Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВАЕМИЛ ДИМИТРОВБРАНИМИРА МИ. Б. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 1971 / 2023 г.
Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане на „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/, представлявано от бившите изпълнителни директори И. З., Г. Х. и А. П., чрез процесуалните представители адв. А. и адв. Р., както и по искане на „Бромак“ ЕООД, представлявано от управителя З. Б., чрез процесуалните представители адв. А. и адв. Р., за отмяна на определение № 363 от 13.01.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд /[Фирма 6]/ по адм. дело № 14782/2014 г., и определение № 3725 от 02.04.2015 г., постановено от петчленен състав на[Фирма 6] по адм. дело № 3438/2015 г.
Исканията за отмяна на съдебните определения са на основание чл. 239, т. 6 от АПК, във вр. с чл. 237, ал. 1, предл. второ от АПК. Искателите излагат доводи за допустимост на исканията им, доколкото същите са били страни в съдебните производства и постановените в тези производства определения, с които е преградена възможността им да търсят и получат справедливо разглеждане по съдебен ред на оспорването на решението на Българска народна банка /БНБ/ за отнемане лиценза за банковата дейност на търговската банка, са неблагоприятни както за банката, така и за „Бромак“ ЕООД, като нейн процесуален субституент. Твърдят, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК предвид това, че с решение от 30.08.2022 г., постановено от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по жалби № 46564/2015 г. и № 68140/2016 г., влязло в сила на 30.01.2023 г., е установено нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, доколкото с определенията, чиято отмяна се иска, „Корпоративна търговска банка“ АД не е имала ясна и практическа възможност, посредством надлежно представителство, включително и от мажоритарния си акционер, да търси и получи справедливо разглеждане по съдебен ред на оспорването на решението на БНБ за отнемане лиценза му за банкова дейност. В исканията се сочи още, че ЕСПЧ е констатирал, че в определението на тречленния състав на[Фирма 6], независимо, че търговската банка е конституирана като страна по делото, съдът дори не споменава становището, подадено от изпълнителните директори на банката, а се позовава само на становището на нейните квестори, както и че въпреки особеното мнение на един от върховните съдии,[Фирма 6] е приел, че акционерите на банката нямат правомощия да оспорят решението за отнемане на лиценза за банкова дейност. Подателите на исканията за отмяна молят съдебните определения да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на[Фирма 6], на който се дадат ясни указания от къде да започне новото разглеждане на делото и какви съдопроизводствени действия следва да извърши при съобразяване и изпълнение на приетото от ЕСПЧ решение.
Ответникът – Управителен съвет на Българска народна банка, редовно призован, чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. П., оспорва исканията за отмяна и счита същите за недопустими и неоснователни по съображения, продробно изложени в приложени по делото писмени молби и становища.
Ответникът – „Б. А. К. II“ С.а. р.л. ООД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по исканията.
Ответникът – В. А., редовно призована, изразява становище за основателност на исканията.
Ответникът – О. Р., редовно призован, лично и чрез процесуалния си представител адв. Я., изразява становище за допустимост и основателност на исканията.
Ответникът – К. М., в качеството й на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, редовно призована, чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва исканията за отмяна и счита същите за недопустими и неоснователни по съображения, продробно изложени в приложени по делото писмени молби и становища.
Ответникът – А. Д., в качеството му на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, редовно призован, оспорва исканията за отмяна и счита същите за недопустими и неоснователни по съображения, продробно изложени в приложени по делото писмени молби и становища.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С определение № 363 от 13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 14782/2014 г. по описа на[Фирма 6], седмо отделение, чиято отмяна се претендира, са оставени без разглеждане жалбите на „Б. А. К. II“ С.а. р.л. ООД, В. А., О. Р. и „Бромак“ ЕООД, срещу решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД; постановено е да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на банката; Фондът за гарантиране на влоговете на банките да бъде уведомен за подаденото искане за откриване производство по несъстоятелност и назначените квестори да продължат да упражняват правомощията си до назначаването на синдик, както и е прекратено производството по делото. За да постанови определението съдът е приел, че акционерите на „КТБ“ АД нямат пряк и личен правен интерес от оспорване на решението за отнемане на банковия лиценз, като те са засегнати косвено от предприетите от надзорния орган специални мерки, както и същите притежават различна правосубектност от тази на банката, която е адресат на решението. В това производство с протоколно определение от 15.12.2014 г. и по искане на жалбоподателя „Бромак“ ЕООД като заинтересована страна е конституирана и „КТБ“ АД, на която е предоставена възможност да изрази становище по допустимостта на оспорването и направените доказателствени искания. Във връзка с това на 17.12.2014 г. и 29.12.2014 г. по делото е постъпило становище от назначените квестори на „КТБ“ АД, съгласно което жалбите на акционерите на банката са недопустими. На 19.12.2014 г. по делото е постъпило и становище от „КТБ“ АД, чрез изпълнителните директори О. Р., И. З., Г. Х. и А. П., в което, освен становище по допустимостта на жалбите, е направено и възражение относно допускането на квесторите като законни представители на банката в процеса, противоречащо на интереса на банката от ефективна защита срещу акта, с който се отнема нейния лиценз. В становището е посочено още, че допускането на изпълнителните директори като представляващи „КТБ“ АД в процеса е основателно, тъй като те не са десезирани към датата на настоящото искане. При постановяване на прекратителното си определение тричленният състав на[Фирма 6] е обсъдил само становище на квесторите на конституираната като заинтересована страна „КТБ“ АД.
Определението на тричленния състав на[Фирма 6] е обжалвано с частни жалби от О. Р., „Б. А. К. II“ С.а. р.л. ООД, „Бромак“ ЕООД и В. А., пред петчленен състав на[Фирма 6], който е постановил определение № 3725 от 02.04.2015 г. по адм. дело № 3438/2015 г., с което е оставил в сила определение № 363 от 13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 14782/2014 г. на[Фирма 6], седмо отделение, както и е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/. За да постанови това определение съдът е приел, че жалбите на акционерите в „КТБ“ АД срещу решението за отнемане на лиценза за банкова дейност са недопустими в лично качество или в защита на лични и имуществени права и интереси, поради и което тричленният състав правилно е оставил без разглеждане жалбите и е прекратил производството по делото.
С Решение от 30.08.2022 г., постановено от ЕСПЧ по жалби вх. № 46564/2015 г. и вх. № 68140/2016 г., внесени от И. З., Г. Х., А. П. и О. Р., четиримата бивши изпълнителни директори на „КТБ“ АД от името на банката - дело „“Корпоративна търговска банка“ АД срещу България“, влязло в сила на 30.01.2023 г., е установено, че жалбите са допустими от името на банката, както и че има нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, тъй като самата „КТБ“ АД не е имала ясна и практическа възможност, посредством надлежно представителство, да търси и получи справедливо разглеждане по съдебен ред на оспорването на решението на БНБ да отнеме лиценза й. В мотивите на решението на ЕСПЧ - т. 137, е прието, че когато „КТБ“ АД е присъединена като заинтересована страна в производството, при което акционерите й оспорват отнемането на лиценза, и бившите изпълнителни директори и квесторите й правят изложение от нейно име, като бившите изпълнителни директори се опитват да наложат своето право на това, позовавайки се на остатъчни представителни пълномощия по отношение на банката, в последвалото решение на[Фирма 6] дори не се споменава изложението, подадено от бившите изпълнителни директори, а вместо това се позовава само на изложенията, внесени от квесторите на банката, като по този начин имплицитно отхвърля твърдението на бившите изпълнителни директори, че имат някакви остатъчни правомощия да представляват банката. Според ЕСПЧ по такъв начин, както и предвид на това, че квесторите са зависими и отговарят пред БНБ, „КТБ“ АД е поставена в ситуация, при която не е имало нито едно лице, разполагащо както с правомощия, така и с интерес да оспори отнемането на лиценза й /т. 141 и т. 142/. В т. 143 от решението е посочено също така, че[Фирма 6] отхвърля и многократните молби на бившето ръководство на „КТБ“ АД да назначи специален представител на банката по делото, заведено от нейните акционери. В заключение ЕСПЧ приема, че приложимото законодателство и начинът, по който то е приложено от българските съдилища не предоставят на „КТБ“ АД, посредством справедливо представителство, ясна и практическа възможност за търсене и постигане на съдебно оспорване на отнемането на лиценза й, като по този начин положението на банката е на практика идентично на това на банките по делата „К. Б. АД и „Международната банка за търговия и развитие“ АД и други, макар законовите ограничения за оспорването на решение на БНБ за отнемане на банков лиценз да са отпаднали още през 2007 г., поради и което е налице нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията /т. 145 и т. 146/.
I. По искането на „Корпоративна търговска банка“ АД:
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 5 от АПК и от надлежна страна в съответствие с чл. 238, ал. 1 от АПК, доколкото „КТБ“ АД е била конституирана като заинтересована страна в производството по адм. дела № 14782/2014 г. по описа на[Фирма 6] и като ответник в производството по адм. дело № 3438/2015 г. по описа на[Фирма 6], за която постановените съдебни актове по тези дела са неблагоприятни, предвид предмета на спора.
Настоящият съдебен състав намира също така, че подаденото искане за отмяна от името на „КТБ“ АД, макар и да изхожда от бившите изпълнителни директори на банката, е допустимо. Действително, към датата на подаване на искането, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ се представлява от двама синдици, назначени с решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и към този момент бившите изпълнителни директори на банката са били отстранени от длъжност с решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за невъзможност в конкретния случай бившите изпълнителни директори да предявят искане за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК от името на банката, която към настоящия момент продължава да съществува като правен субект. Това е така, тъй като длъжникът, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност при отнети вече правомощия на управителните му органи, може независимо от правомощията на синдиците да упражнява чрез своите бивши управителни органи определени права, доколкото същите не биха могли да бъдат упражнени от назначените синдици, като противоречащи на техните функции. Доколкото синдиците са органи на несъстоятелността, то преследваната в случая от банката цел за правна защита не би могла да се постигне ефективно чрез признаване само на възможността нейните синдици да упражнят правомощия по чл. 237, ал. 1 от АПК, като в тази връзка следва да се има предвид, че и прилагането на националното право не може да води до пренебрегване на ефективна съдебна защита, гарантирана от чл. 47, ал. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/. В този смисъл само чрез искане, подадено на основание чл. 239, т. 6 от АПК от бившите изпълнителни директори, „КТБ“ АД може да постигне ефективна правна защита в качеството си на страна в проведените съдебни производство относно отнемането на лиценза й за банкова дейност, като признаването на представителна власт на бившия управителен орган на банката в настоящото производство от своя страна не би възстановила правното му положение отпреди обявяването на банката в несъстоятелност.
Този извод следва и от практиката на СЕС – в т. 55 в решение от 05.11.2019 г. по съединени дела С-663/17 Р, С-665/17 Р и С-669/17 Р „Европейска централна банка и Trasta Komercbanka и др.“, съдът приема, „че принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, упоменат и в член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз /ДЕС/, е общ принцип на правото на Съюза, произтичащ от общите за държавите членки конституционни традиции. Този принцип е закрепен в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписан в Рим на 4 ноември 1950. Понастоящем той е потвърден в чл. 47 от Хартата“, както и че „самостоятелността, с която държавите членки се ползват в това отношение, е ограничена от задължението, което следва да изпълняват, а именно да гарантират зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47 от Хартата“. С това решение СЕС приема за допустима жалбата на Trasta Komercbanka, подадена от адвокат, упълномощен от предишните ръководни органи, до Общия съд по дело С-669/17 Р с мотив, че „Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 35 и 36 от обжалваното определение е постановил, че противно на приведените от Trasta Komercbanka доводи, за да се оправдае запазването на представителната власт на предишните й ръководни органи, прилагането на латвийската правна уредба не води до нарушение на правото на това дружество на ефективна съдебна защита, и като в точки 47 и 48 от това определение е стигнал до извода, че адвокатът, подал жалбата пред него от името на Trasta Komercbanka, вече не разполага с пълномощно от името на дружеството, редовно изготвено от овластено за целта лице, тъй като първоначално издаденото му пълномощно е било оттеглено от ликвидатора на това дружедство. Действително с оглед на съображенията, изложени в точки 70 – 77 от настоящото решение, Общият съд не е можел да вземе предвид това оттегляне, тъй като с него се нарушава закрепеното в член 47 от Хартата право на Trasta Komercbanka на ефективна съдебна защита“.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Влезлите в сила съдебни актове, с които се слага край на производството, се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен само ако са налице предпоставките, предвидени при извънредните способи за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК, на която се е позовал искателят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК следва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията, това нарушение да е свързано по определен начин със съдебното производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се претендира, нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което претендира отмяната на съдебния акт и отмяната, респективно - новото разглеждане на делото, да са необходими, за да се отстранят последиците от нарушението.
В конкретния случай с представеното по делото решение на ЕСПЧ от 30.08.2022 г., постановено по жалби вх. № 46564/2015 г. и вх. № 68140/2016 г., е установено нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията по отношение на искателя в настоящото производство „КТБ“ АД, представлявана от нейните бивши изпълнителни директори, допуснато от[Фирма 6] в производствата по адм. дело № 14782/2014 г. на тричленен състав и по адм. дело № 3438/2015 г. на петчленен състав, образувани по повод подадени жалби от акционери на банката срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност, в които производства като заинтересована страна е конституирана „КТБ“ АД. Установеното от ЕСПЧ нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от Конвенцията произтича от това, че тричленният състав на[Фирма 6] при постановяване на съдебния си акт не споменава писменото изложение, подадено от името на банката от бившите й изпълнителни директори, а вместо това се позовава само на изложенията, внесени от квесторите на банката, като по този начин имплицитно отхвърля твърдението на бившите изпълнителни директори, че имат някакви остатъчни правомощия да представляват банката, както и че при разглеждане на делата[Фирма 6] отхвърля многократните молби на бившето ръководство на „КТБ“ АД да назначи специален представител на банката. По този начин ЕСПЧ приема, че приложимото законодателство и начинът, по който то е приложено от българските съдилища, не предоставят на „КТБ“ АД, посредством справедливо представителство, ясна и практическа възможност за търсене и постигане на съдебно оспорване на отнемането на лиценза й, както и че тя е поставена в ситуация, при която не е имало нито едно лице, разполагащо както с правомощия, така и с интерес да оспори отнемането на лиценза й. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че в случая са изпълнени всички условия, за да се приеме, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК, а именно - с влязло в сила решение на ЕСПЧ е установено нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията по отношение на подателя на искането за отмяна „КТБ“ АД, представлявана от бившите й изпълнителни директори; нарушението е допуснато от състави на Върховния административен съд в съдебните производства по адм. дело № 14782/2014 г. и по адм. дело № 3438/2015 г., по които са постановени определенията, чиято отмяна се иска и отмяната на тези определения, респективно - новото разглеждане на делото, е необходима, за да се отстранят последиците от установеното нарушение.
Предвид на така изложеното, определенията на тричленен и петчленен състав на[Фирма 6] следва да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на[Фирма 6], който в рамките на това производство и при произнасянето по подадените жалби следва да съобрази постановеното решение на ЕСПЧ и да предприеме съответните процесуални действия за отстраняване на допуснатото от съда нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията.
II. По искането на „Бромак“ ЕООД:
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 5 от АПК и от надлежна страна в съответствие с чл. 238, ал. 1 от АПК – жалбоподател в производството по адм. дела № 14782/2014 г. по описа на[Фирма 6] и частен жалбоподател в производството по адм. дело № 3438/2015 г. по описа на[Фирма 6], за която постановените съдебни актове по тези дела са неблагоприятни.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК изисква, както вече беше посочено по-горе, не само с решението на ЕСПЧ да е установено, че с атакувания съдебен акт е допуснато нарушение на Конвенцията, но и с това решение трябва да е установеното нарушение на Конвенцията по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В тази връзка следва да се има предвид също така, че решението на ЕСПЧ, постановено в производството по чл. 34 от Конвенцията, не важи спрямо всички, а само между страните по конкретното дело, по отношение и на които се ползва със сила на присъдено нещо. Неговото действие не се разпростира и върху други правни субекти, които претендират да са с нарушени права при сходни обстоятелства, тъй като решението освен, че се отнася до конкретна фактическа обстановка, винаги предполага нарочно сезиране на съда с жалба от засегнатото лице. Доколкото всяко нарушение на права на конкретен правен субект се отнася до конкретна фактическа обстановка, постановяването му се предпоставя от подадена от засегнатото лице жалба, в преклузивен, шестмесечен срок след изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита и постановеното решение на ЕСПЧ е с предмет установяване на нарушение по така предявената жалба от засегнатото лице и е противопоставимо само на страните по конкретното дело - жалбоподателя и държавата, срещу която е подадена жалбата.
В конкретния случай искателят „Бромак“ ЕООД се позовава на Решение от 30.08.2022 г. на ЕСПЧ, постановено по жалби вх. № 46564/2015 г. и вх. № 68140/2016 г., съгласно което е установено нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, тъй като самата „КТБ“ АД не е имала ясна и практическа възможност, посредством надлежно представителство, да търси и получи справедливо разглеждане по съдебен ред на оспорването на решението на БНБ да отнеме лиценза й. Решението е по делото „“Корпоративна търговска банка“ АД срещу България“ и според него когато „КТБ“ АД е присъединена като заинтересована страна в производството по адм. дело №14782/2014 г. по описа на[Фирма 6], при което акционерите й, в това число и акционера „Бромак“ ЕООД, оспорват отнемането на лиценза, бившите изпълнителни директори и квесторите правят изложение от името на банката, при което в последвалото решение на[Фирма 6] дори не се споменава изложението, подадено от бившите изпълнителни директори, а само това, внесено от квесторите, поради което „КТБ“ АД е поставена в ситуация, при която не е имало нито едно лице, разполагащо както с правомощия, така и с интерес да оспори отнемането на лиценза й. Това решение няма действие по отношение на искателя „Бромак“ ЕООД и не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влезлите в сили определения на[Фирма 6], независимо от това, че страна в съдебните производства пред[Фирма 6] е бил и този искател. Това е така, тъй като от една страна „Бромак“ ЕООД не е страна в производството пред ЕСПЧ и с решението си ЕСПЧ не установява нарушение на Конвенцията по отношение на това лице. Подател на приетите за допустими жалби вх. № 46564/2015 г. и вх. № 68140/2016 г. и страна по делото е „КТБ“ АД, чрез четиримата й бивши изпълнителни директори И. З., Г. Х., А. П. и О. Р., който правен субект е различен от акционера на банката – „Бромак“ ЕООД. От друга страна в самото решение на ЕСПЧ изрично се сочи, че „на 8 декември 2020 г. тези жалби – както между впрочем и всички жалби на КТБ, за които правителството не е уведомено, а също и всички жалби от страна на „Бромак“ – са обявени за недопустими от /тогавашния/ заместник – председател на отделение в качеството му на едноличен съдебен състав /Правила 27А § 2/а/ от Правилника на Съда в прочит заедно с Правило 12/. Решението е окончателно /чл. 27 § 2 от Конвенцията и Правило 54 § 3. С. С. не може да преразгледа тези жалби.“ /т. 115/. Смисълът на разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК е еднозначно изяснен в правната теория и съдебната практика по прилагането на АПК - на отмяна ще подлежи този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията т. е. основанието за отмяна на порочен съдебен акт по този ред ще е наличието на решение на ЕСПЧ по същия казус между същите страни и на същото основание. Това е така, тъй като отмяната е изключение от стабилитета на акта и основанията за това не могат да се прилагат разширително. С оглед на това и доколкото в случая решение на ЕСПЧ, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията по отношение на „Бромак“ ЕООД, не е представено, то и условията на чл. 239, т. 6 от АПК не са изпълнени и искането за отмяна на съдебните определения на този искател се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по искане на „Корпоративна търговска банка“ АД, представлявано от бившите изпълнителни директори И. З., Г. Х. и А. П., влязло в сила определение № 363 от 13.01.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд по адм. дело № 14782/2014 г., и определение № 3725 от 02.04.2015 г., постановено от петчленен състав на Върховен административен съд по адм. дело № 3438/2015 г., на основание чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Бромак“ ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязло в сила определение № 363 от 13.01.2015 г. по адм. дело № 14782/2014 г. на тричленен състав на Върховен административен съд и определение № 3725 от 02.04.2015 г. по адм. дело № 3438/2015 г. на петчленен състав на Върховен административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар:
Членове:
/п/ В. Г. п/ Е. Д. п/ Б. М. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА