ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61

гр. София, 25.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова

Иво Димитров

като разгледа докладваното от Б. Й. К. търговско дело № 20228002902595 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба на В. К. Н. и И. В. Н. срещу въззивно решение № 1030 от 11.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3829/2020 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение по гр. д. № 9498/2013 г. на Софийски градски съд е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на парично вземане на „Ю. Б. АД солидарно към В. Н. и И. Н. по заповед за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 3479/2012 г. на Софийски районен съд, за посочените в диспозитивите на решенията суми. След образуването му делото е насрочено за разглеждане по реда на чл.288 ГПК в закрито заседание на 04.10.2023 г. На 23.01.2023 г. по делото е постъпила молба от касаторите В. К. Н. и И. В. Н. - чрез пълномощника им адв. В. В. от САК, съдържаща искане за спиране на незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК, във връзка с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК. В молбата се поддържа, че въз основа на заповедта е образувано изпълнително дело № 20239230400012 при ЧСИ Г. Н. с рег. № 923; че с влязло в сила решение по гр. д. № 2749/2012 г. на Софийски районен съд е признато за установено в отношенията между страните, че договорът за кредит, от който произтича вземането по заповедта за изпълнение, съдържа неравноправни и на това основание нищожни клаузи; че с оглед установените неравноправни клаузи и решение от 14.03.2013 г. по дело № С-415/2011 г. на Съда на ЕС касаторите, в качеството им на длъжници по договора за кредит, имат правото да искат спиране на предприетото срещу тях принудително изпълнение като временна мярка за защита до окончателното приключване на спора за съществуване на вземането, обект на принудителното изпълнение. Искането за спиране е обосновано с разпоредбите на чл.245, ал.1 ГПК и чл.432, ал.1 ГПК, а отправянето на искането до касационната инстанция е аргументирано с обстоятелството, че при подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, в която е обективирано вземане, основано не неравноправни клаузи в потребителски договор, длъжникът може да поиска спиране на незабавното изпълнение от съда, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че направеното с молбата искане е неоснователно по следните съображения : Спирането на изпълнението, предприето въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, се осъществява по реда, при предпоставките и в сроковете по чл.420 ГПК. Съгласно чл.420, ал.2 ГПК, компетентен да се произнесе по искането за спиране е съдът, постановил незабавното изпълнение.

В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не разглежда по същество правния спор, разрешен с обжалваното въззивно решение, а извършва селекция на касационните жалби съобразно уредените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за достъп до касационно обжалване.

Разглеждането на иска по чл.422, ал.1 ГПК, с който се установява съществуването на вземането по своевременно оспорена от длъжника заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Поради това няма законово основание в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд да се произнася по искане за спиране на изпълнението, предприето въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК. В чл.282, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност за спиране на изпълнението на обжалваните с касационна жалба осъдителни решения на въззивните съдилища, но правилата на чл.282, ал.2 ГПК не могат да намерят приложение по отношение на заповедта по чл.417 ГПК, в която е обективирано установяваното с иска по чл.422, ал.1 ГПК парично вземане на „Ю. Б. АД към касаторите В. Н. и И. Н.. Решението на въззивния съд, с което е уважен искът по чл.422, ал.1 ГПК, има установителен характер и не се ползва с изпълнителна сила, поради което също не попада в приложното поле на чл.282, ал.2 ГПК. По изложените съображения искането за спиране на незабавното изпълнение на издадената срещу касаторите заповед по чл.417 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. Н. и И. В. Н. за спиране на основание чл.245, ал.1 ГПК вр. чл.432, ал.1 ГПК на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 3479/2012 г. на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.