О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 909

София, 31.10.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2773 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалба на насрещните страни по спора срещу решение № 501 от 13.07.2022г. по в. т.д.№ 871/2021г. на Апелативен съд София 15 търговски състав.

Синдикът на „Прима транс сол“ ЕООД /н/ обжалва решението в частта, с която след отмяна на решението по т. д. № 1396/2020г. на СГС е отхвърлен предявеният от синдика иск срещу „Г. Б. С. ЛТД, дружество, учредено в САЩ, представлявано от А. Г. П. и срещу „Прима транс сол“ ЕООД/н/ за обявяване на основание чл.646,ал.2,т.3 ТЗ за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Прима транс сол“ с управител и едноличен собственик на капитала В. А. Г. плащане на суми в периода 01.01.2019г.-31.03.2019г. за погасяване на парично задължение по договор за продажба съгласно фактура №8/2017г. (с доставчик Д. Б. А. ЕООД и получател „Прима транс сол“ за доставка на ядки, вземането за цената на които е цедирано на „Г. Б. С. ЛТД) в размер над сумата 20 511.60лв. до предявения размер от 63 072.43лв. (т. е. отхвърлените искове са съответно за сумата 17 509.15лв. - плащане, извършено от Л. В. Г. и за сумата 25 051.68лв. - плащане, извършено от В. А. Г.). Постановено е и отхвърлянето на предявения от синдика иск с правно основание чл.649,ал.2 ТЗ срещу „Г. Б. С. ЛТД за осъждането на последното да заплати на „Прима транс сол“ ЕООД/н/ сума в размер над 20 511.60лв. до предявения размер от 63 072.43лв.

Ответникът „Г. Б. С. ЛТД обжалва решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за обявяване за недействително на основание чл.646,ал.2,т.3 ТЗ извършеното от „П. Т. ЕООД/н/ в полза на „Г. Б. С. ЛТД погасяване на парично задължение по договора за продажба и фактура № 8/2017г. в размер на сумата 20 511.60лв. и осъждането на това дружество да заплати посочената сума.

В касационната жалба на синдика са въведени доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в разпоредбата на чл.646,ал.2,т.3ТЗ е предвиден отменителен иск по отношение на извършено от длъжника изпълнение на парично задължение, „независимо от начина на изпълнението“, поради което съображението на въззивната инстанция за частичното отхвърляне на иска - че изпълнението е осъществено не от длъжника, а от трети лица, е изведено в нарушение на цитираната разпоредба.

Доводът да необоснованост е аргументиран по отношение на второто съображение на САС за частичната неоснователност на иска - че не е установено основанието, поради което третите лица Л. Г. и В. Г. са извършили плащанията в полза на „Г. Б. С. ЛТД. Касаторът счита, че основанието е видно от съдържанието на уведомлението от 31.03.2019г., изходящо от „Г. Б. С. ЛТД до неговия длъжник „Прима транс сол“, съгласно което, на този кредитор са платени 17 509.15лв. от Л. В., посочена в уведомлението като длъжник на „Прима транс сол“, и 25 051.68 лв. от В. Г. посочен също за длъжник на това дружество. Според касатора именно този документ доказва, че плащането не е извършено от името и за сметка на третите лица, а е в пряка връзка с тяхно задължение към „Прима транс сол“. Акцентира се на родствената връзка между Л. Г. - дъщеря на В. Г. и съпруга на А. П. - последният законен представител на получателя на сумите „Г. Б. С. ЛТД. Искането е за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете в предявения размер.

В депозираното от синдика изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1. „В хипотезата на чл.646,ал.2,т.3 ТЗ какво следва да се разбира под ограничението да се оспорват „само действия, извършени от длъжника“ и допустимо ли е изпълнението на изискуемо парично задължение да бъде извършено от трето лице, доколкото самата норма на т.3 на чл.642,ал.2 ТЗ изрично предвижда, че може да бъде оспорено изпълнение на задължения „независимо от начина на изпълнение“, а плащане от трето лице на задължение на длъжника е допустим способ за изпълнение на едно задължение предвид нормите на чл.73 ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ?“ Според касатора даденото от въззивната инстанция разрешение е в противоречие с решението по т. д.№ 1388/2014г. на Първо т. о., поради което се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл. последно ГПК.

2. „Какво е съотношението между ограничението по общата хипотеза на чл.642,ал.2 ТЗ предмет на отменителния иск да са само действия или сделки „на длъжника“ и изричното допускане по т.3 на чл.646,ал.2,т.3 ТЗ като предмет на оспорване да е всяко изпълнение на задължение на длъжника „независимо от начина на изпълнение? По конкретно - допустимо ли е да се атакува с иск по чл.646,ал.2,т.3 ТЗ изпълнение на задължение, извършено по чл.73 ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ - от трето лице, което да изпълни задължение на длъжника. От една страна, това е един от начините на изпълнение, които ЗЗД допуска, и съгласно т.3 на чл.646,ал.2 ТЗ би следвало да е допустимо, но от друга страна, това изпълнение противоречи на буквалния прочит на нормата на чл.646,ал.2 ТЗ - че не е действие, извършено пряко от длъжника.“ Допълнителната предпоставка е аргументирана с довода, че по този въпрос липсва съдебна практика, а същевременно е налице противоречие между забраната да се атакуват други действия, освен действията на длъжника, и допустимостта по т.3 на чл.646,ал.2 ТЗ да се атакуват всички видове изпълнения.

Отговор на касационната жалба, подадена от синдика не е постъпил.

В касационната жалба на ответника „Г. Б. С. ЛТД е въведен довод за необсъждане на възраженията на това дружество, основани на момента на възникването на вземането по фактура № 8/30.08.2017г. и на уведомяването на длъжника „Прима транс сол“ за прехвърлянето на вземането от стария кредитор “Д. Б. А. ЕООД с управител Л. В. Г. на „Г. Б. С. ЛТД“ на 07.12.2017г., т. е. преди началната дата на неплатежоспособността на „Прима транс сол“ (31.12.2017г.). Според касатора тези факти променят извода за основателност на иска за сумата 20 511.60лв., тъй като в процесната хипотеза релевантният факт е моментът на възникване на задължението, а не моментът на неговото плащане. Страната поддържа, че санкционната норма на чл.646,ал.2 ТЗ не може да бъде тълкувана разширително и да се приеме, че с нея се засягат и плащанията, извършени със средства на трети лица, особено когато те са извършени на правно основание, което не е било атакувано от синдика като увреждащо - „в случая сделката, обективирана във фактура № 8/2017г.“; че извършени на правно основание плащания, които не са били атакувани от синдика, се изключват от обхвата на чл.642,ал.2 ТЗ, тъй като в предпоставките за недействителност на изпълнението на парично задължение, се включва и правното основание за това изпълнение; че обявяване недействителност на самото действие по изпълнение на парично задължение е зависимо и от неговото правно основание, което в случая е възникнало извън подозрителния период.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК „Г. Б. С. ЛТД иска да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса „В предпоставките за недействителност на изпълнение на парично задължение, включва ли се и правното основание за това изпълнение? Обявяване недействителност на самото действие по изпълнение на парично задължение, зависимо ли е и от неговото правно основание, което е възникнало извън подозрителния период?“ Твърдението е че задължението на „Прима транс сол“ е възникнало на основание фактура № 8/2017г., свързана с доставка на ядки, част от обичайната търговска дейност на търговеца, а изпълнението е извършено на основание получена доставка и издадена фактура, която сделка не е оспорена от синдика. Въведен е довод, че решението е необосновано и е в противоречие с практиката на ВКС (съдебна практика не е посочена).

Писмен отговор на тази жалба е депозиран от синдика на „Прима транс сол“ ЕООД/н/.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото е установено, че с решение от 27.05.2019г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Прима транс сол“ с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2017г. при постъпила в съда молба за откриване на производството по несъстоятелност на 29.10.2018г. По делото не е спорно, че на 06.12.2017г. между „Д. Б. А. ЕООД като цедент и „Г. Б. С. ЛТД“ като цесионер е сключен договор, по силата на който е прехвърлено вземането срещу „Прима транс сол“ за цена по договор за продажба на кашу и бадем съгласно фактура № 8/30.08.2017г. в размер от 498 542, 69 лв. Длъжникът е уведомен от цедента на 07.12.2017г. На 31.03.2019г. цесионерът „Г. Б. С. е удостоверил, че в периода 01.01.2019г. - 31.03.2019г. е получил три плащания в погашение на цедираното вземане, а именно: - в размер от 17 509, 15 лв. с фактически платец Л. В. Г.; - в размер от 25 051, 68 лв. с фактически платец В. Г.; - в размер от 20 511, 60 лв. с фактически платец В. Г. в качеството му на законен представител на „Прима транс сол“, а платените суми са получени от А. П. в качеството му на законен представител на цесионера. По делото е безспорно, че вземания на кредитор Г. Б. С. не са предявени в производството по несъстоятелност на „Прима транс сол“.

По искането за допускане на обжалването по касационната жалба на синдика като субституент - чл. 649,ал.1 ТЗ на „Прима транс сол“ ЕООД/н/:

За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли иска по отношение на погасяването на паричното задължение на длъжника чрез плащанията за сумата 17 509.15лв., извършено от Л. В. Г. и за сумата 25 051.68лв., извършено от В. А. Г., въззивната инстанция е приела на първо място, че в хипотезата на чл.642,ал.2,т.3 ТЗ атакуваното действие следва да бъде извършено пряко от длъжника и поради императивния й характер, нормата не може да бъде тълкувана разширително или да бъде прилагана по аналогия, позовавайки се на решението по т. д.№ 1388/2014г. на 1 т. о. на ВКС.

На второ място е изложила съображенията, че от съдържанието на уведомлението от 31.03.2019г., изходящо от новия кредитор „Г. Б. С. ЛТД за постъпилите три плащания за процесните суми не става ясно на какво основание лицата Л. Г. и В. Г. са извършили плащането - от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на длъжника. Изложила е, че установяването на това обстоятелство, при отсъствие на други доказателства не може да бъде направено по тълкувателен път, тъй като касае не правоотношения между издателя на документа и длъжника, а свидетелства за правоотношения външни за издателя - между трети лица и длъжника в частта относно вписаното в съдържанието на документа, че Л.Г. и Вл.Г. „са длъжници на Прима транс сол“.

На трето място е акцентирано на обстоятелството, че по делото отсъстват доказателства, че по волята на длъжника от неговия патримониум е излязло имущество в полза на кредитора по търговската сделка, което да подлежи на връщане като последица от уважаване на предявения иск по чл.646,ал.2,т.3 ТЗ. При констатация за отсъствие на посочените материалноправни предпоставки, исковете в тази част за счетени за неоснователни.

При тези правни аргументи на въззивната инстанция искането за осъществяване на факултативния касационен контрол по отношение на отхвърлителната част на въззивното решение е неоснователно.

Поставените в изложението, депозирано от синдика въпроси засягат само частично правните аргументи на въззивната инстанция за неоснователност на иска по отношение на плащанията, осъществени от трети лица. Изводът на въззивната инстанция, че плащанията следва да са извършени пряко от длъжника почива и на практиката на ВКС, цитирана в обжалвания акт (В общата си част, приложима във всяка от хипотезите на т.1,2 и 3, нормата на чл.646 ал.2 ТЗ предвижда действия и сделки, извършени от длъжника) като същевременно САС е изложил подробно аргументирани съображения за отсъствие на доказателства, обосноваващи извод, че плащането от третите лица е основано на делегация. При формулирането на въпросите този касатор неоснователно отъждествява „начина на изпълнението“ със субекта, извършил погасяването. Както е изяснено в цитираното решение по т. д.№ 1388/2014г. на 1 т. о. на ВКС „начинът на изпълнение“, визиран в т.1 и т.3 (по арг. и от т.2) касае вида на предприетото погасяване и следователно допуска като способ за погасяване и даването вместо изпълнение по смисъла на чл.65 ал.2 ЗЗД, доколкото нормата не предвижда изключения.

Несъстоятелни са аргументите на касатора, черпени от разпоредбата на чл.73 ЗЗД (които са въведени едва пред настоящата инстанция, което е самостоятелно основание за невъзможност за осъществяване на касационния контрол), тъй като в конкретния случай въззивната инстанция е констатирала отсъствие на доказателства, обосноваващи извод, че плащането от третите лица е по волята на длъжника и за негова сметка, при напълно ясната и непротиворечива редакция на чл.646 ал.2 ТЗ, на чл.646 ал.8 ТЗ (с оглед израза изпълнение от длъжника), сочещи на доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и сключване на сделки с тази цел.

Ведно с необосноваване наличието на общата предпоставка, самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е и отсъствието на допълнителните такива, въведени към въпросите - въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката, обективирана в решението по т. д.№ 1388/2014г. на 1 т. о. на ВКС, а предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, въведена към третия въпрос не е надлежно обоснована. Отсъствие на практика на касационната инстанция не изпълва съдържанието на хипотезата, а предпоставя надлежно обосноваване на проявните форми на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

По искането за допускане на касационното обжалване по жалбата на ответника Г. Б. С. ЛТД:

Същото е неоснователно.

Поставеният от касатора въпрос не е разрешаван от въззивната инстанция. На второ място отсъства надлежно въведена допълнителна предпоставка. Страната се позовава на несъответствие на обжалваното решение с практиката на ВКС, но не сочи нито един съдебен акт.

При формулирането на въпроса касаторът не държи сметка за спецификата на предявения иск, който цели защита не срещу увреждащи масата на несъстоятелността действия или сделки, а само защита срещу привилегировано удовлетворяване на кредитор, осигуряващо негово преимуществено положение при поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника, при заобикаляне на императивната уредба на чл.722,ал.1 ТЗ и създаващо опасност за удовлетворяването на останалите кредитори. Дали сделката, респ. действието по погасяването на произтичащото нея парично задължение, не е атакувано от синдика като увреждащо масата на несъстоятелността (т. е. сочената от този касатор сделка, обективирана във фактура № 8/2017г.), е факт изцяло ирелевантен към префертния иск по чл.646,ал.2,т.3 ТЗ. В процесната хипотеза сделката, по която изискуемото парично задължение на длъжника е погасено от него до размер на 20 511.60лв., е валидна и обвързва страните, но кредиторът ще се удовлетвори по реда, предвиден в чл.721 във вр. с чл.722 и сл. ТЗ.

При недопускане на касационното обжалване „Прима транс сол“ ЕООД/н/ следва да заплати на осн. Чл. 649, ал.6 ТЗ от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 30 лв. по сметката на ВКС.

По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 501 от 13.07.2022г. по в. т.д.№ 871/2021г. на Апелативен съд София 15 търговски състав в обжалваните от синдика на „Прима транс сол“ ЕООД /н/ и от „Г. Б. С. ЛТД части.

Осъжда „Прима транс сол“ ЕООД /н/ да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 30 лв. по сметката на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: