О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259

София 19.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 4903/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 1053 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3816/2021 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 263998 от 16.06.2021 г. по гр. д. № 13648/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна помощ „Н.И. П.“ е осъдена да заплати на Е. М. Л. по предявен частичен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Е. М. Л. на 9 дни - дете на ищцата, настъпила на 12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 416.66 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 12.05.2017 г. до 22.10.2017 г., както и в частта, с която УМБАЛСП „Н. И. П.“ е осъдена да заплати на Е. М. Л. сумата 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Е. М. Л., и разноски по делото. В отменените части е постановено друго решение по спора от въззивната инстанция, с което предявените от Е. М. Л. искове за посочените суми са отхвърлени като неоснователни и ищцата е осъдена да заплати на УМБАЛСП „Н. И. П.“ разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 588.33 лв. и разноски за СМЕ в размер на 150 лв.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Е. М. Л. чрез нейния пълномощник адв. Хр. Н.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил съществени за изхода на спора доказателства, събрани по делото, превратно е интерпретирала други, в резултат на което е достигнал до необоснован извод относно причината за смъртта на детето и наличието на генетично заболяване на същото.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали въззивният съд е изпълнил задължението си да постанови своя акт след обективна преценка на всички ангажирани по делото доказателства. Поставени са и следните въпроси, за които жалбоподателката поддържа да са от значение за развитието на правото: 1. При наличието на неоспорен и приет по делото медицински документ, установяващ липсата на генетично заболяване, сочено като причина за смъртта на детето, който документ е в противоречие с изводите на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, допустимо ли е съдът да възприема изцяло заключението на вещото лице без да обсъди този документи, и ако е допустимо - при какви предпоставки. 2. Има ли обвързваща доказателствена сила медицински документ, ако той не е оспорен от страните, изходящ се от трета за делото страна, и ако има такава доказателствена сила - каква е тя. Има ли превес на писменото доказателствено средство пред устното доказателствено средство - заключението на съдебно-медицинската експертиза, или е обратно. 3. Длъжна ли е въззивната инстанция по свой почин да назначи нова съдебно-медицинска експертиза с оглед разпоредбата на чл. 195, ал.2 ГПК, когато не разполага със специални медицински знания, когато у нея са се породили съмнения относно правилността на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация УМБАЛСМ „Н. И. П.“ изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество - че въззивната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено от фактическа страна и не е било спорно между страните, че ищцата Е. Л. е била бременна след проведена ин витро процедура. На 03.05.2017 г. е родила с цезарово сечение детето Е. М. Л. в 34 гестационна седмица. Детето е било постановено в кувьозна венозна инфузия за парентерално хранене, антибиотично лечение и кислородна палатка. При опит за захранване повръщало, имало балониране на корема при оскъдни изхождания на мекониум. Започнато е било антибиотично лечение с уназин от 03.05.2017 г. и с гентамицин от 04.05.2017 г. Проведени са хематологични и биохимични изследвания. Взети са микробиологични проби - хемокултура, анален секрет, секрет от гърло, секрет от нос, секрет от ухо и стомашен аспират. На в 15 ч. 03.05.2017 г. е отбелязано в историята на заболяването „без дихателна недостатъчност“, а в 11 ч.- „не може без О2“, и е започнало подаване на кислород. В 18 ч. са отбелязани трикратни повръщания на светложълта материя, поради което ентералното хранене било преустановено. На същата дата е отбелязано обилно повръщане на зелена материя от стомашна сонда.

На 05.05.2017 г. детето е било преведено от СБАЛГ “Майчин дом“ в УМБАЛСМ „Пирогов“ поради съмнения за вродена аномалия на гастроинтестиналния тракт /ГИТ/, каквато не била установена в приемащото лечебно заведение. При приемането е констатирано задоволително общо състояние, а на същия ден е отбелязано, че няма данни за непроходимост на стомашно-чревния тракт и не подлежи на оперативно лечение. Престоят на детето е продължил в УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза “друга неуточнена чревна непроходимост“. На 05.05.2017 г. било направено изследване на хемокултура, което било отрицателно. На 06.05.2017 г. е констатирано увредено общо състояние и отказ от прием на храна / повръщане“ в 17 ч.; корем - умерено балониран; перисталтика; дефекации на мекониум. В последващо записване е отбелязано леко увредено общо състояние, не се храни, не повръща. Приложена е терапия за вливане на водно-солеви разтвори и антибиотици - сулперазон и амикин, които по-късно били сменени с меронем, таргоцид и дуфлукан. За периода 07.05.2017 г. - 10.05.2017 г. е констатирано стабилизирано общо състояние. Същата констатация е била направена и на сутрешната визитация на 11.05.2017 г. В историята на заболяването от 11.05.2017 г. е отбелязано „стабилизирано общо състояние, не е повръщало, 4 кратна дефекация; мек корем; чува се перисталтика“. В края на записката е отбелязано, че отказва да се храни. В рапортната тетрадка в 20 ч. е отбелязана марморираност на кожата, като е извикан дежурен лекар. В 23 ч. на същата дата е отбелязано увредено общо състояние, марморирана кожа; корем с меки стени; чува се перисталтика. В 0 ч. на 12.05.2017 г. е отбелязано задоволителен статус; леко марморирана кожа; дишане двустранно; корем на нивото на гръдния кош; чува се вяла до умерена перисталтика. Между 0 ч. и 5.30 ч. на 12.05.2017 г. няма отбелязана констатация относно състоянието на детето и действия на лекарския екип. В 5.30 ч. на 12.05.2017 г. е отбелязано влошено тежко общо състояние; понижен тонус; тахикардия; силно марморирана кожа; отказ да се храни. В 5.50 ч. е извикан реаниматор, който поставил назогастрална сонда и назначил вливане на болус глюкоза и меронем в доза за лечение на сепсис. Взети са контролни кръвни проби и хемокултура. В 6.20 ч. детето било преведено в детска реанимация. Извършени са реанимационни мероприятия при установено тежко шоково състояние. На 12.05.2017 г. в 12.05 ч. е констатирана смъртта на детето. Резултатът от взетата на 12.05.2017 г. проба за хемокултура, получен на 15.05.2017 г., е показал наличие на бактерия псеводомонас.

Назначената по делото съдебно - медицинска експертиза, извършена от в. л. М. Й. - микробиолог, е дала заключение, че теоретично възможните източници на бактерията в случая са ендогенен - майката, и екзогенен - околната среда. Ендогенният източник не е доказан поради липса на данни за възпалителна активност и нормални показатели при профилактичните изследвания на майката, както и нормалните показатели и отрицателните скринингови изследвания на детето след раждането му. Според вещото лице не е доказано и вътреболничното разпространение на бактерията, тъй като при направените проверки в УМБАЛСМ „Пирогов“ няма намерени доказателства за това.

Според назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в. л. В. А., причината за смъртта е фудроянтен сепсис с ендотоксичен шок. На въпрос има ли данни за възпалителен процес при детето Е. Л. от раждането му до хоспитализирането му в УМБАЛСМ „Пирогов“ вещото лице е посочило, че ако се говори за възпалителен процес, е логично да се подозира такъв от майчино-фетална инфекция от бактериален произход, тъй като от епикризата на родилката при приемането й на 28.04.2017 г. има лабораторни данни, насочващи към такава инфекция - завишени стойности на острофазовите белтъци, бактерии и левкоцити в урината, които не са проконтролирани след това. При приемането на детето в УМБАЛСМ „Пирогов“ са били извършени по протокол в достатъчни по обем и своевременно всички изследвания за изключване на майчино-феталната инфекция и такава не е доказана. Тъй като е подозирана такава, е приложена емпирична комбинирана терапия с антибиотици. Според вещото лице сутрешният статус на детето на 11.05.2017 г. и взетите изследвания след визитацията категорично отхвърлят инфекциозен процес. Начало на такъв може да се подозира от статуса в 23.30 ч. В заключение вещото лице е обобщило, че смъртта на пациента е била неизбежна предвид подлежащия му здравословен фон: недоносено дете с компрометиран имунитет, проблемен чревен пасаж и насложена нозокомиална флора. Според това вещо лице ранният илеус насочва към наследствено заболяване на детето - муковисцидоза, дебютиращо през неонаталния период с мекониум-илеус и усложняващо се с инфекция - псевдомонас. В полза на наследствената патология бил и регистрираният в приемния статус на новороденото „малформативен фациес“. Регистрираните възпалителни промени в червата и черния дроб са много характерни при гастроинтестиналната форма на това заболяване, което може да е фатално в случай на неонаталната му изява. При изслушването му в съдебно заседание на 05.11.2020 г. вещото лице е заявило, че псевдомонасът е бил чувствителен към терапията, провеждана до 11.05.2017 г., което означава, че факторите, направили възможно генерализирането на този микроб в кръвта и довели до фудроянтен сепсис, са други. Според вещото лице това е класически случай на муковисцидоза - генетично заболяване. Пвсевдомонас е абсолютно специфичен за това заболяване, като не е имало лекарски действия, които да предотвратят смъртта на детето.

Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице А.. Въз основа на него е приел, че по отношение на детето Е. Л. служителите на ответната болница са извършили необходимите по вид и обем диагностични, лечебни и реанимационни действия, съобразени с медицинските стандарти, поради което не е налице причинно-следствена връзка между поведението на лекарите от УМБАЛСМ „Пирогов“ и смъртта на детето Е. Л.. Дори да се приеме, че детето е било заразено с вътрешноболнична инфекция, то леталният изход е бил предопределен от наличието на генетичното заболяване муковисцидоза. По тези съображения е приел, че не е доказано противоправно поведение на ответника и причинна връзка между него и настъпилите вреди, поради което исковите претенции по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД са неоснователни.

С оглед тези мотиви на въззивният съд настоящият състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на съда да постанови своя акт след преценка на всички ангажирани по делото доказателства. Въпросът се поставя във връзка с твърдението на жалбоподателката, че въззивният съд е кредитирал заключението на в. л. А. без да го обсъди във връзка с останалите събрани по делото писмени доказателства и да провери обосноваността на направените от експерта изводи с оглед данните, съдържащи се в приложената по делото медицинска документация, и служебно да назначи повторна експертиза за изясняване на релевантните за спора факти, доколкото част отговорите на вещото лице са твърде общи и немотивирани. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с указанията, дадени в т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Останалите формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като нямат самостоятелно значение за изхода на спора и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите касаят представения от жалбоподателката документ, обективиращ отрицателен резултат от направеното от нея генетично изследване за изясняване на статуса й по отношение мутации в гена за муковисцидоза. По своя характер това е частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща материална доказателствена сила, по аргумент от чл. 180 ГПК, а се обсъжда от съда наред с останалите доказателства по делото. Само въз основа на този документ съдът не може да изключи наличието на генетично заболяване на детето, тъй като не разполага с необходимите специални знания в областта на медицината и генетиката. Поради това по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.

Касационната жалба в частта й срещу въззивното решение, с което е отхвърлена претенцията на ищцата Е. М. Л. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на детето е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Този иск има за предмет парично вземане с цена 3 800 лв., който е под предвидения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подадената от Е. М. Л. касационна жалба срещу въззивно решение № 1053 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3816/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против УМБАЛСМ „Н. И. П.“ иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лв., частичен иск от сумата 3 800 лв.

Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1053 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3816/2021 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Е. М. Л. против УМБАЛСМ Н. И. П. иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 500 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на това указание касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: