Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 3066 / 2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. Бозан, гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Г. В., против решение №250/13.01.2023г. постановено по адм. дело №9763/2022г. на Административен съд София – град.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. По изложени съображения прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл.87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Я. Бозан, гражданин на Сирия срещу решение №14561/29.09.2022г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта с която му отказано да се събере на територията на Р. Б. със своя син Д. Бозан.

За да постанови решението си, съдът е приел че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, както и че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е разгледал подробни всички твърдения на жалбоподателя, обсъдил е представените към преписката на ДАБ доказателства и е извел извод за липса на достатъчно данни за тежко заболяване, тъй като липсват доказателства да са предписани изследвания и други прегледи, които обективно да потвърдят състоянието на сина на Я. Бозан. На следващо място съдът е приел, че не се установява и наличието на сериозни здравословни причини, тъй като дори да се птриеме, че твърдяното посттравматично стресово разстройство е налице, същото не изключва възможността за полагане на труд от сина на Я. Бозан, поради което е административния съд е приел, че не може да се обоснове извод, че в страната в която пребивава не би могло да се осигури съответната медицинска помощ и оттам да попречи на възможността сам да се издържа. Въз основа на което съдът е приел, че не са налице предпоставките на §3, б. „б“ от ЗУБ.

Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. В решението са изложени подробни и аргументирани мотиви, които касационната инстанция напълно споделя и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях.

Няма спор по приложимия закон - предпоставките по чл. 34 от Закона за убежището и бежанците, регламентиращи възможността на лице с предоставен хуманитарен статут да иска да се събере с член на семейството, за когото е наложително това да се случи. Спорът е по отношение на достатъчността на фактите, които биха формирали извод на съдебният състав за необходимостта за прилагане на посочената разпоредба, свързана и с предпоставките по § 1, т. 3, б. "б" от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на §1, т. 3, б. „б“ от ЗУБ,"членове на семейството" са навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини. Хипотезата на горепосочената разпоредба изисква да са налице следните кумулативно свързаните предпоставки: лице, което е навършило пълнолетие; не е встъпило в брак; поради сериозни здравословни причини не може да осигури само издръжката си. В настоящия случай Я. Бозан е лице с предоставен хуманитарен статут съгласно решение №2993/03.05.2022г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Същият е подал молба по реда на чл. 34, ал.1 от ЗУБ, с която е поискал събиране с членове от неговото семейство, в това число и синът му Д. Бозан. В молбата си Я. Бозан е посочил, че синът му е пълнолетен, но здравословното му състояние не позволява да остане сам в Р. Т. Видно от доказателствата по делото, в това число карта за временна закрила Р. Т. и извлечение от персонален граждански регистър, Д. Бозан е пълнолетен и неженен, поради което правилен се явява извода на административния съд за наличието на първите две предпоставки на §1, т. 3, б. „б“ от ЗУБ. По отношение на третата предпоставка правилно е приетото от първата инстанция, че не са налице сериозни здравословни причини, които да налагат непрекъснати чужди грижи, въпреки представеният документ от Общ медицински център Тюркмен. Здравословните проблеми на сина на жалбоподателя – Д. Бозан, по твърдение на баща му и представен единствен писмен документ, са свързани с посттравматично стресово разстройство, но не са представени доказателства да са предписани изследвания и други прегледи, които да потвърдят това състояние. Ето защо правилно административният съд е приел, че макар да липсват убедителни доказателства за така посоченото здравословно състояние, дори същото да е налице, не изключва възможността за полагане на труд, тъй като лицето е в трудоспособна възраст и така соченото заболяване е лечимо. Само като допълнение следва да се отбележи, че според данните по преписката – протокол от проведено интервю е видно, че на територията на Турция живеят неговите три сестри, които са омъжени, поради което може да се обоснове извода, че наличието на познато обкръжение му гарантира помощ и установена среда.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 250/13.01.23г., постановено по административно дело №9763/2022 година по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА