ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342
гр. София, 12.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Божилова
Членове: Ивайло Младенов
Анна Ненова
като разгледа докладваното от А. Н. К. търговско дело № 20228002902447 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на С. Ю. М. и С. Ю. Ш. срещу решение № 355 от 12.07.2022г. по в. т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, в която е потвърдено решение № 260445 от 24.11.2021г. по т. д. № 611/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявените от касаторите срещу ЗД“БулИнс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над предявените размери от по 100 000 лева до претендираните по 150 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., техен баща, при пътнотранспортно произшествие от 20.07.2016г. по причина на водача на лек автомобил „Ф. Г. , с ДК № РВ 9606 МС, нарушил виновно правилата за движение по пътищата, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Х. С. Ю., съпруга на Ю. Ш. Ю., срещу ЗД“БулИнс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над предявения размер от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., със законната лихва за забава от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за наследствените части на касаторите, деца на Х. С. Ю., след смъртта й в хода на делото на 20.01.2022г. В останалата част, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за заплащане на С. Ю. М., С. Ю. Ш. и Х. С. Ю. на суми от по 100 000 лева обезщетение, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Въззивното решение е влязло в сила и по отношение на присъденото обезщетение на С. Ю. Ш., също син на Ю. Ш. Ю. и Х. С. Ю.. Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Приетите от въззивния съд като дължими обезщетения за касаторите и починалата им майка от по 100 000 лева не отговарят на принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за което е налице задължителна съдебна практика (ППВС 4/1968г.). Ищците и починалият им наследодател Ю. Ш. Ю. са били в изключително близки отношения, които обосновават драстична негативна промяна в начина им на живот след неговата смърт. Касаторите сочат конкретни обстоятелства по делото в тази връзка и доказателствата, с които тези обстоятелства са установени (показанията на изслушаните свидетели). Обстоятелствата, макар споделени от страна на апелативния съд, не са намерили справедливо отражение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението, определено от двете съдебни инстанции, като размер изцяло се покрива с обезщетението, предмет на неизпълнените от страна на ответника споразумения, за които е безспорно, че поради неизпълнението, нямат действие. Определянето от съда на същия размер обезщетение представлява de facto бонифициране на неизправната страна по споразумението и създаване на порочна практика у застрахователите.
Обезщетенията по споразумението не са покривали претърпените от ищците вреди, а са целели бързо извънсъдебно уреждане на спора. Сочи се съдебна практика с присъдени обезщетения по аналогични, според касаторите, случаи.
Също съгласно посоченото от касаторите, следва специално да се напомни стандартът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, изведен и от ЕСПЧ в Решение от 12.07.2007г. по делото П. С. срещу България (жалба № 68490/01), който посочва съобразяване с практиката по подобни дела. Според т. 62 от мотивите на решението: “Оценяването на морална вреда, освен в случаите, когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай, с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това.“ Отново, съгласно изложеното в касационната жалба, само декларативно от въззивния съд е взет предвид икономическият критерий при определяне на размера на обезщетението. Видно от официалната статистика на Националния статистически институт за периода от януари 2016г. до февруари 2022г. индексът на потребителските цени е 121. 8%, т. е. инфлацията е 21.8 %. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касаторите въпроси са:
1.) Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт вреди от смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
2.) Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички твърдени вреди на пострадалите и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?
3.) Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968г.?
4.) Следва ли съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, да се съобрази с определяните в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични случаи?
5.) Нарушен ли е принципът за справедливост и задължителната съдебна практика при приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи?
6.) Следва ли при определяне на справедливото обезщетение съдът да мотивира по какъв начин и към кой момент е преценил критерия „икономически условия“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Касаторите се позовават на постановките на ППВС 4/1968г., както и практика на ВКС по аналогични спорове – решение № 97 от 24.06.2019г. по т. д. № 2301/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 15 от 26.02.2019г. по т. д. № 1277/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 224 от 22.11.2018г. по т. д. № 94/2018г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т. д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 67 от 29.08.2017г. по т. д. № 60254/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 174 от 27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 41 от 21.07.2022г. по т. д. № 350/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 90 от 13.07.2022г. по т. д. № 1291/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 27 от 22.06.2022г. по т. д. № 239/2021г. на ВКС, ТК, І т. о.
Относно последния поставен въпрос касаторите сочат решение № 27 от 15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., по което съдебният състав на ВКС е увеличил от 80 000 лева на 120 000 лева присъденото обезщетение, като е посочил, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Според касаторите въззивното решение е и очевидно неправилно.
Определеното обезщетение от 100 000 лева, прието за достатъчно, не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Претендират се разноски за процесуално представителство по чл. 38 от ЗЗД.
От насрещната страна по жалбата ЗД“БулИнс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Посочено е, че при постановяване на решението си въззивният съд е съобразил всички изброени в ППВС № 4/1968г. критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението. При споразумение всяка от страните прави своите компромиси, като този от страна на ищците не е отбив от размера на полагащото им се обезщетение, а съгласие да не получат дължимата им се лихва. Не е налице несъответствие със съдебната практика в случая. Сумата от 100 000 лева е обичайно присъждано обезщетение за мъж на възрастта на починалия към 2016г. Обезщетението следва да се определя съгласно икономическата конюнктура в страната към датата на смъртта, поради което оплакванията на касаторите в частта, с която посочват инфлацията за периода от 2016г. до 2022г., са неотносими и неоснователни.
Размерът на законната лихва в достатъчна степен покрива инфлационните процеси в страната.
Застрахователното дружество претендира направените в касационното производство разноски – по 2 520 лева с ДДС по договори за правна защита и съдействие от 03.10.2022г.
Тези претендирани разноски се оспорват изрично от касаторите, тъй като няма осъществени действия за правна защита (подаденият отговор е просрочен), евентуално платеното възнаграждение е прекомерно. Иска се съобразяване със задължителното тълкуване на СЕС в решение на съда (първи състав) от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Третото лице помагач на застрахователното дружество А. А. С. не е дал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че към 20.07.2016г. ЗД“БулИнс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Ф. Г. , с ДК № РВ 9606 МС. На същата дата, около 08.00 часа, на Главен път І-6 от републиканската пътна мрежа, км.240+560 в землището на с. Кърнаре, по причина на водача на автомобила А. А. С., застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е починал Ю. Ш. Ю., тогава на 75 години, управлявал лек автомобил „ВАЗ 2105“, ДК № А 6631 ВА. Ишцата Х. С. Ю., на 68 години, е била съпруга на починалия при пътния инцидент водач, а ищците С. Ю. М., на 44 години, и С. Ю. Ш., на 49 години - негови деца. Относно тези обстоятелства са били възприети изцяло фактическите изводи на първоинстанционния съд. Обстоятелствата не са били и спорни във въззивното производство. Не е било спорно още, че с влязла в сила присъда № 24 от 22.02.2018г. по н. о.х. д. № 25/2018г. на Окръжен съд – Пловдив А. А. С. е бил признат за виновен за престъпление, като деянието е било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2.54 промила. За справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от по 100 000 лева. Този съд, въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели и представените писмени доказателства, е приел, че между Х. С. Ю. и починалия й съпруг са били установени отношения на взаимопомощ, уважение и подкрепа, а между починалия и неговите деца - връзка, основана на обич и взаимопомощ. Ищците са приели изключително тежко смъртта на своя близък, при съществувалите особено близки отношения, като смъртта на Ю. Ш. Ю. е настъпила внезапно и неочаквано. Всеки един от ищците се е затворил в себе си, изпитвал е чувство за безпомощност, самота, нежелание да контактува с околните, които не са сполетени от подобно нещастие. Също съгласно въззивното решение не се е установявало да са били изградени връзки с различна степен на близост, при което всеки от ищците да е претърпял болки и страдания, подлежащи на обезщетение в различни размери. Относимо обстоятелство е била възрастта на починалия.
Същевременно, според въззивния съд, обезщетения по 100 000 лева са съобразени с икономическите условия в страната, в която живеят увредените лица.
Потвърдена е била и дължимост на лихва за забава от 07.06.2018г., когато ищците са предявили претенциите си за обезщетение пред застрахователя, до окончателното плащане.
От въззивния съд не са били съобразявани като неотносими сключените от Х. С. Ю., С. Ю. М. и С. Ю. Ш. споразумения със застрахователя от 03.04.2019г. за заплащане на суми от по 100 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като сумите не са били платени, на 09.07.2019г. от всеки от ищците е била изпратена покана за плащане в тридневен срок, с материализирано изявление, че при липса на плащане уговорките по споразуменията отпадат, поради което споразуменията са били развалени по реда на чл. 88 от ЗЗД и страните не са обвързани от тях. При тези обстоятелства шестият поставен от касаторите въпрос в частта му следва ли при определяне на справедливото обезщетение съдът да мотивира по какъв начин е преценил критерия „икономически условия“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липсата на установен допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Решение № 27 от 15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., на което се позовават касаторите, не съдържа отговор на такъв въпрос.
Съгласно решението, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди трябва да се съобрази икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитието на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивното решение сочи икономическите условия в страната като относими към определяните обезщетения и се явява съобразено с практиката на ВКС.
Същото е по отношение на въпроса в останалата част - следва ли при определяне на справедливото обезщетение съдът да мотивира към кой момент е преценил критерия „икономически условия“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Решение № 27 от 15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не съдържа отговор на този въпрос, а сочи за относим момент датата на увреждането. Това е възприел и въззивният съд в обжалваното решение.
Разрешенията, дадени в решение № 27 от 15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съответстват на трайно установената практика на Върховния касационен съд – по правило обезщетението за неимуществени вреди се определя към момента на увреждащото действие, а конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Петият въпрос на касаторите е предпоставен от твърденията им, че в случая са присъдени обезщетения в много по-нисък размер от определените такива за напълно аналогични случаи. Така формулиран въпросът е предпоставен от преценка на правилността на въззивното решение в обжалваната част и поради това не представлява правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият и третият от въпросите на касаторите - как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт вреди от смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, съответно длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968г., са материалноправни въпроси от значение за изхода на конкретното дело съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловили изхода на делото.
Пред съда е била подадена молба защита на права – присъждане на парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане (преки искове срещу застраховател), налагащо определяне на конкретен размер на присъжданите обезщетения по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на въпросите обаче не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд, включително от постановките на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), изискващо при определяне размера на неимуществените вреди да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Всъщност това сочат и самите касатори в касационната си жалба – че въззивният съд е споделил твърдените от тях обстоятелства. Оплакванията са, че тези обстоятелства не са намерили справедливо отражение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Вторият и четвъртият от въпросите на касаторите също са материално правни въпроси от значение за изхода на делото. От въззивния съд е бил определен размер на обезщетения по чл. 52 от ЗЗД, съответно са били оценявани претърпени неимуществени вреди, а изрично, още в подадените насрещни въззивни жалби на касаторите, е било поискано да се съобразят определяните в практиката на ВКС размери на обезщетенията при аналогични случаи.
По отношение на въпросите не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено решението на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявените от касаторите искове за обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща.
В този част въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. С. П. № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване. По делото това е направено от въззивния съд. По - конкретно съдът се е съобразил с особено близките отношения между починалия и касаторите, негови деца, довело до голямо страдание при внезапната му и неочаквана смърт при пътнотранспортно произшествие, но и с възрастта на починалия (75 години) и тази на неговите деца – касаторите (съответно 49 години и 44 години), които са живеели в други домакинства със своите деца, в друго населено място (гр. Айтос), отделно от техния баща, живял със съпругата си в близкото село Тополица.
Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, е имало за цел, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, при което като практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се считат, освен постановлението, и съдебните решения на Върховния касационен съд, по които са присъдени конкретни обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо.
10
В случая не се установява противоречие на въззивното решение в частта на претендираните от касаторите обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща с практиката на ВКС по аналогични случаи, така както тази практика е посочена от самите касатори. По т. д. № 94/2018г. на ВКС, ТК, І т. о., т. д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., т. д. № 60254/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., т. д. № 2960/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и т. д. № 239/2021г. на ВКС, ТК, І т. о., с присъдени обезщетения от по 150 000 лева (и в един случай 170 000 лева), се е касаело за деца до 18 години, включително малолетни, които след смърт на родител при ПТП, са били трайно лишени от родителска подкрепа и грижа. По т. д. № 350/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и т. д. № 1291/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. ищци са били преживели родители, а не деца, а в случаите по т. д. № 2301/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и т. д. № 1277/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. починалите родители са били на значително по-млада възраст – 53 години и 54 години, съответно значително по-млада е била възрастта и на ищците по тези дела.
Същото е по отношение на служебно известното на съда решение № 101 от 18.04.2018г. по т. д. № 1858/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., в който случай за ПТП от 18.11.2015г. на син на 21 години са били присъдени 150 000 лева, поради установени много близки отношения и издържане на сина от родителя по време на следване. Напротив по т. д. № 2247/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. (решение № 10 от 02.06.2022г.), също служебно известно на съда, при ПТП от 12.02.2014г., относително близко по време до процесното ПТП, и починал по-възрастен родител, са присъдени 100 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, при установени значителни неблагоприятни последици за ищеца – син и останало силно чувство за вина за настъпване на ПТП (родителят е пътувал, за да посети сина си в чужбина). В тази обжалвана част въззивното решение не може да бъде прието очевидно неправилно. В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, поради което касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана. При неправилност поради нарушение на материалния закон 11
трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. В случая такива обстоятелства липсват. Самите касатори правят оплакване, че определеното обезщетение от 100 000 лева не отговаря на принципа за справедливост, но това оплакване, свързано с приложението на закона (чл. 52 от ЗЗД), не може да обоснове квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касация по втория и четвъртия от поставените въпроси в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Х. С. Ю., съпруга на Ю. Ш. Ю., искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над предявения размер от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за наследствените части на касаторите, нейни деца (по 1/3 от 50 000 лева, при съобразяване влизане в сила на решението по отношение на наследника С. Ю. Ш.), след смъртта на Х. С. Ю. в хода на делото на 20.01.2022г. Съгласно изложеното по-горе въпросите длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички твърдени вреди на пострадалите и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите, и следва ли съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, да се съобрази с определяните в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични случаи, са въпроси от значение за изхода на конкретното дело.
В тази част касационно обжалване на решението се допуска с оглед въведения във връзка с въпросите допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с приетото по Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) – че при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да 12
посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди, с което се цели да няма различия между присъдени размери на вреди по различни дела за сходни случаи.
Конкретните посочени от касаторите решения на ВКС не касаят случаи, аналогични на този на преживялата съпруга по делото, но е налице служебно известна на състава практика на Върховния касационен съд – решение № 53 от 03.07.2020г. по т. д. № 1311/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., относно ПТП от 04.03.2016г., с ищец преживяла съпруга, с която починалият при пътния инцидент е бил в дългогодишен брак. При разглеждане на касационната жалба ще бъде извършена преценка дали въззивното решение в обжалваната част е съответно на тази съдебна практика.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса по делото по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, при което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
По искането на страните за разноски в касационното производство по чл. 78, вр. чл. 81 от ГПК съдът ще се произнесе с окончателното си решение по спора.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 12.07.2022г. по в. т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, в която е потвърдено решение № 260445 от 24.11.2021г. по т. д. № 611/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявените от С. Ю. М. и С. Ю. Ш. срещу ЗД“БулИнс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над предявените размери от по 100 000 лева до претендираните по 150 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени 13
вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., техен баща, при пътнотранспортно произшествие от 20.07.2016г. по причина на водача на лек автомобил „Ф. Г. , с ДК № РВ 9606 МС, нарушил виновно правилата за движение по пътищата, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 12.07.2022г. по в. т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, в която е потвърдено решение № 260445 от 24.11.2021г. по т. д. № 611/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявените от Х. С. Ю. срещу ЗД“БулИнс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над предявения размер от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., неин съпруг, при пътнотранспортно произшествие от 20.07.2016г. по причина на водача на лек автомобил „Ф. Г. , с ДК № РВ 9606 МС, нарушил виновно правилата за движение по пътищата, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за наследствените части на касаторите С. Ю. М. и С. Ю. Ш., деца на Х. С. Ю., след смъртта й в хода на делото на 20.01.2022г. – по 1/3 от 50 000 лева, със законната лихва забава.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
14
15