Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 251, пор. № 89

ПРИ СМЪРТ НА ПОСТРАДАЛИЯ ПОРАДИ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ ДЪЛЖИ ЛИ СЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗЗД НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА ДРУГИ ЛИЦА ИЗВЪН КРЪГА НА ТЕЗИ, ПОСОЧЕНИ В ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4/1961 Г. И № 5/1969 Г. НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ СЪД

В мотивите и диспозитивите на Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд е посочен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като са изброени изчерпателно.

В първото постановление Пленумът приема, че обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие увреждането. Но тъй като неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът е приел ограничителни критерии за определяне лицата, имащи право на обезщетение. Според него следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт.

А това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. В постановлението не е казано, че от низходящите се имат предвид само децата, а от възходящите - само родителите, но това се разбира, тъй като непосредствено преди това е посочено, че се отнася за "най-близките" на пострадалия. Най-близки на пострадалия по права линия възходящи са родителите, а низходящи - децата.

Пленумът е възприел като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеска връзка.

Всички други лица извън този кръг, включително и братята и сестрите, възходящите от втора и по-горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени. В подкрепа на това е и обстоятелството, че в...