Решение №11324/20.11.2023 по адм. д. №2429/2023 на ВАС, I о., докладвано от съдия Камелия Стоянова

РЕШЕНИЕ № 11324 София, 20.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: БИСЕР ЦВ. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 2429/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТД М. В. срещу решение № 7940/22.12.2022 г., постановено по адм. д. № 12638/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение № 32-374776/23.11.2021 г. към MRN 21BG0020002056195R0/01.09.2021 г., издадено от директора на ТД М. В.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – "Сиаоюнг" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че на 01.09.2021 г. "Сиаоюнг" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" 27 стоки, 908 колета, 13 000 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Стока № 12 от митническата декларация е описана като монокъл – 450 броя, деклариран код по ТАРИК 9005100000, държава на произход Китай, 160 кг. бруто тегло, 149 кг. нето тегло, декларирана митническа стойност в размер на 0.87 лв. на брой. Стока № 27 е описана като дистанционно управление – 1000 броя, деклариран код по ТАРИК 8526920090, държава на произход Китай, 145 кг. бруто тегло, 135 кг. нето тегло, декларирана митническа стойност 0.35 лв. на брой. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура № YONG1513/13.07.2021 г., коносамент № ONEYNBIBM6816800/13.07.2021 г., фактура за транспортни разходи № 5000053336/30.08.2021 г., платежни нареждания. Митническите органи са приели, че съобразно чл. 140, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради това, че стойността на стоката не може да се определи по реда на чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. следва да се определи по реда на чл. 74, 2, б. "б" – договорената стойност на сходни стоки. Приели са, че не може да се определи по реда на чл. 74, 2, б. "а" от Регламент 952/2013 г. тъй като не са установени "идентични стоки" по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради това се пристъпва към чл. 74, 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Посочено е, ча за извършване на анализа е извлечена справка от националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Riga, C-1/18, т. 22. По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Всъщност изводите си за неприлагане на договорната стойност на стоката като митническа стойност по смисъла на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са обосновали с информация, съдържаща се в митническата информационна система, и с анализ на същата, която е била известна само на тях (на митническите органи). Не се установява обстоятелството, тези съмнения, породени и в резултат на информацията, съдържаща се в митническата информационна система да са били съобщени на търговското дружество. Всъщност, съобразно мотивите на административния акт, именно информацията, извлечена от митническата информационна система е била обстоятелтвото, породило съмнението на митническата администрация, въз основа на което съмнение митническата администрация е поискала и предоставянето на допълнителна информация от страна на вносителя. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съобразно член 74, параграф 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Съобразно параграф 2, митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). Дял V от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; , изменен с Регламент (EO) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 346, 1994 г.) (наричан по-нататък "Регламентът за прилагане"), е озаглавен "Митническа облагаема стойност" и включва членове 141181а. Съгласно член 142 от Регламента за прилагане, параграф 1, за целите на настоящия дял в) "идентични стоки" означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; г) "сходни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съобразно член 150 от този регламент, параграф 1, при прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс (договорна стойност на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, 4, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член, договорната стойност на идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член". Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. В процесния случай, за да мотивира неприложимостта на б. "а административният орган е посочил, че не е била открита изчерпателна информация относно показателите на стоката. Информация не е била открита и при допълнителното проучване и анализ, без обаче да се съдържат данни, от които да може да се установи какъв анализ е правен и къде е търсена необходимата информация. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C 46/16, EU: C: 2017: 839, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че митническата администрация не е обосновала и приложимостта на втория вторичен метод за определяне на митническата стойност. Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. Обосноваването на приложимостта на този вторичен метод не предполага само и единствено посочването на митнически декларации, които според административния орган доказват вноса именно на сходни стоки. Съобразно чл. 142 от Регламента за прилагане, за целите на настоящия дял, сходни стоки означава стоки, произведени в същата страна, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, качеството на стоките, репутацята им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Обосноваването на приложимостта на този метод от страна на миническата администрация не е направено. Посочването само и единствено на митнически декларации не може да се приеме като обосноваване на приложимостта на този метод за определяне на митническата стойност на стойност.

В постъпила по делото молба от страна на процесуалния представител на ответника се съдържа искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Тази инстанция определя искането като неоснователно, при съобразяване на обстоятелството на разрешенията, дадени с решение на Съда на Европейския съюз от 9 юни 2022 г. по дело С-187/21, решение на Съда на Европейския съюз от 28 февруари 2008 г. по дело С-263/06, решение на Съда на Европейския съюз от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/17. Съобразно диспозитив първи от решение на Съда на Европейския съюз от 9 юни 2222 г. по дело С-187/21, чл. 30, параграф 2, б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган на държана членка може да използва само сведенията, които се съдържат в националната база данни, която той попълва и управлява, като не е длъжен, когато тези сведения са достатъчни за целта, да прави справка с информацията, притежавана от митническите органи на друи държави членки или от институциите и службите на Европейския съюз, без да се засяга възможността на посочения орган, ако случаят не е такъв да отправи искане до посочените органи или до посочените институции и служби, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Съобразно диспозитив втори от решението на Съда на вропейския съюз от 28 февруари 2008 г. по дело С-263/06, когато митническите органи имат основание да се съмняват в истинността на декларираната стойност, ако техните съмнения се потвърдят след като са поискали допълнителна информация и след като са предоставили на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се осовават посочените съмнения, без да е било възможно да се установи действително платената или подлежаща на плащане цена, те могат съгласно чл. 31 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвта от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да изчислят митническата стойност спрямо цената, която е договорена за въпросните стоки в рамките на предходната продажба, най-близка до продажбата, за която е подадена митническата деклрация, в чиято истинност те нямат никаква обективна причина да се съмняват. Съобразно параграфи 52 и 53 от решение на Съда на Европейския съюз от 22 юни 2022 г. по дел С-599/20, дефиницията на понятието сходни стоки по чл. 142, параграф 1, б. г от Регламента за прилагане се отнася до определянето на митническата стойност по чл. 30, параграф 2, б. б от Митническия кодекс на Общността. Макар от т. 2 от тълкувателната бележка да следва, че методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на чл. 31 от този кодекс, трябва да бъдат описаните в членове 29-30, параграф 2 от същия кодекс, в същата точка от посочената бележка се уточнява, че тези методи трябва да се прилагат с разумна гъвковост по-специално що се отнася до преценката на понятието подобни стоки. Съобразно параграф 54 от посоченото решение, разумната гъвкавост, с която трябва да се прилагат тези методи предполага да се приеме, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, които могат да се използват за определяне на митническата стойност на стоките. Съобразно т. 44 от мотивите на решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагане на разпоредбите относно методите за определяне на митническата стойност, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Това задължение ознчава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за устанавяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките. Във връзка с искането за оправяне на преюдициално запитване с въпрос №3, органите на митническата администрация следва несъмнено да съобразяват дефиницията за сходни стоки, така, както същата се съдържа чл. 142, параграф 1, б. г от Регламента за изпълнение, съгласно която сходни стоки изначава стоки, произведени в същата страна, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменими в търговско отношение, качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съдържанието на тази дефиниция дава несъмнен отговор на поставения въпрос дали посочените обстоятелства във въпрос № 3, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна истема са изчерпателни и дали обосновават приложението на чл. 141, параграф първи от Регламента за изпълнение. Независимо от това обстоятелство, обаче изискването за мотивираност на административния акт не изглежда да се счита за изпълнено само с посочване на съответната митническа декларация. Останалите поставени въпроси, които се иска да бъдат отправени, съдържащи се в искането за отправяне на въпрос, свързани с приложимостта, респективно неприложимостта на решение на Съда на Европейския съюз от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15. По отношение на въпрос № 3, който се иска да бъде поставен, тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че отговор на поставения въпрос се дава в решение на Съда на Европейския съюз от 20 юни 2019 г. по дело С-1/18. Съобразно параграф 29 от мотивите на това решение, чл. 30, параграф 2, б. б от Митническия кодекс трябва да се тълкува, че когато митническата стойност на стоки като разглежданите е изчислена посредством прилагане на предвидения в тази разпоредба дедуктивен метод, за целите на определянето на сходните стоки, митническата администрация трябва да вземе предвид всички релевантни фактори, каквито са съдържанието на тези стоки, тяхната заменяемост, както и тяхната взаимозаменяемост в търговско отношение, като осъществи по този начин фактическа преценка с оглед на всички фактори, които могат да повлияят върху действителната икономическа стойност на стоките, включително пазарното положение на внесената стока и на нейния производител. По отношение на поставения въпрос № 4, който се иска да бъде отправен до Съда на Европейския съюз, тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че отговор на поставения въпрос се съдържа в мотивите именно на решението на Съда на Европейския съюз от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15. Съобразно обстоятелствената част на това решение, Административният и трудов съд в Залаегерсег, Унгария митническата администрация в Унгаиря е счела, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нето тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. При съобразяване на така изложените обстоятелства, следва извода за отклоняване на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по така формулираните въпроси, със съдържание, посочено в представената по делото молба от процесуалния представител на Агенция „Митници“.

Тази съдебна инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по целия предмет на спора. Действително, с административния акт е определена и промяна в тарифното класиране на процесните стоки. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че на стр. 2 от жалбата на дружеството до първоинстанционния съд изрично се посочва, че дружеството е изразило съгласие относно изводите на митническите органи по отношение на тарифното класиране на процесните стоки. Изрично в жалбата се посочва, че административният акт се обжалва в останалата му част, а именно в частта му относно определянето на нова, по-висока митническа стойност. Следователно, несъмнено се установява, че тарифното класиране на процесните стоки, по желание на дружеството е изключено и не е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност. При това обстоятелство не възниква и правото на съда да се произнесе по отношение законосъобразността на тарифното класиране на процесните стоки.

С оглед изхода на спора, в полза на „Сиаоюнг“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 1320 лв., по представен договор за правна защита и съдействие.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7940/22.12.2022 г., постановено по адм. д. № 12638/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Сиаоюнг" ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 1320 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Информация за акта

Маркиране

Зареждане...

Институции

ПРАВО НА ЕС

Права на човека

Практика

Отрасли и ключови думи

Справочник

Решение №11324/20.11.2023 по адм. д. №2429/2023 на ВАС, I о., докладвано от съдия Камелия Стоянова

Информация за акта

Маркиране

Зареждане...