О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60720 гр.София, 29.12.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 755 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б. П. Б., срещу решение № 62/28.01.2021 г. по в. гр. д. № 3440/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, XII състав, с което е потвърдено решение № 31/18.02.2020 г. по т. д. № 147/2019 г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, V състав за отхвърляне на предявените от касаторката срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й М. Н. Б., настъпила на 14.07.2014 г. в резултат на ПТП от 28.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че водачът на многокофов багер марка „JSB” 4СХ, причинил смъртта на бащата на ищцата, е имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника. Спорен пред въззивната инстанция е въпросът дали вредите, причинени на трето лице при използване на превозното средство като земекопна машина или кран, съставляват застрахователно събитие, което се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразно заключението на СТЕ, САС е установил следния механизъм на инцидента: на 28.06.2014 г. работници на СД „Цеки З. и сие“ са извършвали довършителни работи по доизграждане на улична канализационна мрежа на [населено място], при които е било необходимо да се регулира бетонен пръстен на канализационната шахта. За целта този пръстен е бил закачен посредством стоманено въже към кофата на земекопната машина – многокофов багер марка „JSB“ 4СХ и по този начин повдигнат, като се е наложило същият да бъде регулиран на ръка, за което в шахтата слязъл М. Б.. Тъй като е имало разлика в нивата на пръстена и мястото на багера, директна видимост между М. Б. и багериста не е съществувала, поради което се е наложило последният да бъде напътстван за действията, които да извърши. М. Б. извикал на багериста „Пускай“, последният пуснал кофата на багера надолу, при което кофата ударила дясната лицева половина на главата на Б.. С оглед на тази фактическа установеност въззивният съд е приел, че отговорността на ответното застрахователно дружество не може да бъде ангажирана, тъй като смъртта на М. Б. не е настъпила при ПТП – използване на JSB 4СХ като транспортно средство, а като работна машина. За да достигне до този извод, решаващият състав се е позовал и на разпоредбите на чл.257, ал.1 КЗ /отм./ и § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, както и на решение от 28.11.2017 г. по дело С - 514/16 на СЕС, според което съдържащото се в чл.3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна сила. В тази връзка САС е приел за неоснователни оплакванията на ищцата, че първоинстанционният съд не е съобразил решение от 04.09.2014 г. по дело С – 162/13 на СЕС. Цитираното решение е постановено по искане на запитващата юрисдикция за това дали в обхвата на „използване на превозните средства“ се включва и маневра на превозното средство „движение назад“, което не е била извършена на обществен път, а в стопански двор, т. е. и в този случай превозното средство е било използвано като средство за транспорт – трактор е извършил маневра в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. Същият извод е формиран и в решение по дело С – 648/17, в което е посочено, че обичайна е функцията на превозното средство като средство за транспорт.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира следните правни въпроси: 1/ Включва ли се в понятието „използване на превозни средства“ използването на МПС като работна машина за извършване на строителни дейности, ако тази дейност отговаря на неговата обичайна функция, т. е. ако същото, освен като средство за транспорт, се използва и като строителна/работна машина?; 2/ Включва ли се в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представлява ли покрит от застрахователя риск инцидент, причинен с работния орган /кофата/ на МПС – комбиниран багер, използван като работна машина за извършване на строителни дейности?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и повдигнати въпроси във въззивната жалба, както и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка? По първите два въпроса касаторката въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с решение от 04.09.2014 г. по дело С – 162/2013 на СЕС. Сочи и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона. По третия въпрос се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 173/06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т. о. и решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. 2435/2016 г. на ВКС, II т. о.

Първите два въпроса са предпоставени от твърдението на касаторката, че в обхвата на понятието „използване на превозни средства“, което е от значение за обекта на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, се включва и използването на превозното средство съобразно неговата, макар и основна към момента на увреждането, друга функция – на работна машина. Цитираното в подкрепа на тази теза решение от 04.09.2014 г. по дело С – 162/2013 на СЕС обаче не засяга аналогичен случай. Същото разглежда хипотезата, при която превозното средство е използвано като средство за транспорт. В тази връзка е прието, че в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. С оглед на това въззивното решение не е постановено в противоречие с това решение на СЕС, доколкото по делото е установено, че процесният багер не е използван като средство за транспорт, а като работна машина. Отделно, решаващият извод на въззивния съд, че в обхвата на понятието „използване на превозното средство“ не се включва използването на превозното средство като работна машина, е в съответствие с решение от 28.11.2017 г. по дело С -514/16 на СЕС, на което се позовава в атакувания акт. В последното е прието, че съдържащото се в чл.3, §1 от Директива 72/166/ЕИО понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основата му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна сила. При изрично позоваване на решение от 04.09.2014 г. по дело С – 162/2013 на СЕС е подчертано, че понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл.3, § 1 от Директивата обхваща всяко използване на превозното средство като средство за транспорт. Наличието на практика на СЕС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, изключва едновременно поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Несъгласието на касаторката с фактическите и правни изводи на съда по своята същност представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, което не може да бъде проверяване в производството по чл.288 ГПК.

Третият въпрос е основан на невярното твърдение на касаторката, че въззивният съд не е обсъдил наведените от нея във въззивната жалба доводи относно смисъла на понятието „използване на превозни средства“, както и цитираното в подкрепа на тази теза решение от 04.09.2014 г. по дело С – 162/13 на СЕС. От изложеното в мотивите на обжалвания акт се установява, че съдът се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, като подробно е тълкувал понятието „използване на превозни средства“, обсъдил е релевантните за спора факти, като е очертал изведената от тях фактическа обстановка, подложил е на самостоятелна преценка събраните по делото доказателства и правно е обосновал изводите си за неоснователност на претенциите. Съдът не е игнорирал и цитираното от жалбоподателката решение на СЕС, излагайки съображения относно неотносимостта му към спора, като е изтъкнал, че дадените в него разрешения касаят използването на превозното средство като средство за транспорт – трактор е извършил маневра в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке. Следователно въззивният съд, противно на разбирането на касаторката, не се е произнесъл в отклонение от константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, цитираните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК решение № 173/06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т. о. и решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. 2435/2016 г. на ВКС, II т. о., както и служебно известните на настоящия състав решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № № 408/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 480/07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г. о. и други, съгласно които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Наличието на практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, изключва поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62/28.01.2021 г. по в. гр. д. № 3440/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, XII състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: