ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200

гр. София, 21.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като разгледа докладваното от Д. Д. Ч. касационно търговско дело № 20238003900091 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. П. А. срещу определение № 2773/07.11.2022 г. по в. ч.гр. д. № 3034/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 443 от 28.09.2022 г. по т. д. № 143/2022 г. на Окръжен съд Благоевград за оставяне без уважение на молба, подадена от жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението и моли то да бъде отменено. Излага доводи за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 178, ал. 2 ГПК относно нанесената поправка в декларацията, както и неотчитане спецификата на конкретния правен спор – влошеното състояние на ищеца вследствие на ПТП и нуждата от лечение, неговата възраст, пенсия в размер на 650 лв., липсата на други доходи и на недвижимо имущество. Посочва, че домакинството му е с месечен доход от 1 050 лв. при ежемесечни разходи за март 2022 г. по статистика на КНСБ в размер на 1 216 лв., което според жалбоподателя обуславя невъзможност да заплати държавна такса в размер от 1 119, 72 лв. Посочва също така, че искът е предявен като частичен и исковото производство ще бъде съпроводено с допълнителни разходи - например възнаграждения за вещи лица.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд София е изследвал имуществената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК на ищеца и е констатирал, че в нея е налице заличаване на първоначално вписан влог в размер на 3 900 лв. Счел е това обстоятелство за сторено единствено с цел освобождаване от задължението за заплащане на дължима държавна такса и разноски по делото, обосновавайки с житейската логика, че дори и този влог да е бил изтеглен между датата на получаване на съобщението на първоинстанционния съд за изпращане на имуществена декларация и датата на подаване на същата, то сумата следва да е в патримониума на ищеца, поради което същият разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса от 1 119, 72 лв. За ирелевантно е приел обстоятелството, че искът е подаден като частичен, тъй като преценката за наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК се извършва към всеки конкретен момент.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Частният касатор е формулирал следните въпроси: „1. За приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и за задължението съдът да извърши цялостна преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски.“, „2. При определяне на възможностите на едно лице за плащане на държавна такса и извършване на преценка за освобождаване от държавна такса и разноски, следва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на лицето или съответно липсата на такива с установените в страната линия на бедност и данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейството и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот – официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работната заплата? и 3. „За задължението на съда в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК да укаже на молителя да уточни твърденията си и да му даде възможност да предостави необходимите писмени доказателства в това число и необходимостта да представи декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК за удостоверяване на имущественото си състояние.“ Жалбоподателят е заявил наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 155/07.04.2020 г. по ч. т.д. № 173/2020 г. на II т. о., определение № 603/25.05.2014 г. по ч. т.д. № 2139/2014 г. на II т. о., определение № 270/14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1572/2016 г. на IV гр. о., определение № 369/17.05.2013 г. по ч. т.д. № 2110/2013 г, II т. о. На самостоятелно основание поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт.

Настоящият състав на съда намира за осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на първия формулиран въпрос, поради което касационно обжалване следва да се допусне с оглед задължението на съда да извърши цялостна преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Удовлетворен е и допълнителният селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е налице твърдяното противоречие с разрешението, дадено в определение № 155/07.04.2020 г. по ч. т.д. № 173/2020 г. на II т. о. С цитирания акт е прието, че при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. По основателността на частната касационна жалба:

С оглед приетото в практиката на ВКС разрешение, което се споделя и от настоящия състав, определението на въззивния съд се явява частично неправилно. При разрешаване на процесуалноправния въпрос, свързан с наличие на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд се е отклонил от формираната постоянна практика, тъй като е извел крайния си извод въз основа на обстоятелства, които са неотносими към посочените критерии, при съобразяване на които следва да бъде извършена преценката за наличие на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане от държавна такса и разноски. Изцяло ирелевантно се явява обстоятелството дали банковият влог е бил вписан и впоследствие „заличен с коректор“ от декларацията. Дори и в патримониума на молителя да е съществувал влог в размер на 3 900 лв., това обстоятелство не променя извода за невъзможност семейството да поеме като разход заплащане на държавна такса в размер близо 1/3 от влога, представляващ натрупаните от ищеца спестявания, и в размер, надхвърлящ декларирания ежемесечен доход от пенсия на цялото домакинство – в този смисъл е и определение № 60267/14.06.2021 г. по ч. т.д. № 1164/2021 г. на ВКС, II т. о. С оглед предявения иск и характера на исковото производство, по което се иска освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски, следва да се има предвид, че действително с голяма вероятност предстои заплащането и на възнаграждения за експертизи, които към настоящия момент не могат да бъдат определени с точност по размер.

Ето защо, с оглед декларираните от ищеца данни и представените доказателства, установяващи наличието релевантни за извършване на преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства /напреднала възраст, влошено здравословно състояние, нисък постоянен доход/, настоящият състав намира, че молителят не разполага с достатъчно средства, с които да заплати държавната такса по делото в пълен размер, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за освобождаване от това му задължение за сума в размер над 400 лв.

Като неправилно атакуваното определение следва да бъде частично отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК бъде частично уважена и касаторът да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер над 400 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2773/07.11.2022 г. по в. ч.гр. д. № 3034/2022 г. на Апелативен съд София.

ОТМЕНЯ определение № 2773/07.11.2022 г. по в. ч.гр. д. № 3034/2022 г. на Апелативен съд София, В ЧАСТТА с която е потвърдено определение № 443/28.09.2022 г. по т. д. № 143/2022 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отказано освобождаване на А. П. А. от държавна такса в размер на 719, 72 лв., представляваща разликата от 400 лв. до 1 119, 72 лв., вместо което постановява :

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК А. П. А., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса в размер на 719, 72 лв., представляваща разликата от 400 лв. до 1 119, 72 лв., в производството по т. д. № 143/2022 г. на Окръжен съд Благоевград.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2773/07.11.2022 г. по в. ч.гр. д. № 3034/2022 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част, с която е потвърдено определение № 443/28.09.2022 г. по т. д. № 143/2022 г. на Окръжен съд Благоевград за отказ от освобождаване на А. П. А. от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 400 лв. и разноски в производството по т. д. № 143/2022 г. на Окръжен съд Благоевград.

Определението е окончателно.