О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60458

София, 29.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 2279 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. С. чрез адвокат И. Б., срещу решение № 260074 от 01.03.2021 г. по в. гр. д.№ 19/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 260022 от 29.09.2020 г. по гр. д.№ 1052/2019 г. на Районен съд-Панагюрище и е постановено отхвърляне предявения от О. С. срещу “В. Х. АД иск с правно основание чл.109 ЗС – за осъждане на ответното дружество да преустанови дейността си по натрупване на земна маса в имот с идентификатор ....по КККР на [населено място] и да възстанови имота в предишното му състояние, като премахне насипището от натрупана земна маса, което насипище е с площ от 6, 222 дка, разположено е в североизточната част на имота, между границата с имот ...., границата с концесионната площ и синята линия по точки 19-17-10-9 на скица към заключението на вещото лице (л. 257), приподписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на фактическите изводи. Твърди се наличие на основания по чл.. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.

Ответната страна по касационната жалба “В. Х. АД изразява становище за неоснователност на същата и липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК да допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да постанови атакуваното въззивно решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че за процесния имот е съставен акт за публична общинска собственост № 466/01.07.2013 г., в който имотът е описан като пасище, мера, с обща площ от 54.890 дка, IX-та категория, представляващ ПИ № .....по картата на землището на [населено място], О. С. местността ”К.”. Като правно основание за актуването са посочени разпоредбите на чл. 56, вр. чл. 2, ал 1, т. 2 ЗОС и заповед по чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ № РД-06-69/8. 06. 2011 г. на директора на ОД „Земеделие“, гр. Пазарджик. От ищеца в първото по делото заседание са представени писмени доказателства, касаещи предприети действия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 45в, ал. 7 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ: заповед № РД-06-69/8. 06. 2011 г. на директора на ОД “Земеделие” – Пазарджик за одобряване на решения за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата в община Стрелча, сред които фигурира и решение № 5/3. 05. 2011 г. за имотите в землището на [населено място]; протоколно решение № 5/3. 05. 2011 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ – за землището на [населено място] ЕКАТТЕ 69835 – съгласно приложение 1, в което фигурира и имот пасище мера № ...., с площ от 72, 16 дка. Прието е, че цитираното решение № 5/3. 05. 2011 г. не е съобщено на изчерпателно изброените в чл. чл.45в, ал.7 ППЗСПЗЗ държавни органи и органи на местно самоуправление, включително и на МЗХГ, както и че не е подписано от един от членовете на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. Според отразяванията в представената скица № КО4486/11. 06. 2013 г. на ОСЗ-гр. Стрелча, имот № .....от 54,090 дка, представляващ пасище, мера в м. „К.“, е образуван от имот № ..... В скицата е посочено, че имотът е общинска публична собственост на основание заповед по чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ № РД 06-69/8. 06. 2011 г. На 04.06.2019 г. е извършена проверка от РИОСВ-Пазарджик, при която са измерени координатите, описващи външния контур на насипището за минни отпадъци, като при тази проверка е констатирано, че 0.84 хектара от насипището са разположени в процесния имот № ....по КВС на [населено място]. Комисия, назначена със заповед на кмета на Община-Стрелча № 886/18.09.2019 година, по повод постъпила преписка от РП – Панагюрище, е извършила проверка, за която е уведомен и ответникът и съставен протокол, констатиращ наличие на насипище от минни отпадъци, без никаква друга конкретизация, освен височината.

Прието е за установено, че в акт за изключителна държавна собственост № 316/23.01.1998 година, е посочено, че находището “Банчовец” с площ 26 935 кв. м., представляващо открит рудник, е изключителна държавна собственост на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБългария, чл. 69 ЗДС и чл. 1, ал. 1 от Закона за мините и кариерите, че находището е предоставено за стопанисване и управление на „Ватия“ ЕАД, както и че е определен отвал (табан) с площ от 12348 кв. м. Прието е, че понятието табан /насипище/ е легално определено в § 1, т. 40 б от ЗР на ЗПБ като инженерно съоръжение за съхраняване на твърди минни отпадъци върху повърхността на земята.

С договор от 18.12.2006 г., сключен между М. С. на Р. Б. и “Ватия” АД, е предоставена на „Ватия“ АД концесия за добив на неметални полезни изкопаеми от находище “Стрелча-Мерата” – участъци “Мерата”, “М. кладни дял” и “Банчовец”, [населено място]. Концесионната площ е 193 122 кв. м., включваща площи, покриващи находището, както и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията към всеки от участъците. Площта е индивидуализирана в схеми, неразделна част от договора в Приложение 1, 2 и 3. В чл. 8, т. 5 е уговорено правото на концесионера да складира отпадъците от добива и преработката на подземното богатство въз основа на проекти, съгласувани с министъра на икономиката и енергетиката и министъра на околната среда и водите. С допълнително споразумение № 1 на 30.06.2010 година, постигнато между министъра на икономиката, енергетиката и туризма, „Ватия“ АД и „Ватия холдинг“ АД, всички права и задължения по концесионния договор, възникнали за „Ватия“ АД, преминават върху ответника “В. Х. АД. По силата на споразумение от 01.07.2010 г., сключено между “Ватия” АД и “В. Х. АД, първото е предоставило на второто дружество, за срока на действие на концесионния договор, терените, покриващи находището и терените за отвали-табани, включени в капитала на „Ватия“ АД и необходими за осъществяване правата и задълженията по концесионния договор, като недвижимите имоти, покриващи находището и табаните за участък „Банчовец“ са индивидуализирани в приложение № 3. В приложение № 3 към концесионния договор са посочени координатите на концесионната площ и площта на отвал /табан/ на участък “Банчовец”, предоставен с акт за изключителна държавна собственост № 316/23.01.1998 година, приложен към договора. С решение № 658/08. 08. 2016 г. на МС е прието отправеното от концесионера „В. Х. АД предложение за изменение на договора за предоставяне на концесия от 2006 г., изменен с ДС № 1/30. 06. 2010 г., чрез продължаване на определения с решение № 783 на МС от 2006 г. срок с 15 години, считано от 8. 12. 2018 г. Във връзка с приватизацията на дружеството праводател “Ватия” ЕАД, Община-Стрелча, с писмо от 31.08.1998, е удостоверила, че няма реституционни претенции за имоти, собственост на дружеството. С решение по протокол № 83 от 21.11.2018 г. са били разгледани и съгласувани без забележки Цялостен работен проект за добив и първична преработка; Годишен работен проект за добив и първична преработка за 2018 г.; Цялостен работен проект за рекултивация и План за управление на минни отпадъци. По делото е представен Актуализиран цялостен работен проект за добив и първична преработка на пегматити от находище “Стрелча-Мерата” през периода на продължение на концесионния договор, Част „План за управление на минни отпадъци“, Фаза работна, в който е посочено, че площта за разположение на табана за участък „Банчовец“ е отредена с АИДС № 316, като са посочени координатите и чупките на тази площ. От Писмо № Е-26-13-340 от 10.12.2018 г. на заместник-министъра на енергетиката е видно, че на основание чл. 82, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 12 от Закона за подземните богатства, след разглеждане на представената проектна документация от технико-икономически съвет към Министерство на енергетиката и във връзка със сключеният концесионен договор, са съгласувани внесените от “В. Х. АД Цялостен и Годишен за 2018 г. работни проекти за добив и първична преработка на подземни богатства от находище “Стрелча-Мерата”, [населено място], област Пазарджик, Цялостен работен проект за ликвидация и рекултивация на засегнатите земи и План за управление на минните отпадъци по отношение на техническите и технологични решения за добив, ликвидация и рекултивация на засегнатите земи и управление на минните отпадъци.

Въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че площта на насипището е 12.355 дка. Част от него от 6.222 дка попада в ПИ .....(по КВС имот № 042055) по проектни координати. По геодезическа снимка площта на насипището е по-голяма. Разликата между проектните координати и действителното насипище попада в площта на концесията. Два малки участъка с площи 0.100 дка и 0.113 дка. са попадали извън концесията и табана, което се дължи на влияние на природни фактори, водещи до свличане на фракции. В съдебното заседание, в което е прието заключението на експерта, представител на ответника е заявил, че към провеждане на заседанието тези два участъка са изчистени. Във връзка с това изявление е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, по която експертът е установил, че към момента на проверката само 15 кв. м. са заети от насипище извън очертанията на концесионната площ и табана, който участък е защрихован със сини щрихи между червената, оранжевата и розовата ивица на приложената скица. Този участък от 0,015 дка е извън предоставените площи за табан на „В. Х. АД и извън концесионната площ.

От правна страна въззивният съд е приел предявения иск по чл. 109 ЗС за неоснователен. На първо място е прието, че спорната реална част от 6, 222 дка от имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], върху която е разположено насипището от натрупана земна маса, намираща се в североизточната част на имота, между границата с имот 69835.44.17, границата с концесионната площ и синята линия по точки 19-17-10-9 на скица към заключението на вещото лице, не е общинска, а е изключителна държавна собственост на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБългария и чл. 69 от Закона за държавната собственост, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за мините и кариерите. Представеният от ищеца акт за публична общинска собственост, съгласно чл. 5 от ЗОбС е официален свидетелстващ документ, който няма правопораждащо действие и всеки, който твърди права върху имот, актуван като общинска собственост, може да обори доказателствената сила на съставения акт, като установи правата си по исков ред. От значение за придобиване на право на собственост от общината е не съставянето на акт за общината собственост, а дали общината е доказала осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание, на което се позовава. В случая общината твърди да е придобила собствеността върху имота на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, който придобивен способ е неприложим предвид обстоятелството, че процесният имот не е представлявал земеделски имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ – касае се за открит рудник – находище на полезно изкопаемо „натриев пегматит“, изключителна държавна собственост. Доказателствената стойност на акта за общинска собственост, що се касае до посочения имот, част от който се използва от ответника, е опровергана. На следващо място е прието, че осъществяваните от ответното дружество дейности върху спорната част от 6.222 дка от процесния имот, изразяваща се в складиране на земна маса, не е без основание, тъй като тази реална част е включена в имота, необходим за извършване на концесионната дейност, върху който са предоставени права от държавата при сключване на концесионния договор. Описаните от вещото лице в допълнителното заключение 15 кв. м. попадат извън реалната част от 6,222 от процесния имот, за която е предявен иска, поради което е недопустимо съдът да обсъжда основателност на иска по чл. 109 ЗС за тези 15 кв. м. Прието е, че ако ответникът нарушава конкретни законови изисквания, свързани с опазване на околната среда и екология, редът за реализиране на отговорността му е друг.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: „Ползва ли се с обвързваща материална доказателствена сила акт за общинска собственост, който съдържа описание на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността, относно удостовереното в него право на собственост на общината.“

Твърди се, че поставения в изложението въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 181 от 17.12.2019 г. по гр. д.№ 66/2019 г. на ВКС, І г. о., решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д.№ 2714/2017 г. на ВКС, І г. о., и решение № 81 от 24.07.2018 г. по гр. д.№ 4029/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.

Във връзка с поставения въпрос се сочи и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като не е налице противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. В посочените решения е прието, че актовете за общинска собственост са официални документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон - чл.5, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Те обаче съгласно чл.5, ал.3 ЗОбС само констатират правото на собственост на общината и нямат правопораждащо действие за правото на собственост, както няма правопораждащо действие и констативният нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК. За да се ползват, съгласно чл.179, ал.1 ГПК, като официални документи, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, тези актове следва да съдържат не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината. Актове за общинска собственост, които съдържат описание на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността, се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно удостовереното в тях право на собственост на държавата или на общината.

Въззивното решение не съдържа изводи в обратния смисъл. Няма колебание в практиката на ВКС, че доказването на собствеността на ищеца е една от предпоставките за уважаване на иска по чл.109 ЗС, както и че ответникът по иска може да се брани с всякакви възражения, вкл. такива срещу активната материалноправна легитимация на ищеца. При обсъждането на представения от ищеца акт за публична общинска собственост № 466/01.07.2013 г., въззивният съд не е отрекъл доказателствената му сила, нито е определил неправилно доказателствената тежест при оспорване на констатирано с акта, в полза на общината, право на собственост. Съдът е приел, че като официален свидетелстващ документ, актът се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която в случая е оборена от събраните по делото доказателства, които опровергават, а не подкрепят констатациите в акта за придобиване на собствеността върху имота от общината на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Като съответстващо на практиката на ВКС по приложението на чл. 5, ал.2 и ал.3 от ЗОбС въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Доколкото по поставения въпрос има формирана единна практика на ВКС, то обсъждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не се касае за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и явно несъответствие между изводите на съда и установените по делото факти.

Ответната по касационната жалба страна не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260074 от 01.03.2021 г. по в. гр. д.№ 19/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: