Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: В. Г. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията В. Г. по административно дело № 2054/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните (с предишно наименование министър на земеделието) срещу решение № 7863/20.12.2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. дело № 3811/2022 г.
С обжалваното решение е отменена заповед № РД-09-150 от 25.02.2022 г., издадена от министъра на земеделието и храните, за одобрение на окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи допустими за подпомагане за кампания 2021 г. в частта, в която заявени и използвани от ЕТ Д. Л. 75 площи са посочени като недопустими за подпомагане за кампания 2021 г. и са останали извън посочения слой за кампания 2021 г., а именно: площи в общ размер от 12,03 ха, от следните земеделски парцели : БЗС 37527-756-1-7, БЗС 65365-355-3-1, БЗС 65365-357-1-1, БЗС 65379-236-36-1, БЗС 65379-238-6-2 и БЗС 65379-236-7-2, намиращи се в землището на [населено място], [населено място] и град Сапарева баня. Преписката е върната на министъра за земеделието и храните за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона.
С решение № 445 от 27.01.2023 г. е поправена допусната очевидна фактическа грешка (ОФГ) в обжалваното решение, като в диспозитива и навсякъде в решението вместо площи в общ размер от 12.05ха да се чете площи в общ размер от 12.03ха
Касаторът обжалва съдебното решение, като подробно изложените доводи са за неправилност на съдебния акт, поради неправилно тълкуване и прилагане както на националното, така и на европейското законодателство, при неизяснена фактическа обстановка и несъобразеност с доказателствата по делото. Излага доводи, че решението е базирано на приетата по делото съдебно - техническа експертиза (СТЕ), заключението на която е неправилно и необосновано. Иска да бъде отменено решението и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - Д. Л. в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ Д. Л. 75, чрез адв. Т. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
ЕТ Д. Л. 75 е регистриран, като земеделски производител с Уникален регистрационен номер УРН [номер] и в това си качество е подал заявление за подпомагане по схеми и мерки за плащания на площ с УИН 22/200521/04707 за кампания 2021г., с което е заявил за подпомагане 48 парцела с обща площ 107,76 ха. Заявените за подпомагане парцели се намират в землищата на [населено място], [населено място] и град Сапарева баня. От заявените за подпомагане парцели само 5 са заявени като обработваема земя, засадена с картофи, а останалите 43 парцела са заявени като постоянни или временни пасища.
Със заповед № РД-09-150 от 25.02.2022г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16 г. ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, са одобрени окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за Кампания 2021, като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализирани за 2020г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020г.; отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и проверки на място по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане, одобрен със заповед № РД-09-1194 от 15.12.2021г. на министъра на земеделието и храните.
Жалбоподателят е подал в срок възражение с вх. № РД-12-01-731/23.12.2021г. чрез Областна дирекция Земеделие ОДЗ - гр. София до министъра на земеделието и храните, относно границите на този слой за шест от заявените парцели, за които извън границите на допустимия слой са останали площи в общ размер от 12.03 ха, части от БЗС 37527-756-1-7, БЗС 65365-355-3-1, БЗС 65365-357-1-1,БЗС 65379-236-36-1, БЗС 65379-238-6-2 и БЗС 65379-236-7-2, за които е посочено, че са недопустими за подпомагане.
При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 33а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Актът в оспорената му част е надлежно мотивиран, като съдът е посочил, че мотивите, послужили за издаването му се съдържат в приложенията към нея, а именно в таблици с данни за заявителя, с посочени причини за изключване на част от площта на заявените земеделски парцели : БЗС 37527-756-1-7, БЗС 65365-355-3-1, БЗС 65365-357-1-1, БЗС 65379-236-36-1, БЗС 65379-238-6-2 и БЗС 65379-236-7-2, намиращи се в землището на [населено място], [населено място] и град Сапарева баня.
Съдът е приел, че при издаване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалния закон.
В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ) изготвена от вещото лице С. К.. От заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, е приел за установено, че самолетно заснемане на терена е извършено през 2020 г., но определените по тези снимки граници, следва да са били коригирани въз основа на извършените теренни проверки. В случая по отношение на цитираните БЗС са извършени теренни проверки на място от служители на ОДЗ София и ОДЗ Кюстендил.
Съдът е приел, че в СТЕ е анализирана голяма по обем информация, като подробно е описано и аргументирано каква информация позволява бъде извлечена от приложения по делото снимков материал и същата е съпоставена с констатациите, описани и посочени в протоколите, съставени при проверките. Съобразно заключението на вещото лице, съдът е приел, че за процесните части от парцелите е налице разминаване между площта, изключена от одобрения специализиран слой и тази, която е действително установена от експерта и включена в слоя Площи допустими за подпомагане, поради което за частта от заповедта, с която площи от въпросните парцели са изключени от специализирания слой Площи, допустими за подпомагане, заповедта се явява материално незаконосъобразна.
В тази връзка и след анализ на относимите разпоредби на Наредба № 105/2006 г., Наредба № 2/2018 г., и позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът е посочил, че за изключените части от парцели с номера БЗС 37527-756-1-7, БЗС 65365-355-3-1, БЗС 65365-357-1-1, БЗС 65379-236-36-1, БЗС 65379-238-6-2 и БЗС 65379-236-7-2, не се установява по категоричен начин, че са недопустими за подпомагане.
При така изложените доводи съдът е отменил заповедта в оспорената и част и преписката е върната за ново произнасяне на органа.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното решение е и обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалния закон, поради което доводът в касационната жалба в тази връзка е неоснователен. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е мотивирана и не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Предвид спецификата на административния акт с който се одобряват окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане съдебната практика приема, че не е възможно в него да се съдържат детайлни аргументи за всеки отделен парцел, поради което правилно съдът е приел, че мотивите за издаването се съдържат в приложенията към заповедта.
Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице, според което обновяването на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021г. е извършено въз основа на теренни проверки, направени на място от служители на Министерство на земеделието. За теренните проверки са съставени протоколи, които са приложени в електронен вариант на диска към делото. Самолетно заснемане на терена е извършено през 2020 година, но определените по тези снимки граници следва да са били коригирани въз основа на извършените теренни проверки. Изискванията за теренните проверки са спазени. Физическите блокове, предмет на теренните проверки са били посетени и проверени, направени са измервания с цел за промяна на границите на ФБ и на допустимите за подпомагане площи, направени са снимки на терена, както и са попълвани работните карти с направените измервания и констатираните резултати. Установени са от вещото лице неточности и допуснати технически грешки в някои от протоколите, както и несъответствие между резултатите от направените теренни проверки, отразени в работните карти и границата на допустимия слой по отношение на парцелите по възражението.
Правилно и обосновано е прието, че заключението на вещото лице, кореспондира и със свидетелските показания на свидетеля Г. Д. П. главен експерт в общинска служба Земеделие - гр.Дупница, а именно, че проверените от него площи са затревени, а само на отделни малки участъци, при работа на почистващата машина се наблюдава нарушение на тревната растителност.
С оглед изложеното е законосъобразен изводът на съда, че при така установеното от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза не се установява по категоричен начин, че така посочените площи от следните земеделски парцели ; БЗС 37527-756-1-7, БЗС 65365-355-3-1, БЗС 65365-357-1-1,БЗС 65379-236-36-1, БЗС 65379-238-6-2 и БЗС 65379-236-7-2, са недопустими за подпомагане. В приетите като писмени доказателства протоколи за извършени специализирани теренни проверки и снимковия материал към тях, съгласно заключението на вещото лице е установено, че се съдържат неточности и допуснати технически грешки в някои от протоколите, както и несъответствие между резултатите от направените теренни проверки, отразени в работните карти и границата на допустимия слой по отношение на парцелите, описани във възражението на жалбоподателя. Във всеки един от приложените протоколи не са посочени конкретни факти и обстоятелства, конкретни причини за недопустимостта за подпомагане, а се цитират единствено разпоредби от Наредба № 2/26.03.2018г.
Съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Административният орган е имал възможността да оспори експертизата, да направи доказателствени искания, като възрази срещу извършения от вещото лице оглед на място, както и срещу направения от него анализ на ортофото картите, но това не е сторено в установения срок.
С оглед изложеното АССГ е направил обосновани изводи въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е ценил заключението на приетата СТЕ, като обективно и компетентно дадено, изводите от което не са оборени от страна на касатора с относимите доказателства, включително и предвид разпределението на тежестта на доказване.
По тези съображения, изводът на АССГ за нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед, в разглежданата й част, се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция.
Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер от 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 7863/20.12.2022 г. постановено по адм. дело № 3811/2022 г. на Административен съд София - град
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Д. Л. в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ Д. Л.75, сумата от 1000 (хиляда) лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА
секретар:
Членове:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА