Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 1841 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Б., с [ЕГН], чрез упълномощения процесуален представител - адв. М. П., срещу Решение № 394 от 15.12.2022 г., постановено по адм. д. № 615 по описа на Административен съд В. Т. (АС В. Т. за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Бодуркова срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ3). С него е установено публично държавно вземане на Бодуркова в размер на 3173,40 лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, буква в, във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.). Наред с това, Бодуркова е осъдена да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 100,00 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения пред АС В. Т. АУПДВ и в този смисъл се релевират касационни оплаквания за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във връзка с релевираните съображения за незаконосъобразност на АУПДВ се навеждат и доводи по отношение на акта за прекратяване на биологичен ангажимент, послужил като основание за издаването на АУПДВ. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и на оспорения АУПДВ. Иска се присъждане на сторените по делото разноски за две съдебни инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище преди съдебното заседание, с което касационната жалба се поддържа. Претендира се присъждането на разноски, за които се представя списък, и се прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Прави възражение за прекомерност на претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебното заседание.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Бодуркова срещу АУПДВ № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ3, с който в нейна тежест е определено задължение за публично държавно вземане размер на 3173,40 лв., представляващо 20 % от изплатената й субсидия за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., ведно с лихвата от датата, следваща изтичането на срока за доброволно изпълнение на публичното вземане, по мярка 11 Биологично земеделие (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014 - 2020 г. Фактическото основание за издаване на АУПДВ е влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 БЗ от ПРСР за 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. № 02-040-6500/8910 от 09.02.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ3. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, буква в, във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Бодуркова е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и че е одобрена за участие и финансово подпомагане по мярка 11 БЗ, с направление Биологично растениевъдство (БР) от ПРСР за 2014 2020 г. Въз основа на подадени заявления за подпомагане, на Бодуркова са били изплатени суми: 1) през 2016 г. (първата година от ангажимента) в размер на 4260,83 лв.; 2) през 2017 г. (втората година от ангажимента) в размер на 4190,81 лв.; 3) през 2018 г. (третата година от ангажимента) в размер на 4190,81 лв.; 4) през 2019 г. (четвъртата година от ангажимента) в размер на 3224,57 лв. Общият размер на изплатената сума на финансовото подпомагане през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е 15867,02 лв.

За безспорно съдът е приел още, че с Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 02-040-6500/8910 от 09.02.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1 във вр. чл. 77, т. 4 б. в от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. (Регламент 1306/2013) ангажиментът на Бодуркова е прекратен за кампания 2020 г. Причина за прекратяването на ангажимента е прекъсване в периода на контрол, което се дължи на прекратяване на договора на земеделския стопанин с контролиращото лице Б. С. ЕООД, считано от 14.08.2020 г. Предвид липсата на доказателства и твърдения за обжалване на акта за прекратяване на биологичен ангажимент е прието от съда, че същият е влязъл в сила. Съдът съобразил, че въз основа на него с Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/8910 от 20.05.2022 г. (получено от Бодуркова на 13.06.2022 г.), административният орган е открил производство по издаването на оспорвания АУПДВ за сумата от 3173,40 лв., която представлява 20% от общия размер (15867,02 лв.) на сумите, изплатени като подпомагане за четирите години от биологичния ангажимент, в съответствие с чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, б. в от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В предоставения ѝ 7-дневен срок Бодуркова е депозирала възражение срещу констатациите на административния орган в уведомителното писмо, но доводите й са възприети за неоснователни, по съображения изложени в оспорения АУПДВ.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователна жалбата срещу АУПДВ, с която бил сезиран.

От правна страна, въз основа на относимите разпоредби от ЗПЗП, ЗУСЕФСУ, ДОПК и приложимите регламенти, които са цитирани в решението, съдът е обосновал извод, че при наличието на прекратен, с влязъл в сила административен акт, биологичен ангажимент, поради неспазване на изискване, за което не са приложими основанията по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ (коректно е посочването на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, загл. изм., публ. в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ) за налагане на финансова корекция, то приложим е процесуалният ред по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, доколкото се касае за неспазване на критерии за допустимост по смисъла на тази разпоредба от ЗПЗП.

При извършената преценка за законосъобразност на оспорения АУПДВ съдът приел, че той е издаден от компетентен орган при условията на делегация, съгласно Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5 ЗПЗП, правомощията за издаване и подписване на АУПДВ по мярка 11 БЗ са делегирани на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Направил извод, че АУПДВ е издаден при спазване на изискванията за валидност, в писмена форма, като в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Приел също така, че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила - Бодуркова била надлежно уведомена за откриване на производството по издаване на акта, с което е спазена процедурата по чл. 26, ал. 1 АПК и не е налице нарушение на чл. 34 АПК, доколкото ѝ е осигурено правото на участие в производството и тя се е възползвала от предоставената ѝ възможност да възрази срещу констатациите на административния орган. Съображенията й са обсъдени в оспорения акт, но са приети за неоснователни.

При преценката си относно приложението на материалния закон при издаване на спорния АУПДВ, първоинстанционният съд съобразил относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Приел е, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на спорния АУПДВ, а именно: по отношение на Бодуркова има влязъл в сила акт за прекратяване на поетия от нея биологичен ангажимент по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 г. 2020 г. (към датата на издаване на оспорения АУПДВ - 26.08.2022 г., актът за прекратяване на биологичния ангажимент от 09.02.2022 г. е влязъл в сила като необжалван) и тя е получила финансова помощ по мярката за първите четири години 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в общ размер на 15867,02 лв. Предвид това и по подробно изложените в решението съображения, съдът обосновал извод, че АУПДВ е издаден при правилно приложение на материалния закон и е законосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимия материален закон, като въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка е направил фактически и правни изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Правилен и обоснован на доказателствата е изводът, че оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му.

Обосновано административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП (в относимата редакция), на който изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. правомощието за издаване на АУПДВ по мярка 11 БЗ.

Неоснователни са оплакванията за приложимост на реда по Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а не този по ЗПЗП. След създаването на нови ал. 6 до 9 на чл. 27 ЗПЗП (ДВ бр. 51 от 2019 г.) установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се реализира с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. В случая не се установяват основания измежду тези по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП - нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което да представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция), та подлежащата на възстановяване помощ да се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото съдът е преценил, че в хода на административното производство по издаването на спорния АУПДВ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото Бодуркова е уведомена на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт чрез връчване на уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/8910 от 20.05.2022 г. като й е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК й е връчено, при което тя се е възползвала от възможността да възрази срещу констатациите на административния орган, а възраженията й са възприети за неоснователни в оспорения акт. Правилни са изводите на АСВТ за съобразяване с правилата на чл. 34 АПК.

С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7 - когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол. Видно от мотивите на процесния АУПДВ, като фактическо основание, послужило за неговото издаване, административният орган е посочил влезлият в сила административен акт за прекратяване на поетия от Бодуркова биологичен ангажимент по мярка 11 БЗ от ПРСР за 2014 г. - 2020 г., направление БР, което правилно е съобразено от съда. С влизането в сила на административния акт по прекратяване на биологичния ангажимент, между страните е установено, че земеделският производител не е спазил изискванията на чл. 15, ал. 3, т. 5, във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Този акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол относно неговата законосъобразност. Доколкото по делото и към настоящия момент липсват твърдения и доказателства за оспорване на акта за прекратяване на ангажимента, респективно за отмяната му, то правилни се явяват изводите, направени в обжалваното решение, че същият е влязъл в сила. Въпросът за законосъобразността на акта за прекратяване на ангажимента след влизането му в сила не може да бъде преценявана инцидентно в производството по обжалване на АУПДВ.

Първоинстанционният съд е обосновал верен извод, че с АУПДВ правилно е определен и размерът на публичното държавно вземане на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, буква в от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Правилно е установено от съда, че първоначалното одобрение на Бодуркова по мярката е за 2016 г., като общата изплатена сума през годините, предхождащи прекратяването на ангажимента не се оспорва от нея и е в размер на 15867,02 лв. Доколкото ангажиментът е прекратен за 2020 г., която се явява петата година, съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, буква в от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. подлежащата на възстановяване сума е в размер на 20 % от получената до момента финансова помощ - 3173,40 лв.

Съображенията, изложени в решението на първоинстанционния съд относно наличието и значението на форсмажорни или изключителни обстоятелства са неотносими в случая, доколкото както и в касационната жалба изрично се обръща внимание, в първоинстанционното производство пред АС В. Т. настоящият касационен жалбоподател не се е позовал на такива.

Предвид гореизложеното и доколкото не се установиха отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция от ответника по касация, на ДФЗ се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100,00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 394 от 15.12.2022 г., постановено по адм. д. № 615 по описа на Административен съд - В. Т. за 2022 г.

ОСЪЖДА Н. Б., с [ЕГН] да заплати на Държавен фонд Земеделие сума в размер на 100,00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА