Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 2610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 175, чл. 176 вр. чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по постъпила на 15.01.2024 г. молба от „В. Б. ЕАД чрез адв. Й. и адв. Е., съдържаща искане за постановяване на допълнително решение, с което да бъде допълнен в съответните части диспозитивът на Решение № 12862/15.12.2023 г., постановено по настоящето дело поради пропуск на съда да се произнесе по искането на дружеството за отмяна на РА в частта му относно законната лихва, свързана с отменените констатации на РА за неустойки.

Становище по така заявеното искане ответникът по касация не ангажира.

На 22.01.2024 г. е постъпила и молба от директора на дирекция „ОДОП“ София чрез юрк. Т., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка при пресмятането на дължимия ДДС върху неустойките от групи 1 и 3 по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Със същата молба е заявено и искане за тълкуване на решението чрез отстраняване неяснотата дали в частта, с която РА е отменен, се включва задължение за ДДС в размер на 86 833,71 лв. и лихви в размер на 46 922,72 лв. върху начислени от „В. Б. ЕАД неустойки на стойност 434 168,69 лв., обусловени от неизпълнение на задължение на получателя по договора да върне своевременно и в изправност предоставено при сключване на договора оборудване.

В писмен отговор от 13.02.2024 г. пълномощниците на касатора оспорват заявените от директора на дирекция „ОДОП“ София искания по подробно изложени съображения за тяхната неоснователност.

Като обсъди доводите и исканията на страните, настоящият състав на Върховния административен съд прие следното:

Искането за допълване на диспозитива на решението е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо.

С Решение № 12682/15.12.2023 г. по настоящето по адм. д. № 2610/2023 г. е постановена частична отмяна на първоинстанционното Решение № 187/10.01.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 6248/2021 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на „В. Б. ЕАД срещу Ревизионен акт № Р-29002919008052-091-001/18.12.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София, потвърден с Решение № 700/29.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП – София, относно допълнително начислен ДДС в размер на 86 833,71 лв. и лихви 46 922,72 лв. върху неустойки в размер на 434 168,69 лв.; в частта на начислен ДДС за неустойките от групи 1 и 3 в размер над 211 249,39 лв. за данъчен период м. 10.2014 г., в размер над 203 486,56 лв. за данъчен период м. 11.2014 г. и в размер над 195228,66 лв. за данъчен период м. 12.2014 г., съответно е постановена отмяна на РА в цитираната част. В разрез със заявеното от касатора искане за отмяна на РА и в частта на начислените върху ДДС за неустойките от групи 1 и 3 акцесорни лихви е налице пропуск на настоящата инстанция да отрази в диспозитива на решението частичната отмяна на РА досежно акцесорните лихви върху неустойките от групи 1 и 3. Този пропуск е отстраним по реда на чл. 176, ал. 1 вр. чл. 228 АПК чрез допълване на частта от диспозитива на Решение № 12682/15.12.2023 г., започваща с „ОТМЕНЯ Решение № 187/10.01.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 6248/2021 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на „В. Б. ЕАД срещу Ревизионен акт № Р-29002919008052-091-001/18.12.2020 г. , между първата и втората точка и запетая да бъде допълнена както следва: „в частта на начислен ДДС върху неустойките от групи 1 и 3 в размер над 211 249,39 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 10.2014 г., в размер над 203 486,56 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 11.2014 г. и в размер над 195 228,66 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 12.2014 г. “. В частта на диспозитива на Решение № 12 682/15.12.2023 г., започваща с „ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-29002919008052-091-001/18.12.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София, потвърден с Решение № 700/29.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП – София“, между първата и втората точка и запетая се допълва както следва: „в частта на начислен ДДС върху неустойките от групи 1 и 3 в размер над 211 249,39 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 10.2014 г., в размер над 203 486,56 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 11.2014 г. и в размер над 195 228,66 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 12.2014 г. “

Исканията за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на решението са допустими – първото не е ограничено със срок, а по отношение на второто ответникът твърди, а касаторът не оспорва, че РА, частично отменен с влязло в сила съдебно решение, не е изпълнен.

С молбата си от 22.01.2024 г. директорът на дирекция „ОДОП“ София излага данни в табличен вид относно неустойките от група 1 и 3, както и изчислението си за това, в какъв размер следва да е ДДС за всеки период. Тези данни и изчисления не фигурират в текста на РА № Р-29002919008052-091-001/18.12.2020 г. и се представят за първи път едва с молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Ревизионният акт не съдържа информация за размера на неустойките от различните групи, респ. за неустойките от групи 1 и 3. На стр. 15 от него е дадено само общото задължение за ДДС по периоди, без посочване на размера на неустойките и без анализ на видовете неустойки.

При липсата на констатации в РА относно стойността на неустойките от съответните групи, настоящият съдебен състав е определил сам размера на ДДС за неустойките от различните групи след анализ и оценка на доказателствата по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Производството за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде прилагано като редакция на правните изводи на съда, развити по съществото на съдебния спор, нито за поправка на изводите относно оценката на събраните по делото доказателства, обосновавайки крайния извод на съда. Това е така, тъй като стабилитетът на съдебния акт не може да бъде засегнат от актове и волеизявления на самия съд, който не е властен сам да промени. (така Решение № 6582/20.06.2023 г. по адм. д. № 3622/2023 г. на ВАС). Това означава, че процесуалният ред за поправка на очевидна фактическа грешка не е приложим, когато поправката би засегнала изводите на съда, направени въз основа на оценка на доказателствата, включително и в случаите, в които тези изводи и оценка се отнасят до определяне на размера на задължението. В разглеждания случай поради липса на отделни констатации в РА за размера на неустойките от група 1 и 3, определянето на този размер е било част от дейността на съда по преценка на доказателствата по делото, която е завършила с фактически извод за размера на въпросните задължения. Направените от съда фактически и правни изводи в тази насока не могат да бъдат изменяни след постановяване на съдебното решение на основание на твърдения, че евентуално са били погрешни.

По изложените съображения молбата за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде отхвърлена.

Искането на ответника по касация за тълкуване на решението е неоснователно. Това е така, доколкото според доводите на директора на дирекция „ОДОП“ София в релевантната си част решението е постановено извън обхвата на спора и на касационната жалба на „В. Б. ЕАД. Изложеното обуславя недопустимост на решението, който порок не може да бъде поправен по пътя на тълкуването.

Според правната доктрина и установената съдебна практика на тълкуване подлежат неясните решения. Неясно е съдебното решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисълът на решението, т. е. да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена правна воля на съда по разрешения с решението правен спор. Случаят не е такъв – решението съдържа ясна воля за отмяна на първоинстанционното решение и на РА в частта му относно допълнително начислен ДДС в размер на 86 833,71 лв. и лихви 46 922,72 лв. върху неустойки в размер на 434 168,69 лв.

Тълкуването следва да изхожда от мотивите на акта, а не от искане за даване на указания за прилагане на правните последици от влезлия в сила съдебен акт.

По изложените съображения искането за тълкуване на решението е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 176 вр. чл. 228 АПК, чл. 175, ал. 2 АПК и чл. 251, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ДОПЪЛВА частта от диспозитива на Решение № 12682/15.12.2023 г., започваща с „ОТМЕНЯ Решение № 187/10.01.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 6248/2021 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на „В. Б. ЕАД срещу Ревизионен акт № Р-29002919008052-091-001/18.12.2020 г. , между първата и втората точка и запетая да бъде допълнена както следва: „в частта на начислен ДДС върху неустойките от групи 1 и 3 в размер над 211 249,39 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 10.2014 г., в размер над 203 486,56 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 11.2014 г. и в размер над 195 228,66 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 12.2014 г. “.

ДОПЪЛВА частта на диспозитива на Решение № 12 682/15.12.2023 г., започваща с „ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-29002919008052-091-001/18.12.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София, потвърден с Решение № 700/29.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП – София“, между първата и втората точка и запетая се допълва както следва: „в частта на начислен ДДС върху неустойките от групи 1 и 3 в размер над 211 249,39 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 10.2014 г., в размер над 203 486,56 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 11.2014 г. и в размер над 195 228,66 лв. и съответната законна лихва за данъчен период м. 12.2014 г. “

ОТХВЪРЛЯ исканията на директора на дирекция „ОДОП“ София за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на Решение № 12862/15.12.2023 г. по адм. д. № 2610/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА