О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1173

гр. София, 30.11.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 2784 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], срещу решение № 76/26.09.2022 г., постановено по т. д.№ 183/2022 г. от Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 142/20.06.2022 г. по т. д.№ 365/2021 г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на „Слънчев бряг“ АД, к. к. “Слънчев бряг“, общ.Несебър, сумата от 656300 лв., представляваща обезщетение за ползване след прекратен договор за наем от 08.03.2005 г. на водопроводната мрежа и на съоръженията на територията на к. к. “Слънчев бряг – изток“ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и сумата от 139099,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.06.2019 г. до 21.07.2021 г.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и ал., пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 08.03.2005 г. страните са сключили договор за наем на имущество, индивидуализирано като водопроводна мрежа и съоръжения, използвани за извършване на водоснабдяване на територията на к. к. „Слънчев бряг“. Действието на договора било продължавано, но безспорно същият е бил прекратен, считано от месец януари 2009 г. Между страните са водени дела с идентичен предмет за заплащане на обезщетения за различни времеви периоди, като последният влязъл в сила съдебен акт е решение № 51/25.06.2020 г. по т. д.№ 62/2020 г. на БАС. При зачитане на обективните предели на силата на пресъдено нещо решаващият състав е изложил съображения, че отдаването на вещите под наем, техният вид, ползването им и прекратяването на договора за наем, са въпроси, които са разрешени със съдебни решения по искове за заплащане на обезщетение за ползване на вещите след прекратяване на договора за наем. В случая не се е твърдяло, че вещите изцяло или отчасти са били върнати на наемодателя или че са погинали, поради което не следвало да се пререшава спорът за тяхната идентичност. По тези съображения е отхвърлено възражението на настоящия касатор, че вещите, които се ползват, не са индивидуализирани и че част от ползваните вещи са собственост на наемателя. Решаващият състав е счел за неоснователни и възраженията, че наемодателят не се е отзовал на поканата да приеме обратно водопроводната мрежа; че ползването е продължило на друго правно основание и за титулярството на правото на собственост, тъй като всички те са били обсъждани по предходните дела и не са били въведени твърдения за настъпили нови факти.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Въведеното основание за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на въззивното решение е свързано и с поставени въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК дали произнасянето „свръх петитум“ представлява нарушение на диспозитивното начало в процеса и относно обхвата на силата на пресъдено нещо. Всички формулирани въпроси са свързани с основния довод на касатора, че вещите, за които се претендира обезщетение за ползване, не са индивидуализирани и съответно решените въпроси по предишни дела не попадат в обхвата на силата на пресъдено нещо по влезлите в сила съдебни актове, с които той е осъден да заплати обезщетение за други периоди на ползване.

Съставът на ВКС констатира, че въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, основан на ползване на вещи, предоставени с договора за наем. Изрично в исковата молба ищецът е посочил, че независимо от формулировката в договора „водопроводната мрежа и съоръженията“, страните имат ясна и установена представа за съдържанието на понятието „водопроводната и канализационната мрежа и съоръженията към нея“, което е изведено с оглед на техническото и материално съдържание и технологична система – група от вещи, осигуряващи доставка на вода, извеждане на канализационни води до пречиствателна станция и пречистване на води. Посочен е териториалният обхват на водопроводната мрежа и съоръженията – територията на к. к. „Слънчев бряг – изток“. При тази индивидуализация са уважени и искове за заплащане на обезщетение за предишни периоди на ползване. Липсата на твърдения за настъпили изменения в ползването на вещи, предоставени по прекратения договор, правилно е преценена от въззивния съд като обстоятелство, което налага зачитане на силата на пресъдено нещо. В този смисъл обжалваното въззивно решение е допустимо, съответно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и по въведените въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Очевидната неправилност на въззивното решение е свързана от касатора с довода му, че не е обсъдено възражението му за собствеността върху ползваните вещи. В този смисъл е поставен въпрос, както и два въпроса, свързани със собствеността върху вещите. Според касатора вещите били публична общинска собственост и имало съгласие за ползването и след прекратяването на договора от страна.

Независимо от неясните доводи относно това чия собственост са вещите, като касаторът единствено цитира специални законови разпоредби на Закона за водите и изразява предположения. Основният въпрос, който въвежда касаторът, е дали за съществуването на вземане за обезщетение за ползване при прекратен договор за наем има значение собствеността върху предоставените вещи. Отговорът е даден категорично в практиката на ВКС, като според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от някой от тези пороци.

По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.

На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за касационното производство в размер на 48000 лв. по договор от 08.11.2023 г. и платежно нареждане.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76/26.09.2022 г., постановено по т. д.№ 183/2022 г. от Бургаски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], да заплати на „Слънчев бряг“ АД, к. к.“Слънчев бряг“, общ.Несебър, сумата от 48000 лв. (четиридесет и осем хиляди лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.