ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2367

гр. София, 02.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Емил Томов

Членове:Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като разгледа докладваното от Е. Т. К. гражданско дело № 20228002104009 по описа за 2022 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за

противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията / срещу решение № 260019 от 29.07.2022 г. по в. гр. д. № 539/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което при потвърждаване на решение от 15.09.2020г. по гр. д № 188/2019г на Окръжен съд – Търговище в отхвърлителната за иска част и след отмяната му в друга, са отхвърлени исковете на касатора за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, както следва : сума от 7 500 лв от М. Д. на осн. чл. 144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ представляващо пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Фолксваген“ ; сумата 1 000 лв. от М. Е. А. , на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 ЗПКОНПИ , представляваща сумата от продажбата на ремарке за товарен автомобил ; сума в размер на 1 000 лв., представляваща сумата от продажбата на ремарке за лек автомобил /марка „Керензо“/ , сума в размер на 500 лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка „Мицубиши“/модел „Каризма“/, сумата в размер на 6 400 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил марка „Мерцедес“,модел Ц 200 ; сумата в размер на 53 267.06лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта в „Обединена българска банка“ АД / в периода от м. 07.2009г. до 31.12.2017г/ .; сумата в размер на 6 350 лв. представляваща направени вноски по разплащателна сметка в „ЦКБ“АД; сумата в размер на 5 598.17 лв., представляваща погасителни вноски по кредит, обслужван по сметка в „У. Б. АД; сумата в размер на 586.75 лв., представляваща направени вноски по разплащателна сметка в евро в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 2 690 лв., представляваща направени лични вноски по разплащателна сметка в „ЦКБ“ АД с титуляр „МЕ.“ ЕООД през 2009г.; иска на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от Ф. М. А. на сумата 300 лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“,; сумата в размер на 3 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат“ модел „Алхамбра“,сумата в размер на 6 734.98 лв., представляваща направени вноски по срочен депозит в евро в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата в размер на 212.10 лв., представляваща изплатени лихви върху вноски по срочен депозит в евро в „Банка ДСК“ ЕАД.

След отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска на Комисията срещу М. Д.и Е. М. Е. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2, , във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ на недвижимо имущество, представляващо УПИ с площ от 1 260 кв. м в гр. Търговище, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 231,61 кв. м, подробно описани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том VIII, дело 1601/2013г. по описа на СВ-гр. Търговище, с пазарна стойност към момента 134 700 лв.; иска срещу М. Д. за отнемане на лек автомобил „Мини“, модел „Уан“, с пазарна стойност 3 500 лв.; иска срещу М. Е. А. за отнемане на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 145 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ на сумата 18 000 лв., представляваща парична вноска в капитала на „МЕ.“ ЕООД и сумата 10 000 лв. представляваща направена допълнителна парична вноска през 2017г. в капитала на същото дружество .Ищецът е осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съда

Прието е за безспорно и установено, че ответникът М. Е. А. е бил привлечен като обвиняем за това, че за периода от 15.04.07г. до 30.04.09г. в гр. Търговище при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери /общ размер на 8 726.03 лв/, като не е подал данъчни декларации за 2006г. по чл. 41 от ЗОДФЛ; за 2007г. по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008г. по чл. 50 от ЗДДФЛ.Независимо от последвалото прекратяване на наказателното производство (поради плащането на включените в обвинението данъчни задължения, ведно с лихвите върху тях и последвалата преквалификаця по НК ) е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като искът е внесен в съда въз основа на Решение № 894/05.06.19г. на КПКОМПИ.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изследвал придобитото от ответниците имущество за проверявания десетгодишен период от м. април 2008, до 2018г Придобити са МПС на стойност 36000лв. Построена е жилищната сграда в гр.Търговище, разходите са приети за установени в размер на 95905,41лв, или общо с благоустрояването на дворното място - 102155,41лв. /вложения безвъзмеден труд е приет за доказан и остойностен на 42736,05лв, съгл. заключение на вещо лице/ Ответникът притежава и дружествени дялове в „МЕ.”ООД с номинал 18 000лв.Тъй като придобитото е на стойност повече от 150 000лв, изследвани са доходите, приходите и източниците на финансиране, като е прието заключение на СИЕ.Доходите на ответника М. Е. А. от работодатели са установени в размер на 1 964.23 лв.; получените от съпругата му през изследвания период обезщетения и помощи, вкл. по време на съвместното им съжителство са в размер на общо 9 650 лв.Рзмерът на усвоените суми по кредитни карти от двамата е установен в размер на 59 548.73 лв., а от усвоени кредити – 5 000 лв.Получените суми от продажбата на МПС,които са били придобити преди 18.04.08г. – в общ размер от 60 577.50 лв., а от недвижимите имоти, придобити преди началото на проверявания период – 85 760 лв. Усвоените суми по банкови сметки, внесени преди проверявания период – 192.57 лв.; заплатени от НАП суми като съдебни разноски 931.53 лв.Общият размер на тези доходи въззивният съд е изчислил на 223 534.56лв.Като се прибавят обаче и декларираните доходи, включително доказаните доходи от наем на притежаван апартамент в гр. Истанбул ,Р.Турция, общият им размер е установен на 432 591.60 лв. за целия процесен период .Разходите, вкл. издръжката на семейството /по данни на НСИ/,задгранични пътувания /по Наредба за командировките в чуждина/ плащането на публично - правни задължения и разходите по строителството на къщата в гр. Търговище, както и разходите по закупуване на друго дворно място в гр.Л., включително като са остойностени и направените погасителни вноски по кредити допълнителни парични вноски на ответника в неговото дружество /сума в размер на 109290лв/общо са приети за установени разходи в размер на 420498,54лв . На тази база нетния доход / по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ/ възлиза на 12 093.06лв. (разликата между 432 591.60 лв. и 420 498.54 лв.)което сочи, че не е налице значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като разликата между придобитото имущество от 156 274.15 лв. и нетният доход от 12 093.06 лв. възлиза на 144 181.09лв.За разлика от анализа на Комисията, въззивният съд не е включил при изчисленията и не е прибавял към имуществото при формиране на несъответствието паричните средства, прЕ.али през банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период.Изтъкнато е освен това, че не може да има „нетен доход“ с отрицателен размер, който да се „прибавя“ към установеното налично имущество.

Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи, извършени от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованст на фактическите изводи .Оспорва се основанието за изключване на имущество, което в края на проверявания период не е налично, при значителното несъответствие.Приложено е изложение, в което се поставят въпросаите :

1 Представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, , ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата ?

2. „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?

3. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че значително несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността , определена в закона ?

4. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „нетен доход” по смисъла на §1 т.8 от ДР на на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че нетния доход при отрицателна величина следва да се приравни на нула.

По всички въпроси се изтъква основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради формирана практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи същевременно основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради необходимост от преодоляване на противоречивата практика и възприемане тезата на касатора . По четвъртия въпрос се изтъква основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК, като не е изложена обоснова на основание по чл.280 , ал.1 т.1 ГПК , което също се изтъква .

Ответниците по касационната жалба са депозирали отговор чрез пълномощнк адв.Г. А. от ВАК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, които не са релевантни за решаващата воля на съда Проблем на цялото производство е начина, по който касаторът изследва произхода не само на преминалите средства по банкови сметки, но и доходите, приходите и източниците на финансиране. По формулираните в т.2-4 въпроси съдът също не се е произнасял решаващо, а решаващо е произнесен, поради естеството на спора и задължението на съда, въпросът налице ли е „значително несъответствие”.Решението по него не се отклонява от установената практика на ВКС,включително изтъкнатата в изложението.Не е от значение за приетото в решението дали нетния доход може да бъде отрицателна величина / такава величина, според ответниците, доходът действително не може да предствалява по естеството си и поради това е предвидено да се съпоставя, т.е да се намалява с разходите/ .

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение

По свързано поставените въпроси по т.1-3 в изложението е постановено ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според задължителните разрешения на което, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.С приемането на тълкувателтото решение е консолидирана като правилна практиката на ВКС възприемаща разрешението, че значителното несъответствие ще е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона. Даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение е съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното решение. Поради наличието на актуална задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, не е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така поставените въпроси .

Последният от въпросите /т.4 от изложението / се поставя абстрактно, като се интерпретират неточно мотивите на Варненски апелативен съд.Тези мотиви, в оспорваната от касатора част / дала повод за формулиране на въпроса/, нямат обуславящо за изхода на делото значение, предвид възприетото от съда по фактите .Решаващият съд, като е приел за установни доходите, приходите и източниците на финансиране при проверяваните лица, не е констатирал „отрицателна величина” за тях, след като ги е намил с разходите, поради което е без значение дали въззивният състав поначало изключва възможността по този начин да се изрази математически разликата след извършване на намаляването съгласно §1 т.8 от ДР на ЗПКОМПИ и взетият показател, ако е с отрицателен знак, се ползва за изразяване на несъответствието по §1 т.3 от ДР на ЗПКОМПИ.За пълнота следва да се изтъкне, че не е налице и основание по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК по формулирания въпрос. Въззивният съд в мотивите си е цитирал разясненията в Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, консолидирано като правилна практика на ВКС с приемането на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 260019 от 29.07.2022 г. по в. гр. дело № 539/2022 г. на Апелативен съд – В. О. не подлежи на обжалване.