О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1274

Гр.София, 25.05. 2023г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.4745 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. срещу решение №.1014/7.07.22 по г. д.№.918/21 на АС София, 10с., с което е потвърдено реш.№.116/9.07.20 по г. д.№.203/19 на ОС Кюстендил за признаване за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторката дължи на А. И. П. 40000лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.05.15, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по г. д.№.2470/18 на РС Дупница.

Ответната страна А. И. П. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е приела, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен. От фактическа страна е изяснено, че на 23.05.15 страните са сключили договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищецът /вписан като адвокат в САК/ се е задължил да представлява доверителя /ответницата И. Й./ пред ЗК „Л. И.“ АД, а при необходимост и да заведе дело и осъществи процесуално представителство по преките искове до приключването му с влязло в сила...