Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 1836 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – В. Т. приподписана от юрк. У., против Решение №240/16.12.2022 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по административно дело №424/2021 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-04000420006313-091-001/02.07.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – В. Т. потвърден в оспорената част с Решение №116/11.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП – В. Т. и в полза на жалбоподателя „Т. Б. ЕООД са присъдени разноски в размер на 1 804.74 лв.
С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК (нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение по преценка на фактите и доказателствата) касаторът претендира отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства – юрисконсултско възнаграждение в общ размер 8 702.41 лв. и държавна такса – 510 лв.
Ответникът по касационната жалба – „Т. Б. ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Троян, [жк] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. А. по съображения, изложени в писмен отговор и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното решение на административния съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Ловеч е РА №Р-04000420006313-091-001/02.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т. потвърден в оспорената част с Решение №116/11.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП – В. Т. С него на ревизираното дружество „Т. Б. ЕООД са установени задължения за ДДС и лихви за данъчните периоди м. юни и м. септември 2018 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер 50 168.79 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по шест фактури, издадени от „И. С. Г. ЕООД и по една фактура, издадена от „Ва Б. П. ЕООД с предмет строителни услуги (СМР).
Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК. Въз основа на установената от него фактическа обстановка и след обсъждане на доводите на приходните органи и възраженията на жалбоподателя е обосновал изключително подробно изводите за материална незаконосъобразност на РА.
Правилно е посочил първостепенният съд в мотивите на своето решение, че е в тежест на жалбоподателя да докаже материалноправните предпоставки за надлежното упражняване от негова страна на правото на приспадане на ДДС съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. пар. 2 ДР ДОПК и цитираните съдебни актове на СЕС. Правилно е приел, че той е доказал тези материално правни предпоставки – извършването на СМР не се оспорва от ответника по делото, а и е потвърдено от приетата без възражения по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и представените писмени доказателства – Разрешение за строеж, Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка, Констативен акт за установяване годността и приемане на строежа обр. 15, Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Не е спорно също така, че получените доставки на строителни услуги са използвани за следващите облагаеми доставки от „Т. Б. ЕООД към неговия възложител.
Съдът е съобразил даденото от СЕС тълкуване на чл. 168 от Директива 2006/112 в решението му от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник, според което, ако жалбоподателят е доказал наличието на сочените предпоставки правото му на приспадане следва да бъде признато, освен ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки (т. 33, т. 37 и т. 43 от решението по делото Боник).
Тезата на издателите на РА се поддържа и в касационната жалба и тя е, че СМР не са извършени от издателите на фактурите, а от самия получател по тях - „Т. Б. ЕООД.
За да приеме, че приходните органи не са доказали извършването на услугите с персонал на „Т. Б. ЕООД, т. е. че самото данъчно задължено лице, упражнявайки правото на приспадане, извършва данъчна измама, първостепенният съд е кредитирал приетата по делото без оспорване СТЕ, според която на обекта са работили 7 работника на това дружество 766 дни. За периода от откриване на строителната линия до предаване на строежа на възложителя те не биха могли да извършат всички СМР, за които са необходими 15 работника. Изводите си експертът подкрепя и с анализ на строителните дейности, които според него са специфични и сложни като напр. вертикално укрепване на сградата и изпълнение на напрегнати строителни конструкции. Съдът е кредитирал и приетата съдебно-графологична експертиза назначена във връзка с оспорването от страна на ответника на автентичността на частни документи – договори, актове за приемане и предаване на извършени СМР, количествено – стойностни сметки (КСС). Според заключението на експерта тези документи за изпълнител са подписани от управителите на двете дружества - „И. С. Г. ЕООД и „Ва Б. П. ЕООД. Съдът е обсъдил възражението на ответника по делото, наведено и в касационната жалба относно сравнителния материал за изследване подписа на В. М., и е приел същото за неоснователно, тъй като са използвани нотариално заверени документи, в които това лице е положило подписа си пред нотариус.
С оглед графологичната експертиза неоснователни са и доводите на касатора за това, че управителят Д. Я. в хода на ревизионното производство на представляваното от него дружество „И. С. Г. ЕООД е заявил, че не е извършвал дейност и не е издавал документи от името на дружеството. Неоснователен с оглед текста на чл. 301 от Търговския закон е също така и доводът му, че доставки на СМР от „Ва Б. П. ЕООД няма, тъй като към датата на пописването на договора и КСС В. М. все още не е бил вписан в Търговския регистър като представляващ дружеството. Относимо към настоящия правен спор е само обстоятелството за извършването на доставките на строителни услуги, като спорът е за това дали те са извършени от издателя на фактурите.
Относно кадровата обезпеченост на доставчиците в ревизионното производство е установено, че „И. С. Г. ЕООД е имало 18 наети по трудови договори лица, от които при извършените насрещни проверки четирима са отрекли да са работили за него, а от останалите не са дадени отговори. „Ва Б. П. ЕООД няма декларирани трудови договори. Относно материалната обезпеченост е установено, че „И. С. Г. ЕООД е фактурирало във фактура №52/19.06.2018 г. 2 броя метални входни врати, а във фактура №45/14.06.2018 г. – 17 куб. м. дренажен чакъл, но не са представени документи за закупуването им и транспорта им, а и документи за това, че дружеството е разполагало с МПС, с което да извърши извозване на земни маси и строителни отпадъци.
Въпросът за кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците в случаи като настоящия, при които безспорно е установено извършването на доставките, но се оспорва от приходните органи извършването им именно от доставчиците, издали фактурите, е коментиран от СЕС в редица негови решения – Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47. Във всички тях се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава.
Както беше посочено, в случая се твърди от страна на касатора, че самото данъчнозадължено лице е извършило СМР със свой персонал, материали и активи, т. е. самото то извършва данъчна измама, но това твърдение не е доказано от него.
По така изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд – Ловеч като валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения и материалният закон не е нарушен. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №240/16.12.2022 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по административно дело №424/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА