Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. П. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 3018/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Т., подадена чрез пълномощник, против решение № 7 от 09.01.2023 г. по адм. дело № 862/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед №РД-14-4117/13.10.2022 г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация - Плевен за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по отношение на т. 2 от оспорената заповед. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са доказани материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Според касатора съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и оплакванията в жалбата, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация - Плевен, не изразява становище по касационната жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

С обжалваното решение Административният съд - Плевен е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от Районно управление - Кнежа за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и Закона за движение по пътищата (ЗДвП) проверяващ орган е установил, че на 02.10.2022 г. около 15:30 часа в гр. Кнежа В. Т. като водач на лек автомобил Ф. Б. с рег. №[рег. номер], собственост на С. Т., е извършил превоз на един пътник срещу възнаграждение, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, заверено копие към лиценз на ЕО за автомобилен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоза на пътници. Уговорката за плащане е изведена от дадените писмени обяснения на пътника П. В. на същата дата и според тях пътникът е трябвало да заплати 130 лева за пътуването си от гр. Кнежа до гр. София по предварителна уговорка. Фактическите констатации при проверката са отразени в издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед №РД-14-4117/13.10.2022 г. директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация Плевен е приложил принудителна административна мярка по отношение на водача временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство №[номер] на водача В. Т. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, на основание чл.106а, ал.1, т.4, б. б ЗАвтП.

Предвид доказателствата по делото и след като е обсъдил доводите и възраженията на станите, съдът е приел от правна страна, че заповедта за прилагане на ПАМ в обжалваната т.2 е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Мотивирал е извод, че с превозното средство е извършен превоз на пътник срещу възнаграждение, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, заверено копие към лиценз на ЕО за автомобилен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоза на пътници, поради което е изпълнено фактическото основание за прилагане на ПАМ. Решението е правилно.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП.

В случая като основание за издаване на административния акт в обжалваната му част е посочена разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4, б. б ЗАвтП. Съгласно тази разпоредби за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административни мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По определението на 1, т. 2 от ДР на ЗАвП превоз на пътници е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че с посоченото моторно превозно средство е осъществен превоз на пътник. Безспорно е, че за автомобила, с който е извършен превозът, не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираната правна норма. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на 1, т. 1 ЗАвтП ясно регламентира, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане.

Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на твърденията на органа за превоз срещу заплащане поради незаконосъобразно снети обяснения на пътника П. В.. Видно от съдържанието на акта, пред компетентния орган е снето писмено обяснение на пътника, събрано по реда на чл. 44 АПК, от служители, определени от административния орган. Върбанов категорично е посочил, че е имало уговорка с превозвача да заплати за извършения превоз до София сумата от 130 лева. Сведенията са писмени, подписани от лицето съгласно изискването на чл. 44, ал. 3 АПК и от служител на органа, в присъствието на свидетел. Правнозначимите факти са установени с допустими доказателствени средства по смисъла на чл. 39 и чл. 171, ал. 1 АПК, при спазване на изискванията на чл. 44, ал. 2 и чл. 36 АПК.

Релевантният факт - извършен превоз на пътник срещу заплащане, кореспондира и с отразените в АУАН фактически констатации. АУАН е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва, до доказване на противното, с доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства и факти. Доказателствената тежест за тяхното оборване е на касатора, а той не е сторил това. Съдът правилно е приел акта като фактическо основание за издаване на оспорената заповед и е ценил същия в съвкупност с представените по делото доказателства. Предвид съдържанието на оспорваната заповед и АУАН, основателно административният съд е отбелязал, че същата е мотивирана (ТР №16/75г. ОСГК на ВС).

Неоснователно е касационното възражение за незаконосъобразност на акта по отношение на срока на приложената ПАМ. За да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и 12 - месечен краен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, т. е. законът предоставя на нарушителя 12 месеца, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. Така формулирана, тази разпоредба не предоставя на органа възможност за преценка. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок. Вярно е, че същият е относително определен, но това не означава, че е неопределен. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика по отношение тълкуването и прилагането на законовата разпоредба.

Неоснователни са и доводите на касатора, че е издаденото наказателно постановление за установеното с конкретния АУАН нарушение, което е отменено с влязло в сила решение на Районен съд - Кнежа. Наказателното постановление е правораздавателен акт, който е издаден в отделно административнонаказателно производство. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на конкретната приложена ПАМ е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи.

С оглед изложеното релевираните от касатора доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен по отношение т. 2 и е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7 от 09.01.2023 год., постановено по адм. д. № 862/2022 год. по описа на Административен съд-Плевен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА