О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60715

София, 23.12. 2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М.

Членове: И. П.

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 771 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Е. Х. А. срещу решение № 260065 от 21.12.2020г. по в. гр. д.№ 380/2020г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението по т. д. № 178/2018г. на ОС Силистра за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен срещу ЗД“Евроинс“АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. А. - брат на ищеца, настъпила при пътно произшествие от 16.11.2017г.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Възразява се срещу правилността на извода на апелативния съд, че водачът на товарния автомобил не е нарушил правилата за движение и че не е причинил противоправно смъртта на пешеходеца А. А.. Касаторът се позовава на допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения - необсъждане на оплакванията на въззивника, че показанията на водача на товарния автомобил не следва да се кредитират на основание чл.172 ГПК и, че заключението на приетата пред окръжния съд автотехническа експертиза като изготвена въз основа на тези показания, също не следва да бъде ценена. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: „Следва ли да се прилага принципът на чл.45,ал.2 ЗЗД - че презумпцията за вина на причинителя на увреждането не е опровергана, след като не са обсъдени от съда наведените от ищеца доводи, че водачът на мпс е следвало да управлява автомобила, респективно, че не е управлявал същия със съобразена скорост съобразно ЗДвП и при нарушение на чл.20 ЗДвП. Следва ли съдът при формиране на фактическите си изводи в рамките на съвкупната преценка на доказателствата да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а други не в предвид на обстоятелството, че и в двете производства решението се основава само и единствено на автотехническата експертиза; Следва ли да се приеме, че вина за възникването на птп има пешеходеца, след като не е изследвана възможността на водача на мпс за извършване на спасителна маневра, ако същият е управлявал мпс със съобразена скорост. Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба твърдения за евентуална съвина и на двамата участници /да приеме такава или да изключи такава, респ. да определи кой има вина на пътното произшествие/ в движението и чак тогава да прилага принципа на чл45,ал.2 ЗЗД.“ Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по повод приложението на чл.45 и чл.20 ЗЗД като се позовава на решението по т. д.№ 648/2008г. на 2 т. о. на ВКС.

Писмен отговор от насрещната страна ЗД“Евроинс“АД не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Безспорно е, че братът на ищеца е починал в резултат на пътно произшествие, настъпило на 16.11.2017г., около 17 часа на ул.“Шести май“ в район на дом № 36 в [населено място], община Дуловово - при пресичане на пътното платно е бил блъснат от лекотоварен автомобил „Форд транзит Конект“, по отношение на който е безспорно наличието на ЗЗГОА, сключена с ответното застрахователно дружество за 2017г. Пешеходецът е пресичал косо - напречно на платното за движение отдясно наляво спрямо движението на моторното превозно средство.

Сезирана с жалба на ищеца, по негово искане въззивната инстанция е допуснала изслушване на повторна автотехническа експертиза. Страната е поставила задача идентична на въпросите, по които е работила изслушаната пред първата инстанция. По приемането на повторната експертиза, процесуалният представител на страната не е имал възражения.

Съставът на апелативния съд е посочил, че съгласно заключенията на и двете приети по делото експертизи, причина за настъпването на произшествието е навлизането на пешеходеца в опасната зона на автомобила; водачът му не е имал техническата възможност да предотврати произшествието, поради което отговорността на дееца не може да бъде ангажирана. Потвърдила е извода, че презумпцията за вина на дееца по чл.45,ал.2 ЗЗД е опровергана и извода за неоснователност на предявения иск.

Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено:

При формулиране на въпросите, зад които стои тезата, че следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача /функция на която е отговорността на застрахователя му по прекия иск на увредения/, касаторът игнорира съвпадащите констатации и изводи в изслушаните пред първата и пред въззивната инстанция автотехнически експертизи, които са приели, че скоростта на водача към момента на възникване на опасността е 49.40 км/ч. според първата и 48 км/ч. според приетата пред апелативния съд и обстоятелството, че въз основа на тези експертни изводи, въззивната инстанция е обосновала, че скоростта е съобразена с пътните условия. Изслушаната пред въззивната инстанция експертиза е анализирала 2 броя видеозаписи на охранителни камери, поставени в стопански двор непосредствено след имот № 36, на които е заснето преминаването на товарния автомобил, който се движи около средната на пътната лента с включени къси светлини и изпадането по време на движението на вещи от предния капак и тялото на пострадалия. Вещото лице е констатирало, че сравнително добре е осветен стопанският двор, а мястото на птп не е осветено. И двамата експерти са посочили, че избраната от водача скорост е позволявала спиране в района на осветеността на фаровете, а пешеходецът е навлязъл напречно в осветената зона; че опасната зона е 45 метра, а разстоянието до мястото на удара е максимум 33.75м. - т. е. още с навлизането си на пътното платно пешеходецът е попадал в опасната зона. Приетата пред въззивния съд експертиза дава заключение, че преминаващият автомобил е ударил фронтално пешеходеца и веднага задействал спирачките; че ако водачът е забелязал своевременно пешеходеца, би могъл да започне спиране, но не и да спре до момента на удара, т. е. ударът не е предотвратим чрез аварийно спиране; че от гледна точка на водача видимостта на пешеходеца е била затруднена поради шофиране в дъждовно време и в тъмната част на деня, а от гледна точка на пешеходеца автомобилът е бил ясно различим поради включените фарове. Тези изводи изцяло съвпадат с изслушаното пред първоинстанционния съд заключение, че пострадалият е имал обективна възможност да види и възприеме приближаващия автомобил и е могъл да прецени дали може да премине безопасно, но е навлязъл на платното в обхвата на опасната зона.

Въпросите, които поставя касатора са по приложението на чл.45,ал.2 ЗЗД, но в конкретния случай от значение е възприемането на съдилищата на експертите заключения, които установят еднозначно, че пешеходецът е попадал в опасната зона на автомобила още с навлизането си на пътното платно. Анализът на тези констатации от правна страна отнема квалификацията на поведението на водача като противоправно-несъобразено и в нарушение на правилата за движение по пътищата. Следователно, въпросите са хипотетични, а не обуславящи изхода на спора, тъй като необходимостта от обсъждане и преценка на вината на дееца и установяването й възниква само ако е доказана противоправността на поведението му.

При формулирането на въпросите касаторът не държи сметка, че двете експертизи дават еднопосочни отговори; че констатациите на вещите лица са съвпадащи и взаимно допълващи се. Същевременно страната не посочва кои са другите доказателства, които съдът не е кредитирал. В голямата си част въпросите съставляват оплаквания за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, които са ирелевантни за фазата на селекция за осъществяване на факултативния касационен контрол.

При поддържане на тезата си за необходимост от изследване на друга възможност за предотвратяване на удара, касаторът игнорира обстоятелството, че и двете вещи лица са дали отговор, че всяка друга възможност за водача за избягване на удара, извън аварийното спиране, е свързана с предположения и хипотези, т. е. отсъстват обективни данни, въз основа на които да се изследват такива възможности, а ищецът не е заявил други доказателствени искания след приемане на експертизата във въззивната инстанция. Касаторът не е поставил задача за изследване на други обективни обстоятелства за ненастъпване сблъсъка, поради което поставеният въпрос в този аспект е също хипотетичен. Такъв е и последният въпрос, тъй като при извод за непредотвратимост на удара при същевременно отсъствие на нарушения на правилата за движение от водача на товарния автомобил, отпада въпроса за изследване на „съвина“ /т. е. за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца/.

При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват.

Разноски за производството не се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на № 260065 от 21.12.2020г. по в. гр. д.№ 380/2020г. на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: