ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590

гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Д. С. К. гражданско дело № 20238002100235 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез гл. инспектор – П. О. в ТД на КПКОНПИ – Варна, срещу въззивно решение № 135 от 20.10.2022 г. по възз. гр. д. № 317/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 82 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 38/2021 г. на Окръжен съд – Разград за отхвърляне на предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, от Невен И. А. и С. А. Ю..

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. О. Н. И. А. и С. А. Ю., в представен писмен отговор, чрез адв. К. К., вземат становище, че въпросите в изложението не дават основание за допускане на касационното обжалване, а касационната жалба е неоснователна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“ – твърди се противоречие с решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на III г. о. на ВКС, като се посочва, че по поставения въпрос е образувано тълк. д. № 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС; 2/ „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и следва ли то да се отъждествява само и единствено с имуществото, придобито през проверявания период“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 111 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 362/2020 г. на III г. о. и решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на III г. о.; 3/ „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“ – по втория и третия въпрос се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото въпросите били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсвало конкретно разрешение от касационната инстанция.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Въззивният съд е установил, че искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е за отнемане от проверявания Невен И. А. и от съжителстващото с него лице С. А. Ю. на: четири автомобила (три леки и един товарен), на сума – равностойност на дружествени дялове в търговско дружество (100 лв.) и на суми, представляващи вноски по банкови сметки на проверяваните, както и получени преводи от трети лица и на погасителни вноски по кредитна карта (в общ размер за Невен А. от 19206, 46 лв. и за С. Ю. – 16914, 81 лв.), при твърденията, че ответникът е реализирал доходи от незаконни източници, с които е придобил имущество, подлежащо на отнемане на това основание.

Въззивният състав е отчел, че КПКОНПИ е признала в мотивираното искане, че в началото на проверката ответникът Невен А. е притежавал следното имущество: жилище в [населено място], придобито 2007 г.; два леки автомобила „О. В. , придобити съответно 2003 г. и 2005 г. и сумата от 3 756, 73 лв. – салдо по банкова сметка в „ОББ“ АД. Поддържала е също така, че през проверявания период (от 11.09.2009 г. до 11.09.2019 г.) Невен А. е придобил четири автомобила - т. а. „Мерцедес“, л. а. „Ф. П. , т. а. „М.“, л. а. „О. В. , всички налични, като не се претендира за отнемане л. а. „Ф. П. , поради закупуването му с наличните средства по сметката. С. Ю. била придобила л. а. „Фолксваген К.“ и 10 дружествени дяла на стойност 100 лв. в „Д. А.“ ЕООД. Като придобито имущество Комисията е сочила и неналични суми – общо вноски по банкови сметки 30 108 лв., погасителни вноски по кредити 735, 24 лв., получени суми от трети лица по банкови сметки – 5 781, 81 лв., внесен капитал – 100 лв. и средства от престъплението – 200 лв.

Съдът е приел, че за основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да е установено: че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т. е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 150000 лева за целия проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. Посочил е още, че съгласно нормата на чл. 141 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, а това е такова имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с незаконни доходи, т. е такива, които са от забранена със закон дейност. Отбелязано е, че имуществото, което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не може да бъде отнето от него, но ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата.

По въпроса дали следва да се отчитат като придобито през проверявания период имущество сумите, преминали през банковите сметки на проверявания, въззивният състав e посочил, че в преобладаващата към настоящия момент и споделяна от него съдебна практика на ВКС (като е отчел, че по въпроса е образувано, но към онзи момент е висящо тълкувателно дело № 4/21 на ОСГК), постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тази връзка съдът е обобщил, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане (в този смисъл е цитирал решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК). Въззивната инстанция е намерила, че за да се произнесе по основателността на претенцията, най-напред следва да с е установи вида и стойността на придобитото в проверявания период от ответника имущество, което е налично към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество; респ.

паричната равностойност на отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Прието е, че преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото. Поради това е посочила, че част от имуществото не може да представлява и отрицателен размер на „нетен доход“. При тези изводи и съобразно изложеното (без неналичните суми) съдът е намерил, че цялото придобито от ответниците имущество в периода от 10 години е: - пет автомобила, както следва т. а. „Мерцедес“, л. а. „Ф. П. , т. а. „М.“, л. а. „О. В. и л. а. „Фолксваген К.“ с пазарна стойност към датите на придобиването съгласно заключението на вещото лице И. Р. съответно 3 190 лв., 2 237 лв., 4 856 лв., 1 907 лв. и 2 633 лв. или общо на стойност 14 823 лв.; - както и дружествени дялове на стойност 100 лв. В този смисъл въззивната инстанция е обобщила, че общо стойността на така придобитото имущество се равнява на сумата от 14 923 лв., което налага извода, че не е налице увеличение на имуществото на проверявания в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник, каквито оплакванията е навела Комисията. Независимо от горното, за пълнота съдът е посочил, че дори и при положение на включване в стойността на имуществото и на неналичните суми от 19 206, 46 лв. и 16 914, 81 лв., то отново размерът на придобитото имущество не надвишава 150 000 лв. и не е налице релевантното по закона увеличение на имуществото.

Съобразно горните изводи, въззивният съд е приел, че искът на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ е неоснователен, и доколкото окръжният съд е стигнал до същия правен извод, макар и по други съображения, то е потвърдил първоинстанционното решение.

При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Поставеният от касатора в изложението първи въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на въпроса представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата, е даден с ТР № 4/2021 г. по тълк.

дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

В посочения тълкувателен акт е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към т. 1 е разяснено, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Изяснено е още, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. В подкрепа на отрицателния отговор на въпроса са съобразени и мотивите на решение № 13 на Конституционния съд от 13.10.2012г. по к. д. №.6/2012г., според които „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения“. Същото следва и по аргумент за по-силното основание от разпоредбата на чл. 45 НК. В т. 2 от тълкувателния акт е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към т. 2 е разяснено, че за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица – чл.142, ал.2 ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл. 143 ЗПКОНПИ. Разяснено е още, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. Посочено е още веднъж, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, и не подлежат на отнемане. Обобщено е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.

Приетите с тълкувателния акт правни постановки са задължителни за съдилищата, в това число и за настоящия състав. В пълно съответствие с тях са и правните разрешения на въззивния съд в обжалваното решение.

Доколкото възивното решение не противоречи на задължителните постановки на ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По отношение на втория формулиран от касатора въпрос, настоящият състав намира, че отговорът също се съдържа в посоченото по-горе тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. В мотивите към т. 1 от тълкувателния акт е разяснено, че предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Въззивният съд в процесния случай, съобразно извода, че преминалите през банкови сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото, както и съгласно заключението на вещото лице, е изчислил цялото придобито от ответниците имущество в периода от 10 години на обща стойност 14 823 лв., както и дружествени дялове на стойност 100 лева. Намерил е, че общо стойността на така придобитото имущество се равнява на сумата от 14 923 лв., въз основа на което е стигнал до извода, че не е налице увеличение на имуществото на проверяваното лице в процесния период над 150 000 лева. При тези съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не е постановено в отклонение на задължителната практика на ВКС, поради което отново не е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият поставен въпрос за съдържанието на понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и дали липсата следва да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение, е неотносим, доколкото същият не е бил предмет на разглеждане от възззивния съд и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът не е обуславящ крайните решаващи изводи на съда, тъй като какъвто и отговор да се даде, не би се обусловил различен краен резултат, тъй като дори в имуществото на проверяваните лица да бъдат включени неналичните в края на периода парични суми, несъответствието в притежаваното имущество и реализирания нетен доход отново ще бъде под законовия праг от 150 000 лв., необходим за уважаване на предявените искове.

Спрямо формулираните въпроси не е налице и поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В процесния случай не са налице съображения в тази насока.

В обобщение не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е поискала присъждането на такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о., ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135 от 20.10.2022 г. по възз.

гр. д. № 317/2022 г. на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.