Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

София, 11.12.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05 декември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 249 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 2287/24.07.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4104 от 03.07.2020 г. по гр. д.№ 11206 /2019 г. Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Х. А. Ал-Сараф и М. Г. А., починала на 17.02.2022 г., заместена от наследницата й по завещание А. Х. А.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 518419 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 82094/2017 г. на СРС, в обжалваната част досежно обема общи части от сградата и от дворното место към допуснатия до съдебна делба на апартамент, находящ се в [населено място], на втори етаж на сградата на [улица] /първи етаж над мецанина на [улица] по документ за собственост/, бивша [улица], състоящ се от пет стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и килер, с площ 126,50кв. м., с изложение към [улица], заедно с тераса с барака за въглища, при описани съседи, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ... по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], р-н“С.“, [улица], ет.2, в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.101.15, заедно със 70/2000 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на собственост върху поземления имот при квоти: по 48,5/ 100 ид. ч. за Б. С. К. и Н. С. К. и 3/100 ид. ч. за съпрузите Х. А. Ал-Сараф и М. Г. А..

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 40 ЗС, тъй като към апартамента, който е допуснат до съдебна делба е определен дял от определени общи части на сградата и дворното место в по-голям обем от припадащите се към него, като по този начин се засягат правата на касаторите в купения от тях таван от две помещения, находящ се на таванския етаж, продаден им от праводателката на страните през 2014 година.

Ответниците по касация Б. С. К. и Н. С. К. не вземат становище по жалбата.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК поради противоречие с императивната норма с чл. 40 ЗС по въпроса за определяне дела от общите части към апартамента, предмет на иска за делба.

По делото е установено следното:

С н. а. № 41,т.28 от 25.11.1964 г., поправен с н. а. № 50, т. 17/1965 г. И. М. К. купува процесния апартамент, ведно със 75/2000 ид. ч. от общите части на сградата и правото на собственост от дворното място. С нот. акт за поправка е коригиран този дял на 70/2000 ид. ч. и е уточнено, че апартамента се продава „без тавана“. По гр. д. № 3899/1984 г. е сключена спогодба между И. М. К., С. Н. К. и Р. Н. М., като процесния апартамент е поставен в дял на Р. М.. Апартамента е описан без таван със 70/2000 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място към него. С договор от 04.06.1990 г. Р. М. купува от общината таван от 23,10 кв. м. на ул. Г. Г.“ № 1 при описани граници. В договора не е посочено какъв дял от общите части се придава към тавана, до колкото до този момент е принадлежал на общината и е продаден от нея като отделен обект на собственост. С н. а. № 90,т.1/22.05.2014 г. на нотариус Т., Р. Н. М. продава на А. Х. А. и съпруга й Х. Ш. 2/100 ид. ч. от апартамента и целия таван, състоящ се от две помещения на таванския етаж със застроена площ 23,10 кв. м., ведно с 27/2000 ид. ч. от общите части на сградата и правото на собственост от мястото, а с н. а. № 185,т.1/07.08.2014 г. им продава още 1/100 ид. ч. от апартамента. В акта като предмет на сделката са включени и още 10/2000 ид. ч., въпреки, че те са принадлежност към обекта и с тях не може да има отделно разпореждане. Преобретателите А. Х. А. и съпруга й Х. Ш. прехвърлят по замяна с н. а. № 186,т.1/07.08.2014 г. на касаторите Х. А. Ал-Сараф и М. Г. А. 2/1000 от апартамента и целия таван с площ 23,10 кв. м., заедно с 27/2000 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, а с нот. акт № 193,т.1/08.08.2014 г. им прехвърлят още 1/100 ид. ч. заедно с 10/2000 ид. ч. от общите части на сградата.

С нот. завещание от 20.05.2015 г., акт 3,т.1/2015 г. на нотариус М., Р. Н. М. завещава на племенниците си Б. С. К. и Н. С. К. апартамента, заедно с мазе от 16 кв. м. и 70/2000 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място. Завещателката умира на 27.07.2015 г. Бенефициентите по завещание са деца на брата на завещателката С. Н. К., починал на 13.06.1993 г. Освен тях, наследници по закон /дъщери на С. К./ са и И. С. К. и Н. С. К..

РС е допуснал делба на апартамента, ведно със 70/2000 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място. Не е уважил молбата на Х. А. Ал-Сараф и М. Г. А. за поправка на очевидна фактическа грешка досежно дела от общите части на сградата и правото на строеж към апартамента защото няма противоречие между изводите в мотивите на решението и изразената воля на съда в диспозитива.

Въззивната инстанция е приела, че съсобствеността е възникнала на основание сделки – продажби, замяна и завещание. Относно доводът за определен по-голям обем общи части, въззивният съд, позовавайки се на чл. 40 ЗС, правилно е посочил, че дяловете на собствениците на самостоятелни обекти от общите части на сградата в режим на етажна собственост и от дворното място, върху което тя е построена, са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните обекти, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Приел е обаче, че определянето на обема общи части към обект от етажната собственост следва да стане в отделно производство с участието на всички етажни собственици, които са необходими задължителни другари поради естеството на спорното право и че всеки от съсобствениците може да поиска по реда на чл. 40 ЗС да се определят припадащите се общи части към неговия или към друг самостоятелен обект от етажната собственост. Затова въззивната инстанция е приела, че делбеният апартамент следва да се индивидуализира с посочване размера на припадащите се идеални части, каквито са видни от представените документи. Мотивирал се е с това, че съсобствеността върху общите части възниква по силата на закона с учредяване на етажната собственост като акцесорно право, неразделна част от главния обект на собствеността. Позовал се е на протокола от 22.02.1984 г., с който е одобрена съдебна спогодба по гр. д.3899/1984 г. на СРС, и е посочил, че дела от общите части е бил определен и не се променя от факта, че по силата на договор за покупко-продажба, оформена с нот. акт № 90 от 22.05.2014 г., том І, рег. № 1881, дело от 81/2014 г. Р. М. се е разпоредила с тавански обект към процесния имот с площ от 23.10 кв. м., заедно с 27/2000 идеални части от общите части на сградата и от поземленият имот. Отчел е, че с договора от 04.06.1990 г. тавански обект с площ от 23.10 кв. м. е придобит от Р. М. без да са посочени съответните идеални части от общите части на сградата на етажната собственост и идеалните части от правото на собственост върху поземлентия имот. Посочил е, че последващото разпореждане с този несамостоятелен обект не рефлектира върху припадищите се общи части към допуснатия до съдебна делба апартамент, които са били изначално определени в обем 70/2000 ид. ч. от общите части на сградата на етажната собственост и толкова идеални части от правото на собственост върху поземлентия имот, в който е построена.

По делото няма данни дали тавана е бил принадлежност към апартамента и какъв дял от общите части е определен за апартамента при възникване на етажната собственост, респективно дали в този дял е включен и тавана от две помещения или е определен отделно дел от общите части само за апартамента и отделно за тавана. Тезата на касаторите е свързана с изясняване на тези въпроси, по които не са събрани доказателства.

Нормата на чл. 40 ЗС е императивна. Тя определя начина, по който се изчислява дела от общите части на сградата и дворното место, когато е обща част към момента на възникване на етажната собственост. Към всеки самостоятелен обект от етажната собственост принадлежи дял от общи части и той не може да е различен от определения съобразно съотношението, посочено в чл. 40 ЗС. Етажните собственици не могат по своя воля да определят /намаляват или увеличават/ дела от общите части към самостоятелен обект, не могат и да се разпореждат само с общи части или с различен дял от общите части от този, който се следва за конкретния обект, определен по правилото на чл. 40 ЗС. Принадлежност към апартамента са и избите и таваните към него, които не съставляват самостоятелен обект на правото на собственост. До делба не може да се допуска част от самостоятелен обект или обект с различен от определения по правилото на чл. 40 дял от общите части. Те са принадлежност към обекта по смисъла на чл. 98 ЗС и го следват в законово определения обем. Нормата на чл. 40, ал.3 ЗС дефинира как се определя дела от общите части когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице – като съотношение между стойността на прехвърлената и стойността на запазената част по време на прехвърлянето, като това правило се прилага и при делба.

Въззивният съд е формирал неправилен извод в противоречие с цитираната императивна норма на чл. 40, ал.3 ГПК, като е приел, че следва да определи припадащата се част от общите части към допуснатия до делба апартамент само въз основа на сключената спогодба между И. М. К., С. Н. К. и Р. Н. М. гр. д. № 3899/1984 г. на СРС, по която процесния апартамент е поставен в дял на Р. М. със 70/2000 ид. ч. и е описан без тавана. Не е изяснено тавана отчужден ли е и кога, бил самостоятелен обект на собственост и ако е бил - какъв е дела от общите части към него. Вярно е, че след определяне на дела от общите части към самостоятелен обект или към прехвърлена част от него по правилото на чл. 40, ал.3 ЗС, последващи сделки не променят този дял. В случая обаче не е изяснено дали тавана от две помещения е отделен от апартамента като самостоятелен обектт и какъв е дела от общите части към апартамента и към тавана по правилото на чл. 40, ал.3 ЗС към момента на отделянето. Затова решението е неправилно и следва да се отмени.

Въззивната инстанция е следвало да изясни тези въпроси предвид оплакванията на касаторите, като въззивници, а и с оглед разясненията към т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, защото нормата на чл. 40, ал.1 и ал.3 ЗС, във вр. с чл. 38 ЗС е императивна, а правилното определяне на дела от общите части от сградата и дворното място, припадащи се към самостоятелният обект от етажната собственост, по отношение на който се допуска делба е от значение за точното му индивидуализиране в решението по чл. 344 ГПК, за да са ясни характеристиките на имота с неговите принадлежности, по отношение на който ще се извършва делбата и за оценката му във втората фаза.

За изясняване на посочените въпроси по приложението на нормата на чл. 40, ал.3 ЗС и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ въззивно решение № 4104 от 03.07.2020 г. по гр. д.№ 11206 /2019 г. Софийски градски.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: