ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60867

гр. София,31.12.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. М.

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 2053/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв.К. М. от САК срещу решение № 261561/3.12.2020 г, постановено по гр. дело № 8588/2019 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 517400 от 26.10.2018 г по гр. дело № 63640/2016 г на СРС, 142 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. В. Д. срещу В. М. Х..

В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон.

Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Ответницата по касационната жалба В. М. Х. не взема становище по същата.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл.233 ал.1 ЗЗД за опразване на недвижим имот, апартамент, който ответницата е ползвала по силата на сключен договор за наем от 25.2.16 г.Искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като е прието, че към датата на устните състезания по делото имотът е бил предаден на наемодателя.Това е станало още на 24.11.16 г, след завеждане на делото на 9.11.2016 г /, видно от представения по делото протокол за предаване на вещта/, но преди връчване на препис от исковата молба на 30.1.2017 г.Следователно не е налице фактическия състав на чл.233 ал.1 ЗЗД.С решението е прието също, че ответницата с поведението си не е станала повод за завеждане на делото, тъй като го е освободила, преди да получи препис от исковата молба, следователно в случая не носи отговорност за разноски.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК.

Формулирани са следните въпроси :

1.Допустимо ли е при разглеждане на иск по чл.243 ЗЗД съдът да намира за основателно задържане на наемната цена по чл.91 ЗЗД, без да е предявен иск за сумата или възражение за задържане и/или без да се проведе съдебно дирене за фактите и обстоятелствата от които ответникът-длъжник черпи правото си на задържане.

2.За да е изправна страна по разваляне на договор, необходимо ли е кредиторът да даде подходящ срок по чл.87 ЗЗД на изпадналия в забава длъжник за изпълнение на задължението, ако преди това длъжникът писмено е манифестирал, че няма да изпълнява задълженията си.

3. За да е изправна страна по разваляне на договор, необходимо ли е кредиторът да даде подходящ срок по чл.87 ЗЗД на изпадналия в забава длъжник за изпълнение на задължението, ако в договора изрично е посочено, че задължението трябва да бъде изпълнено непременно в определен срок.

Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулираните въпроси не са разгледани от въззивния съд, същите не са предпоставили или обусловили крайния изход на спора.При предявен иск по чл.233 ал.1 ЗЗД единственият правнорелевантен въпрос, разгледа от въззивния съд е налице ли за елементите от фактическия състав на посочената разпоредба и налице ли са условията за предаване на имота, чието опразване се иска, към датата на устните състезания по делото.Други въпроси освен този единствено релевантен в случая въпрос не са подложени на разглеждане в мотивите на въззивното решение, поради което формулираните са ирелевантни за спора.В случая въпросите за задържане от страна на наемодателя на наемната цена по чл.91 ЗЗД, за предоставяне от страна на кредитора на подходящ срок за изпълнение не са обсъждани от съда, тъй като имотът е предаден преди връчване на препис от исковата молба.Следователно поставените три въпроса не разгледани в мотивите на съда и не са годни да обосноват приложението на чл.280 ал.1 т.1.Те не тъй като липсва противоречие на въззвивното решение с цитираната от касатора практика. Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Липсва и направена надлежна обосновка относно соченото основание. С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано.В случая това не е сторено.Не се посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението оплакания.

Относно твърдението за очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.

Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Р. Б. чрез законовия критерий очевидна неправилност се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т. е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл.280 ал.1 ГПК.

При твърдения за очевидна неправилност, съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.281 т.3 ГПК.Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи.Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Сочените от касатора твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на дружеството със формираните от съда изводи относно основателността на иска.

Предвид гореизложеното, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261561/3.12.2020 г, постановено по гр. дело № 8588/2019 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Д“ въззивен състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.