ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1361

гр. София, 31.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Дияна Ценева

Членове:Гълъбина Генчева

Теодора Гроздева

като разгледа докладваното от Т. Г. К. гражданско дело № 20228002104845 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. И. срещу решение № 189 от 24.06.2022 г. по в. гр. д.№ 51 от 2022 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 70 от 24.08.2021 г. по гр. д.№ 221 от 2020 г. на Районен съд - гр.Брезник за отхвърляне на предявения от П. П. И. срещу Ж. П. Б., С. П. К., К. П. И., С. Л. Б., Р. С. И., Г. И. К. и М. В. Ф. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване право на собственост на ищеца върху 1/8 ид. ч. от продадените с нотариален акт № ..... от 17.10.2019 г. на ответницата М. Ф. 7/8 ид. ч. от следните недвижими имоти:

1. УПИ XXIII-...... в кв. ..... по регулационния план на с.Г., община Брезник от 1990 г., с площ от 834 кв. м., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв. м.

2. УПИ XXIV-...... в кв. ..... по регулационния план на с. ....., община Брезник от 1990 г., с площ от 900 кв. м., заедно с построената в имота стопанска сграда със застроена площ от 100 кв. м.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. и Тълкувателно решение № 1 от 2021 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за това тече ли придобивна давност между наследници.

В писмен отговор от 07.12.2022 г. ответниците по жалбата Ж. П. Б., С. П. К., К. П. И., С. Л. Б., Р. С. И., Г. И. К. и М. В. Ф. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото на ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на

първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за собственост на 1/8 ид. ч. от 7/8 ид. ч. от процесните два имота, въззивният съд е приел за установено следното: Имотите са били собственост на П. И. А., починал на 05.07.1998 г. и на Т. З. М., починала на 16.01.2003 г. /двамата живели на семейни начала, но без сключен брак/, придобити от тях на основание давностно владение при равни квоти. След смъртта на П. А. неговата 1/2 ид. ч. е била наследена по равно от четирите му деца /ищецът П. П. И. и ответниците К. П. И., Ж. П. Б. и С. П. К./, като всеки от тях е придобил по 1/8 ид. ч. от имотите. След смъртта на Т. М. нейната 1/2 ид. ч. от имотите е придобита от двете й дъщери Ж. П. Б. и С. П. К., като всяка е придобила по 1/4 ид. ч. или по 2/8 ид. ч. За обстоятелството, че ищецът П. П. И. притежава само 1/8 ид. ч. от процесните имоти, свидетелства и издадения нотариален акт № ..... от 14.05.2010 г. в полза на П. И. и брат му К. И. за общо 2/8 ид. ч. от тези имоти. Предвид на това съдът е приел, че притежаваното от ищеца право на собственост върху 1/8 ид. ч. от имотите не е било засегнато от сделката, обективирана в нотариален акт № ..... от 17.10.2019 г., с която останалите трима съсобственици К. И., Ж. Б. и С. К. заедно със съпрузите си са продали 7/8 ид. ч. от имотите на ответницата М. В. Ф.. Съответно е прието, че ищецът П. И. не притежава 1/8 ид. ч. от тези продадени с нотариалния акт от 2019 г. 7/8 ид. ч. от имотите и затова искът му е отхвърлен. Отхвърлено е и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариални актове № 62 от 05.11.1998 г. и нотариален акт № ..... от 15.02.1999 г., издадени на основание придобивна давност в полза на Т. М., Ж. Б. и С. К..

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

1. Не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора правен въпрос за възможността да тече придобивна давност между наследници и съответно да се придобива по давност наследствен имот, тъй като този въпрос е напълно неотносим към конкретното дело. В решението си съдът не е приел, че получената по наследство от ищеца 1/8 ид. ч. от процесните имоти е била придобита по давност от някой от другите наследници. Напротив, признал е, че ищецът и към настоящия момент притежава толкова ид. ч., колкото е придобил по наследство от баща си П. И. А. /1/8 ид. ч./. 2. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл.

Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК, чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на адв.К. сумата 1 200 лв., представляваща възнаграждение за изготвения от него отговор на касационната жалба.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 24.06.2022 г. по в. гр. д.№ 51 от 2022 г. на Пернишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА П. П. И. от гр.София, ул.“Л. К.“ № .... да заплати на адв.Х. К. К. със служебен адрес: гр.Бургас, ул.“С.“ № .... на основание чл.38 от Закона за адвокатурата сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба по настоящото дело.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.