ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53

гр. София, 24.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Боян Балевски

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

като разгледа докладваното от А. Х. Ч. касационно търговско дело № 20228003902484 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид

следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Мултимедиа-БГ“ ЕООД, гр.София, чрез адв.Е.Г. срещу определение №10050/02.08.2022г., постановено по ч. в.т. д. №4725/2019г. Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение от 09.08.2019г. по т. д. №835/2018г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение по реда на чл.248 ГПК е уважено частично искането на касационния жалбоподател /ответник по иска/ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като е осъдено „Мултимедиа-БГ“ ЕООД да заплати на ищеца „ЧЕЗ Р. Б. АД направените по делото разноски в размер на 2 923.59 лева /държавна такса, депозит за експертиза и юриск. възнаграждение/, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК. Със същото определение е осъдено ищцовото дружество „ЧЕЗ Р. Б. АД да плати на ответника „Мултимедиа-БГ“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 308.40 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на прекратената част на производството, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Частният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното определение в частта, с която не е уважено изцяло искането му за присъждане на направените разноски съразмерно с цялата сума, за която ищецът е оттеглил иска си и производството е прекратено, респ. за цялата оттеглена сума да се намалят разноските, присъдени на ищеца. Поддържа, че обжалваното определение е неправилно - постановено при нарушение на закона и необосновано. Навежда доводи по съществото на спора - предмет на исковото производство. Оспорва изводите на съда, че е станал причина за завеждане на делото, респ. че няма право на разноски за цялата прекратена част от производството, като твърди, че е бил добросъвестен и е платил част от претендираните суми преди завеждане на делото и преди да знае за предявения иск. Моли да бъде отменено атакуваното определение и да бъде уважена изцяло молбата му по реда на чл.248 ГПК.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3, като касационният жалбоподател сочи няколко процесуалноправни въпроси, свързани с разпределението на отговорността за разноски по реда на чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на производството, но не сочи допълнителен критерий за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Намира, че обжалваното определение е и очевидно неправилно, като се позовава на практика на ВКС относно очевидната неправилност като основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по жалбата „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /предишно наименование „ЧЕЗ Р. Б. АД/, гр.София поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба.

Счита, че обжалваното определение е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е уважено частично искането на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като му е присъдена част от претендираната сума на основание чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд приема, че ответникът е извършил частични доброволни плащания в общ размер от 30 000 лева след завеждане на делото, вследствие на което ищецът е оттеглил частично исковете си и производството частично е прекратено. В останалата част - за сумата над 25 000 лева искът е изцяло уважен. Решаващият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по реда на чл.78, ал.4 ГПК, но следва да се държи сметка за обстоятелството, че оттеглянето на част от исковата претенция в случая е резултат от частично плащане в хода на делото. Предвид изложеното отговорността за разноски следва да бъде поета от ответника, който с поведението си е предизвикал правния спор и е станал причина за предявяване на иска.

По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените процесуалноправни въпроси са значими за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Касационният жалбоподател обаче не обосновава нито една от допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се сочи нито съдебна практика на ВКС, на която определението по поставения въпрос да противоречи, нито се поддържат доводи, че въпросите са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Определението не е очевидно неправилно - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение

№10050/02.08.2022г., постановено по ч. в.т. д. №4725/2019г. Апелативен съд- София.

Определението е окончателно.