ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5

гр. София, 09.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от А. Н. К. търговско дело № 20228002902366 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Г. К. Е. Ю. Ф. 2“ ЕООД срещу решение № 460 от 01.07.2022г. по в. гр. д. № 42/2022г. на Апелативен съд – София.

С въззивното решение е потвърдено решение № 265271 от 09.08.2021г. по гр. д. № 12929/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Инвестбанк“ АД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗЗД за установяване несъществуването в полза на банката на ипотечно право върху апартамент № Б48, находящ се в секция „Б“, вх. 4, ет. 3, кота +8.05 м, с адрес гр. София, м.“Манастирски ливади - запад“, ул.“Българска легия“, в жилищна сграда, разположена в имот с идентификатор 68134.1933.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ на апартамента от 67. 39 кв. м., състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, при съседи: коридор, ап. Б47, двор, калкан, стълбище, заедно с мазе № 84 в сутерена на сградата, кота - 3.80 м, със застроена площ от 4.12 кв. м., при граници: коридор, мазе № 85 и мазе № 83, заедно с припадащите се 0.78% идеални части, равняващи се на 13.10 кв. м. от общите части на секция „Б“. Искът на касатора е бил основан на твърдението, че в полза на банката не е възникнало ипотечно право (описаният в ипотечния акт апартамент Б48 не е идентичен с придобития от касатора), както и че дори ипотечното право върху апартамента да е възникнало надлежно, то е било погасено поради изпълнение на задължението, което е обезпечавало.

Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Видно от доказателствата по делото е налице несъответствие между основните индивидуализиращи белези на апартамент Б48, закупен от касатора, и апартамент Б45 по нотариалния акт за договорна ипотека, за който банката е възразила, че е идентичен със закупения имот – разпределение, площ, съседи, като заключението на вещото лице по повторната експертиза е било дадено без да се извърши проверка в Направление „Архитектура и геодезия“ при Столична община. Недопустимо е изходът на делото да бъде поставян в зависимост от необоснован извод за вероятна грешка в нотариални актове, която грешка не е поправена по предвидения в закона ред. Одобреният проект от 2007г. е бил наличен към датата на ипотечния акт – 04.04.2008г. Въззивният съд директно е преповторил становището и мотивите на първоинстанционния съд, без да вземе предвид наведените от ищеца в исковата молба и въззивната жалба доводи. Не е била допусната служебно експертиза, което процесуално действие въззивният съд е дължал. Експертното заключение не е било обсъдено заедно с останалите доказателства.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и въззивното решение е очевидно неправилно – касационно основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Конкретно формулираният въпрос, сочен като решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, е:

Длъжен ли е въззивният съд, независимо от препращането по чл. 272 от ГПК, да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения? Трайноустановена, според касатора, е практиката на Върховния касационен съд, че независимо от препращането към мотивите на първата инстанция по чл. 272 от ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото. Касаторът се позовава на възприетото в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, както и на Решение № 120 от 04.04.2013г. по гр. д. № 964/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 124 по гр. д. № 5188/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г. о и др.

Твърдяната от касатора очевидна неправилност се свързва с неправилния извод на въззивния съд, че несъответствието между описаните имоти се дължи на допусната грешка в нотариалните актове, която грешка не е поправена по предвидения в закона ред, както и поради това, че не са обсъдени самостоятелно и в цялост всички събрани доказателства. Видно от представените доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза е налице съществено несъответствие между имотите, като това несъответствие между описанието на ипотекирания имат и процесния само по себе си води до отпадане на ипотечните права на банката. От насрещната страна по жалбата „Инвестбанк“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В исковата си молба по делото касаторът е изложил, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 170, том ІІІ, рег. № 16507, дело № 513 от 15.12.2011г. по описа на нотариус В. И. вписан в Службата по вписванията – гр. София под акт № 42, том СХL, дело 30181 от 15.12.2011г., е придобил собствеността върху апартамент № Б48, находящ се в секция „Б“, вх. 4, ет. 3, кота +8.05 м, в жилищната сграда на адрес в гр. София, м.“Манастирски ливади - запад“, ул.“Българска легия“, състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, със застроена площ от 67. 39 кв. м., заедно с мазе № 84 в сутерена на сградата със застроена площ от 4.12 кв. м., и заедно с припадащите се 0.78% идеални части, равняващи се на 13.10 кв. м. от общите части на секция „Б“, при подробно посочени съседи на апартамента и мазето, както и по подробно посочени идентификатори по кадастралната карта и регистри. Също съгласно исковата молба, върху апартамента е било насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20148400400965 на ЧСИ М. Ц. рег. № 840 на КЧСИ, за удовлетворяване на вземания на „Инвестбанк“ АД в качеството ипотекарен кредитор, съгласно договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, отпуснат на „Ем З. Б. ЕООД, праводател на касатора, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 49, том ІV, рег. № 5665, дело № 580 от 2008г. по описа на нотариус И. Н. вписан в Службата по вписванията – гр. София, под акт № 132, том ХХ от 04.04.2008г. Насочването на принудителното изпълнение върху апартамента е било незаконосъобразно, тъй като върху апартамент Б48 въобще не са възниквали ипотечни права в полза на банката - описаният в ипотечния акт апартамент Б48 не е идентичен с придобития от касатора. Дори да се приеме, че ипотечното право върху апартамента е възникнало надлежно, то е било погасено поради изпълнение на задължението, което е обезпечавало, съгласно уговорения начин на изпълнение в Анекс № 6 от 27.06.2012г. към Договора за банков кредит КЦ- 244/2007-В от 14.02.2007г. При тези изложени обстоятелства с исковата молба е било поискано да бъде установено, че в полза на „Инвестбанк“ АД не съществува ипотечно право върху собствения на касатора имот. С подаден отговор на исковата молба от името на „Инвестбанк“ АД е било възразено на твърдението за невъзникване на ипотечното право.

Апартамент Б48 е номерация на апартамента по одобрения инвестиционен проект от 25.09.2008г. и одобрената преработка на инвестиционен проект от 11.11.2008г. на Столична община, Дирекция „Архитектура и градоустройство“, а по първоначалния инвестиционен проект, одобрен на 19.12.2007г. от Столична община, район „Витоша“ имотът е бил със стара номерация – апартамент Б45, под който номер е бил отразен и в ипотечния акт от 04.04.2008г. От банката е било оспореното и твърдението да се е осъществил уговореният с Анекс № 6 от 27.06.2012г. начин на изпълнение.

Възраженията на „Инвестбанк“ АД са били споделени изцяло от първоинстанционния съд, отхвърлил предявения отрицателен установителен иск.

Относно идентичността на апартамент Б45 по първоначалния инвестиционен проект, одобрен на 19.12.2007г. (преди учредяването на ипотеката), и апартамент Б48 по одобрения инвестиционен проект от 25.09.2008г. (след учредяване на ипотеката) от съда са били възприети заключенията на съдебно-техническа експертиза - основно и допълнително заключение, както и на повторна експертиза, изготвена от друго вещо лице. При работата си първото назначено вещо лице инж. С. Б. К. е извършила проверка в Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ и в Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и е направила оглед на място и контролни измервания. Заключила е, че преработката от 2008г. не е засегнала контурите, площите и разпределението на апартамента, което може да се установи от сравняването на чертежите от 2007г. и от 2008г., а е било направено ново номериране на апартаментите, при добавянето на нови обекти. Помещенията на място са били изпълнени в съответствие с одобрените проекти.

Единствените констатирани разлики от вещото лице са били площта на апартамент Б45 по първоначалния инвестиционен проект (69. 04 кв. м.), или 1.65 кв. м. разлика, но това е било обяснено с различното определяне на прилежащата площ на калканната стена, представляваща северозападна граница на апартамента, както и при добавяне на нови самостоятелни обекти е било извършено ново площообразуване на сградата и прилежащите части на обекта са били намалени с 0.02%, но това не е влияело върху идентичността на апартаментите.

В допълнителната си експертиза инж. К. е потвърдила, че апартамент Б45, описан в нотариалния акт от 04.04.208г. е идентичен с апартамент Б48 по нотариалния акт за покупко-продажба на право на строеж от 15.12.2011г.

При изготвянето на повторната експертиза вещото лице инж. Р. П. е работил въз основа на допълнително представени от касатора документи (архитектурни проекти), за снабдяването с които е било издадено съдебно удостоверение за пред Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ и Столична община, Район „Витоша“. От вещото лице по повторната експертиза отново е бил направен извод за идентичност между апартамент Б48 и Б45. Апартаментите са били записани с различна номерация поради това, че са изготвяни по различни проекти, отнасящи се до една и съща сграда с непроменени граници. Установена е била още една разлика – че една от границите на апартамента е станала „калкан“, но това е било, защото при преработения проект от 2008г. отделните секции на сграда Б са станали отделни сгради, предвидени и построени долепени една до друга (на калкан). Потвърдено е било, че апартаментите се намират в една и съща сграда (секция), на едно и също ниво, един и същи вход, граници, както и че са с едни и същи помещения. Преработката на проектите е довела до намаление на площта с 1.65 кв. м., но това е пренебрежимо малко.

Заключението на вещото лице инж. Р. П. не е било оспорено от касатора при приемането му.

Оплакванията на касатора в подадената въззивна жалба са били за съществено несъответствие между основните индивидуализиращи имотите белези, както и че не е налице идентичност между предмета на ипотеката и построената сграда.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд се е позовал на заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи относно идентичността на апартамент Б48 и Б45. Ипотечното право, произтичащо от договорна ипотека, е възникнало в полза на ипотекарния кредитор „Инвестбанк“ АД и се разпростира и върху придобития от касатора през 2011г. апартамент Б48. Също съгласно въззивното решение в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от 2008г. е било записано, че тя се учредява върху правото на строеж за всички обекти и одобрените за построяване нови многоетажни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи. Касае се за договор с модалитет (сключен под условие застрояването на вещта и запазване собствеността върху нея по силата на приращението от собственика, учредил договорната ипотека), а за момент на завършването на вещта се приема завършването на грубия строеж. За възникване на ипотеката е необходимо да има тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникналия недвижим имот, а от доказателствата по делото се установява такава идентичност.

При тези установени обстоятелства формулираният от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи и възражения е значим за изхода на производството, тъй като във въззивната жалба на страната доводи и възражения са били направени.

Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Липсва вероятност въззивният съд да се отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и от практиката на Върховния касационен съд.

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззиваната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самият касатор е посочил съдебни решения. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали препраща към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. В случая въззивният съд се е произнесъл по оплакванията на касатора във въззивната му жалба, приемайки, че идентичността на апартамент Б48 по нотариалния акт за покупко-продажба на право на строеж от 15.12.2011г. и апартамент Б45 по нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от 04.04.2008г. е безспорно установена съгласно заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство експертизи (основна, допълнителна и повторна), между които няма противоречие.

Касаторът прави оплакване, че експертното заключение по повторната експертиза не е било обсъдено от въззивния съд заедно с останалите доказателства, но не сочи кои са тези относими доказателства, създаващи съмнение в заключенията на вещите лица.

Същевременно въззивният съд се е произнесъл и по въпроса дали е налице идентичност между предмета на ипотеката и изградената на място сграда, съответно обектите в нея, макар това да е била оспорване на ипотечното право на банката, направено едва с въззивната жалба, а не с исковата молба по делото.

Във въззивната жалба, противно на оплакванията на касатора, не е имало възражение, че заключението на вещото лице по повторната експертиза е било дадено без да се извърши проверка в Направление „Архитектура и благоустройство“ при Столична община (това заключение не е било и оспорено при приемането му), нито въззивният съд е правил решаващ извод за вероятна грешка в някой от нотариалните актове.

Касаторът твърди необходимост от допускане служебно на експертиза, но не формулира въпрос в тази връзка, при което и касационният съд не дължи произнасяне относно допускането на такова доказателствено средство.

Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор.

Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въвззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к. д. № 10/2018г. на Конституционния съд.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.

Съгласно съдебната практика при неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др.

По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност, тъй като липсва вероятност то да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно. Самият касатор твърди нарушение на съдопроизводствения ред, но това е във връзка с поставения от него процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, по който съдът по-горе се е произнесъл – за задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения. Както се посочи, невярно е твърдението на касатора, че въззивният съд е правил извод за допусната грешка в нотариалните актове, която грешка не е поправена по предвидения в закона ред, че според заключение на съдебна техническа експертиза по делото е налице съществено несъответствие между апартамент Б48 и Б45, както и твърдение 10

за несъответствие между имотите по ипотечния акт и изграденото на място изобщо не е било въвеждано в исковата молба, за да дължи въззивният съдът произнасяне дали такова несъответствие само по себе си води до отпадане на ипотечните права на банката, така както очевидна неправилност на въззивното решение също се обосновава в случая.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

От името на „Инвестбанк“ АД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски. Страната установява разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 2 232 лева с ДДС, платени на 11.10.2022г. по банков път, за което е издадена и данъчна фактура от същата дата. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Разноски на касатора по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК при изхода на делото не са дължими. Такива разноски не се и установяват.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 460 от 01.07.2022г. по в. гр. д. № 42/2022г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА „Г. К. Е. Ю. Ф. 2“ ЕООД, с ЕИК 175296105 и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул.“Х. А. № 24, ет. надпартерен, да заплати на „Инвестбанк“ АД,с ЕИК 831663282 и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.“България“ № 85, сумата от 2 232 лева (две хиляди двеста тридесет и два лева) разноски за адвокат в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

11

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 12