ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193

гр. София, 16.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Боян Балевски

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

като разгледа докладваното от А. Х. К. търговско дело № 20228002902754 по описа за 2022 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СтоунХ Маркетс, ЛЛС /предишно наименование ИНТЛ ФСС. М. ЛЛС/, САЩ, щат Айова срещу решение № 428/12.10.2022г., постановено по в. т.д. №259/2022г. По описа на Апелативен съд-Пловдив, с което след частична отмяна на решение №60/11.03.2022г. по т. д. № 1241/2022г. на Окръжен съд-С. З. е определена нова начална дата на неплатежоспособността на „А. С. ООД -16.06.2021г.

Касаторът счита въззивното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, в което е определена начална дата на неплатежоспособност- 20.03.2020г. Поддържа, че е допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е приел и кредитирал експертиза, изготвена от лице, което няма право да изготви същата /в нарушение на чл.196, ал.1 ГПК, във връзка с чл.22, ал.1, т.5 ГПК съдът е определил за вещо лице М.Г.К. - която е взела участие (отново като вещо лице) в производството пред първата съдебна инстанция/; вещото лице е нарушило и обхвата на поставените задачи, като е дало отговор на задачи, които не са били поискани от страните и допуснати от съда; въззивният съд е основал решението си изцяло и само на заключението на вещото лице без да извърши анализ и оценка на релевантните факти. Излага и подрони доводи в подкрепа на поддържана от него дата на неплатежоспособност на ответното дружество, като намира с оглед събраните доказателства, че длъжникът към 20.03.2020г. не е погасявал и не е могъл да погасява краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Задължен ли съдът да установи и разгледа всички показатели за ликвидност, включително за незабавна и абсолютна ликвидност, както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост при определяне на цялостното икономическо състояние на длъжника?; 2/ Следва ли съдът да изследва наличието на приходи от оперативна дейност като част от анализа на цялостното икономическо състояние на длъжника?; 3/ Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от извършени прихващания на задължения към свързани с длъжника лица, които са възникнали след спирането на плащания към други кредитори?; 4/ Допустимо ли е въззивният съд да определи цялостното икономическо състояние на длъжника без да анализира всички относими факти и доказателства събрани по делото, а само заключението на вещото лице?; 5/ Може ли въззивният съд да основе решението си единствено на заключението на вещото лице по СИЕ, без да обсъди другите събрани по делото доказателства, включително неоспорени заключения на други вещи лица?; 6/ Може ли е въззивният съд да допуска задачи на СИЕ, които по съществото си представляват правни въпроси и да основава решението си на отговорите дадени от вещото лице на тези правни въпроси?; 7/ Допустимо ли е въззивният съд да приеме и кредитира заключение на вещо лице, в което се съдържат отговори на задачи, които не са били допуснати от съда, включително като се позовава на тях в решението си?; 8/ Трябва ли въззивният съд да анализира съдържащите се в заключението на вещото лице факти или може да основе своето решение на изводите направени от вещото лице в заключението без да анализира съдържащите се в него факти?; 9/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на своето решение да обсъди фактите, доводите и аргументите представени от страните по делото, които са от значение за неговото решаване?; 10/ Допустимо ли е вещо лице, което е участвало при разглеждането на спора пред предходна съдебна инстанция, да бъде определено за вещо лице и да изготвя експертиза и за следваща съдебна инстанция по същия спор? Прилага ли се забраната на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК по отношение на вещите лица, взели участие в предходна съдебна инстанция - с оглед на препращащата норма на 196, ал. 1 от ГПК?; 11/ Представлява ли извършено прихващане чрез споразумение за прихващане към свързано лице хипотеза на „изцяло или частично плащане на вземания на отделни кредитори“ по смисъла на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ?; 12/ Извършено прихващане със свързано лице доказва ли способността на дружеството да изплаща текущите си задължения към кредиторите?; 13/ Може ли извършено прихващане със свързано лице да е основание за оборване на презумпцията по чл. 608, ал.З ТЗ за спиране на плащанията?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение №220/07.02.2018г. по т. д. № 758/2017г. на I т. о. на ВКС, решение №80/08.10.2015г. по т. д. № 1565/2014г. на I т. о. на ВКС. Ответникът по жалбата и по делото, „АГРО САНТИНО“ ООД

изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намира крайните изводи на въззивния съд за резултат от обстоен анализ на всички събрани доказателства и при цялостно изследване на финансовото състояние на длъжника, като счита, че решението е в съответствие на посочената от касатора съдебна практика на ВКС по приложението на чл.608, ал.1 ТЗ. Позовава се и на множество други решения на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Първоинстанционното производство е образувано по молба по чл.625 ТЗ на „Малина“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „А. С. ООД. С решение №60 от 11.03.2022г. по т. д. № 1241/2021г. на ОС - С. З. съдът е обявил неплатежоспособността на „А. С. ООД и е открил производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Със същото решение за начална дата на неплатежоспособността на „А. С. ООД е определена датата 20.03.2020г. и в тази част решението е било предмет на въззивното производство пред Апелативен съд-Пловдив.

Апелативният състав приема, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане с характеристиките на някои от посочените в чл.608, ал.1 ТЗ, поради обективна липса на бързоликвидни активи. Събразява и съдебната практика, цитирайки решение №220/07.02.2018г. по т. д. № 758/2017г. на ВКС, I т. о., като намира, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор; че следва да се съобразят както спирането на плащанията, така и причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Решаващият състав обсъжда приетите пред окръжен съд заключения на съдебно - икономическите експертизи, изследвали икономическото състояние на длъжника „А. С. ООД в петгодишния период, предшестващ датата 13.07.2021г., на която е подадена молбата по чл.625 ТЗ и приема за установено, че към 13.07.2021г. са налице признаците за трайно състояние на неплатежоспособност на ответното дружество - коефициентите за ликвидност са отрицателни и то не е в състояние с наличните краткотрайни активи да покрие краткосрочните си задължения; налице е и декапитализация.

Посочено е, че към 31.12.2019г. коефициентът на обща ликвидност е все още в границите на приемливата стойност от 1.83, подобен извод е направен и по отношение на коефициента от 1.26 за бърза ликвидност. Към 31.12.2020г. тези коефициенти вече са съответно 0.43 и 0.39, като липсват данни за това какво е било икономическото състояние на „А. С. ООД към края на първото тримесечие на 2020г., в който точно период съдът по несъстоятелността е определил датата 20.03.2020г. като начална дата на неплатежоспособността на дружеството.

Съдът констатира, че към 13.07.2021г. в разплащателните банкови сметки на ответното дружество е имало наличност в общ размер от 910 461.52 лева, която поради наложен запор на 20.03.2020г. е била реално неизползваема и не е могла да послужи за погасяване на текущите му задължения. Съобразява и обстоятелството, че в рамките на изследвания период, т. е. до 13.07.2021г. „А. С. ООД е бил титуляр на още една разплащателна банкова сметка, открита по повод сключения с „Банка ДСК“ АД договор за кредит №1225 от 08.08.2013г. и последващия от 07.04.2020г. пряко свързан с него обезпечително-прехвърлителен договор за финансово обезпечение по Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), като наличните и постъпващите средства по тази специална разплащателна сметка е можело да бъдат използвани само за погасяване на задълженията по кредита към банката. Приема за доказано, че на 16.06.2021г., след пълното погасяване на задълженията по банковия кредит, целият неизползван остатък от специалната сметка на „А. С. ООД по ЗДФО в размер на 280 967.50 лева е бил прехвърлен от „Банка ДСК“ АД по блокираната на 20.03.2020г. разплащателна сметка. Въззивният съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд, определил 20.03.2020г. като начална дата на неплатежоспособността на „А. С. ООД, е изцяло опроверган от приетото пред въззивната инстанция допълнително заключение по икономическата експертиза, изготвено от вещото лице М.К.. Решаващият състав излага мотиви за неоснователност на възражението за нарушение на чл.196, ал.1 във вр. с чл.22, ал.1, т.5 ГПК. Аргументира се, че при назначаване на в. л. Колева е съобразено обстоятелството, че вещото лице е работило по делото и затова е запознато с данните, необходими за изготвяне на заключението, което ще гарантира бързина и адекватност, без да засяга обективността и обосноваността на същото, тъй като поставената задача е с предмет, различен от този, по който експертът вече е работил в първата инстанция. Въззивният съд намира за обосновани изводите на в. л. Колева в приетото допълнително заключение, че въпреки блокираните средства в разплащателните му сметки „А. С. ООД е успявало да посреща своите текущи задължения по заеми, към доставчици и други контрагенти, като е използвало специалната сметка по ЗДФО, касови плащания и прихващания. Приема за установено, че по банковите сметки на дружеството, включително специалната сметка по ЗДФО, в периода, следващ посочената от окръжния съд начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020г., е имало извършени от контрагенти на дружеството парични постъпления в общ размер на сумата 414 730.54 лева, а на каса в брой е постъпила общо сумата 8 152.98 лева. В същия период чрез прихващане срещу вземанията си за данъчен кредит дружеството е погасявало задълженията си за данъци и осигуровки към НАП и към датата на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ такива задължения няма. Също така след датата 20.03.2020г. със споразумение за прихващане от 14.05.2021г. е погасено задължение към кредитора „Б. С. О. ООД в размер на сумата 978.83 лева, а на 29.06.2021г. с изявления за прихващане на кредитора „А. А. ООД са били погасени две задължения на „А. С. ООД към този кредитор, до размер на общата сума от 1 053 114.92 лвева, като прихващанията са редовно счетоводно отразени и при двете страни.

Въз основа на изложеното съдът приема, че след посочената от окръжния съд „дата на последно плащане 20.03.2020г.“ дружеството „А. С. ООД, въпреки запорираните му разплащателни сметки, е успявало да обслужва задълженията си, без да признава и да води счетоводно претендираното от СтоунХ Маркетс, ЛЛС задължение от 1 509 905.69 щ. д., което задължение е спорно и за установяване на което понастоящем е образувано дело в САЩ, без ясна прогноза за изхода му. В тази връзка възприема приетото първоначално заключение на в. л. М.К., че при отчитане счетоводната политика на „А. С. ООД балансовата стойност на твърдяното от СтоунХ Маркетс, ЛЛС задължение е нула, т. е. в баланса към 20.03.2020г. реално задължение на „А. С. ООД към СтоунХ Маркетс, ЛЛС не е отразено като съществуващо, а обезценката на задължението е отразена по Дебита на сметка 251 „Провизии на задължения“. Затова и при изготвения от експертизата вариант на неотчитане на това непризнато от дружеството спорно задължение, показателите за финансовото състояние на „А. С. ООД, относими към определената от окръжния съд начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020г. са следните: коефициент на обща ликвидност 2,83 и коефициент на бърза ликвидност 1,72, които стойности сочат, че към посочената дата 20.03.2020г. дружеството не е в състояние на неплатежоспособност.

Въз основа на гореизложеното апелативният състав стига до заключение, че състоянието, в което обективно не е било възможно дружеството „А. С. ООД да обслужва изискуемите свои задължения към кредиторите, е настъпило на датата 16.06.2021г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора правни въпроси могат условно да бъдат обособени в четири групи - относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност; за задълженията на въззивния съд да назначи служебно експертиза за установяване финансово-икономическото състояние на ответника, да анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди възраженията и доводите на страните; относно приложението на забраната на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК по отношение на вещи лица, изготвили заключение в предходна съдебна инстанция по същото дело; представлява ли извършено прихващане чрез споразумение за прихващане със свързано лице хипотеза на „изцяло или частично плащане на вземания на отделни кредитори“ по смисъла на чл.608, ал.3, изр.2 от ТЗ. Първата група въпроси отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд. Относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност е формирана последователна и непротиворечива практика на ВКС, част от която са и решенията, обосновали допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и множество други решения /по т. д. №1565/2014г. на І т. о., по т. д. №915/2009 г. на ІІ т. о., по т. д. №169/2010 г. на ІІ т. о., по т. д. №1152/2011г. на І т. о., по т. д. №983/2011г. на І т. о., по т. д.№ 2572/2015г. на І т. о. на ВКС, по т. д. №2099/2018г. на I т. о. и др./, според която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на съответствието му със съдебната практика на ВКС по поставените въпроси относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност.

По останалите поставени въпроси съдът ще се произнесе със съдебното решение по касационната жалба.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125.00 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 428/12.10.2022г., постановено по в. т.д. №259/2022г. По описа на Апелативен съд-Пловдив.

УКАЗВА на касационния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 125.00 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.