О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3027
[населено място], 28.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. И. ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 1016 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Л. П. Л., чрез адвокат Н. Д., обжалва решение № 1195 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. № 2046/2024 г. на Апелативен съд - София, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 51 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 289/2023 г. на Окръжен съд – Видин, в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за разликата над сумата 150 000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреждания вследствие на ПТП, настъпило на 15.05.2023 г.
В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? – противоречие с: ППВС 4/1968 г.; решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на ВКС, III гр. о.; решение № 104/25.07.2014 г.; решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ВКС, III гр. о.; решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на I т. о. и др.
2.Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? – противоречие с: решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ВКС, II т. о.; решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ВКС, II т. о.
3.Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
4.Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV гр. о.; решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, IV гр. о.; решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС.
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, [населено място], чрез адвокат Т. Т., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото нямало спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства в процеса е установено, че 15.05.2023 г. около 09:20 ч. на път 1-1 при км. 61-000 , преди [населено място], застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т. а. „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. [рег. номер на МПС] , с прикачено полуремарке, е извършил противоправно и виновно поведение, довело до пътно-транспортно произшествие с управлявания от ищеца Л. П. Л. л. а. „Д.“, модел „Докер“, с peг. [рег. номер на МПС] .
Въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства, се установява наличието на причинени вреди на пострадалия въззивник-ищец, в резултат на пътно-транспортното произшествие. Прието е засягане на телесната цялост, като получил масивна кръвозагуба и множество телесни увреждания съгласно заключението на вещото лице. Отчетено е, че животът на пострадалия е бил с временна опасност. Прието е, че са били извършени седем оперативни интервенции, повечето от които животоспасяващи. Възстановителният период след всяка от тях бил с различна продължителност, като с изключение на травмата на ръката, той бил приключил към настоящия момент. По отношение на лявата ръка е прието, че има такова засягане, че функционалността на ръката не е възстановена, няма данни да бъде възстановена в бъдеще; засегнат бил лъчев нерв, като хватателната способност не е възстановена и от китката била висяща, не може да държи чиния или чаша, като може да вдигне ръката само до средно положение. Изгледите за пълно оздравяване не били налице. Относно психологическото състояние на пострадалия, въззивният съд е приел, че с оглед заключението на съдебно-психологическата експертиза, пострадалият изпитвал неспокойствие от преминаващи край него големи превозни средства, както и тревога от промяната на начина му на живот и ограничените социални контакти, но въпреки инцидента той бил успял да се съхрани психически и емоционално. Установено е отсъствие на психическа и емоционална нестабилност, които да са били причинени от процесното ПТП и да се нуждаят от лечение, като притесненията, за които пострадалият съобщил са с тенденция да отшумят.
С оглед възприетите свидетелски показания, въззивният съд е приел за установено, че пострадалият Л. е преживял множество болки и страдания, непосредствено с увреждането и след това, както и впоследствие при преживените множество операции, които бил претърпял. Прието е, че пострадалият е претърпял болки във възстановителния период, промяна в поведението и е настъпила промяна в живота му, рязко след произшествието. С оглед показанията на св. М. лявата ръка на ищеца не била раздвижена, не можел да я ползва, вдигал я до средно положение, но китката била висяща, не можел да захваща, трудно задържал чиния, чаша или друг предмет.
Въззивният съд е приел, че от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са преживените болки и страдания, всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения. Въззивният състав е взел предвид всички увреждания, както и претърпените от тях болки и страдания, масивната кръвозагуба, 1700 мл, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, преодоляно чрез кръвопреливане, осъществявано многократно в първите дни след инцидента. Двумоментното разкъсване на слезката, довело до оперативното отстраняване, като единствен начин за лечение, с време за възстановяване от около 30-45 дни, както и общото отразяване на тялото и перспективите от това обстоятелство. Счупванията на ребрата в ляво по две линии от 2-ро до 9-то по задна линия и от 5-то до 9-то по подмишнична линия, които увреждания били причинили трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период около 3 месеца, многофрагментното счупване на лявата мишична кост, причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник с оздравителен период от минимум пет месеца, който поради мекотъканните увреждания в конкретния случай е бил значително удължен и множеството операции за лечение. Отчетено е частичното разкъсване на голямото було, което било причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 20-25 дни, както и получените рани и охлузвания на ляво рамо и лява мишница.
На следващо място, съдът е отчел броя и естеството на извършените операции, продължителността на лечението и на възстановителния процес след тях, вкл. дългото обездвижване на ищеца, а така също и съпътстващите физически и психоемоционален дискомфорт. Въззивният състав е преценил като правно релевантни и неудобствата, свързани с нуждата от чужда помощ.
Горепосочените обстоятелства съдът преценил и в контекста на възрастта на пострадалия, който е бил на 48 години към датата на събитието. Съдът намирал за особено съществено и неосигуреното пълно възстановяване на ръката на ищеца въпреки всички положени усилия, както и неблагоприятните прогнози за пълното оздравяване и възвръщане на ефективността (според експерта възстановяването на движенията в пълен обем било малко вероятно). Същевременно съдът е взел предвид, че липсвали други усложнения, здравословното състояние като цяло вече било стабилизирано, ищецът бил успял да се съхрани психически и емоционално, при него се наблюдавали добри адаптивни умения и бързо приспособяване към новите обстоятелства, а притесненията, за които съобщавал, че изпитва към момента, следвало да отшумят. Не на последно място, съдът е възприел и икономическата конюнктура в страната, вкл. в контекста на лимитите на отговорността на застрахователите на гражданската отговорност на автомобилистите към 2023 г. като помощен, но обективен критерий при определяне на размера на обезщетението, който не налагал завишаването му. Въз основа на всички посочени обективни обстоятелства, въззивният съд е приел, че в процесния случай справедливото обезщетение възлизало именно на сумата от 150 000 лв., както бил приел и първоинстанционният съд. Въззивният съд е изложил мотиви, че принципът на пълно обезщетяване на всички вреди от деликта, налага при репариране на същите да се съобразят не само онези неблагоприятни последици, които били налице към постановяване на решението, но и всички онези болки и страдания, които пострадалият неминуемо щял да претърпи в следствие на увреждането и след този момент, без да е необходимо те да са свързани с конкретно изразено влошаване на здравословното състояние. В тази връзка съдът е разгледал обстоятелството, че при нормално протичащ оздравителен процес на ищеца щяло да се наложи да изтърпи поне още една оперативна интервенция - за премахване на поставената планка.
За да определи паричния еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил всички посочени наранявания, както и преживените множеството операции, общо 7 на брой, травматичния шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, високия енергиен интезитет на нараняванията, двукомпонентното разкъсване на слезката и оперативното й премахване, разкъсване на голямото було, което е възстановено оперативно и също причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, раните и охлузванията на ляво рамо и лява мишница, които увреждания са причинили разстройство на здравето, неопасно за живота. Освен това е преценена и торакоцентезата.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.
С оглед поставения първи правен въпрос касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото въпросът за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, е включен в предмета на делото чрез предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ, за реализиране на отговорността на застрахователя, функционална на отговорността на прекия причинител на пътно-транспортното произшествие, от което за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, засягане на телесната цялост и психически негативни преживявания. При определяне на точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВС, съгласно ППВС 4/68 г., съгласно която, за да определи обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът следва да прецени редица обективни обстоятелства, които са съществуващи и са повлияли върху засягане на психиката на пострадалото лице, като начина на извършване на увреждането, характера на увреждането, състоянието на пострадалия, допълнително влошаване на състоянието, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, трайното отражение върху физиката, белези, както и специфичните обстоятелства за всеки случай, които съдът следва да обсъди. В конкретния случай, макар и да е обосновано общо основание за допускане на решението до касационно обжалване, то не е налице допълнителното основание, сочено от касатора съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд е съобразил всички обективни критерии, установени посредством доказателствените средства в процеса, които са от значение за определяне на точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. Така въззивният съд е посочил точния механизъм на произшествието, причинените увреждания на телесната цялост, довели до засягане на здравето на пострадалия, включително временната опасност за живота. Засягането на телесната цялост и премахване на слезката, което е довело до засягане на съществените физиологични промени в организма на пострадалия, предвид известните функции на слезката, свързани с имунитета и обмяната на веществата. Отчетено е това изключително засягане и какво отражение това ще доведе до засягане на здравословното състояние на пострадалия до края на живота му. Също така е съобразено, че има осакатяване, пострадалият има силно засягане на лявата раменна става и увреждане на лявата ръка, като е получена невъзможност да си служи с лявата ръка, както и засягането й от китката и невъзможност да осъществи захват. Разкъсване на голямото було, което е възстановено. Взети са предвид всички извършени операции, както и състоянието на пострадалия с претърпяване на болки и страдания от всяка операция. На самостоятелна преценка са подложени и засяганията на психиката на пострадалия от самото пътно-транспортно произшествие и от множеството преживени операции, както и от засяганията и трайните последици от невъзможността да си служи с ръката. Направен е цялостен анализ на психичните преживявания, като е отчетена адаптивността на пострадалия към уврежданията и утвърждаването му, въпреки същественото засягане на телесната и психическа цялост. Преценено е, че се е променил спрямо близките си, променил е начина си на живот и усещането към света. Имплицитно съдът е взел предвид множеството преживени операции, включително животозастрашаването, преживяната медикаментозна кома, торакоцентеза, огромната кръвозагуба, трахеостомията. Направена е обобщена и съвкупна преценка на всички увреждания, установеното състояние и перспективите за развитие на пострадалия. Определеното обезщетение за неимуществени вреди е израз на цялостната преценка на установените увреждания, преживените операции и свързаните с тях болки, наличието на застрашаване на живота, премахването на орган и невъзможността да си служи с лявата ръка. По този начин въззивният съд изцяло е спазил разясненията в ППВС 4/68 г. Обосноваването на допълнително основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК в нарушение на трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, посочени от касатора, не е основателно. Възивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС. Разрешаването на конкретни спорове в сочената практика на ВКС е свързано с установяване на различни от установените в настоящия процес факти. Посочените решения на ВКС, като мотив на касатора за наличие на допълнително основание за допускане на касационно обжалване, са постановени по конкретни правни спорове и свързани с различни увреждания, в различни времеви периоди на лица на различна възраст.
По отношение на поставения втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че с поставения правен въпрос касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 52 от ЗЗД, за да определи точни паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди при причинени увреждания на телесната цялост на едно лице, съдът като спомагателен критерий следва да вземе предвид нивата на застрахователно покритие, действащи към конкретния момент на увреждането. В случая въззивният съд е изложил конкретни мотиви, че е съобразил конкретната икономическа обстановка в страната, израз на която са нивата на застрахователно покритие. При разрешаване на посочения правен въпрос липсва отклонение от трайната практика на ВКС, сочена от касатора и съдебно известната, изразена в решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о.
По отношение на поставения трети правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че при разрешаване на поставения правен въпрос въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВКС, съгласно Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и множество решения на ВКС. Въззивният съд е разгледал всички доводи и възражения, включени в предмета на делото, обсъдил е доказателствата и е преценил конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба. При анализа на доказателствата е наблегнал на всички съществени увреждания по отделно, както и е преценил уврежданията в съвкупност, с оглед на засягане на здравето и телесната цялост на пострадалия, както и е обсъдил перспективите в бъдеще. С конкретното присъждане на обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, въззивният съд, е преценил всички обективно съществуващи обстоятелства, които са от съществено значение. Липсва отклонение от цитираната трайна практика на ВКС. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
По отношение на формулирания четвърти правен въпрос, следва отново да се подчертае, че въззивният съд макар и да е разрешил посочения правен въпрос, включен в предмета на делото, е обсъдил всички тези обективни обстоятелства, които са от значение, за да се определи точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД. Липсва отклонение от трайната практика на ВКС, на която касаторът се позовава. В случая съществените увреждания, цялостното засягане на телесната цялост, преживените множество операции, отстраняване на слезката и невъзстановяването на лявата ръка, са уврежданията, на които въззивният съд е акцентирал, без да пренебрегва всички други увреждания. Изложените мотиви са в излагане на всички доказателствата и обсъждане на всички релевантни обстоятелства за определяне на конкретния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът не е обосновал допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението в обжалваната част.
Така мотивиран ВКС
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1195 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. № 2046/2024 г. на Апелативен съд - София, ГО, 2 състав, в обжалваната част.
Определението не допуска касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: