената защита на пълномощника на ответницата Козалиева е извършено позававане на решение № 5644/ 09.06.2022г. по адм. д. № 3835/2022г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено извършеното отчуждаване досежно съсобственика на имота Г. С.. Настоящият състав намира, че така постановеното решение няма обвързваща за съда сила при разглеждането на настоящия правен спор.

При този изход на спора и предвид заявеното искане в с. з. на 09.05.2023г. от процесуалните представители на МС и на МРРБ, на тези касатори следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв. на всеки от тях за настоящата инстанция. От тези касатори не е заявено искане за присъждане на разноски, съставляващи заплатена даржавна такса. На касатора А. П. инфраструктура следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 70 лв., съобразно заявеното искане в касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 883 от 23.12.2022г. по адм. д. № 668/2022г. по описа на Административен съд - Хасково, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. К., за отмяна на т.77 от Решение на Министерски съвет № 536/ 15.07.2011г. относно отчуждаването на 1/2 ид. ч. от недвижим земеделски имот № 331012, находящ се в с. К. А. обл. Хасково, собственост на В. К..

ОСЪЖДА К. К., [ЕГН], гр. Любимец, [улица], да заплати на Министерски съвет на Р. Б. сумата 200 /двеста/ лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА К. К., [ЕГН], гр. Любимец, [улица], да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата 200 /двеста/ лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА К. К., [ЕГН], гр. Любимец, [улица], да заплати на А. П. инфраструктура сумата 70 /седемдесет/ лева - разноски за държавна такса за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА