О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60843

гр.София, 21.12.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

Т. О.

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 307 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Сакса“ ООД, представлявано от А. Д., чрез адв. А. Т. – САК, срещу въззивното решение № 11697 от 27.07.2020 год., постановено по в. гр. д. №4377/2019 год. на Софийски апелативен съд, 10-ти състав, с което е отменено изцяло решение №3336 от 09.05.2019 год., постановено по гр. д. №292/2018 год. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.74 от ЗЧСИ от „Сакса“ ООД против И. Т. Ч., в качеството му на частен съдебен изпълнител, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от неправомерните действия на ЧСИ по изп. д. № 205/2016 год. по описа на ответника за сумата от 400 000 лева.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, като е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Длъжен ли е бил ЧСИ Ч. - ответник по делото, да конституира служебно като присъединен взискател дружеството „Сакса“ ООД; 2. Длъжен ли е бил ЧСИ Ч. да извърши разпределение на събраната сума и да разпредели сума за дружеството ищец; 3. Съдебният изпълнител има ли задължение да извърши разпределение на събрана сума при положение, че е уведомен за наложен от НАП запор на банкова сметка, както и, че му е служебно известно, че има наложени предходни запори по същата банкова сметка /наложени от него по друго изп. дело/ в противоречие с приложено решение №147 от 03.07.2018 год., постановено по гр. д. №1048/2018 год. по описа на ВКС, с което е потвърдено решение от 20.12.2017 год., постановено по дисциплинарно дело № 29/2017 год. на Дисциплинарния съвет срещу ЧСИ Ч.; 4. Длъжен ли е съдът да зачете формираната сила на пресъдено нещо по постановеното решение № 147 от 03.07.2018 год., по гр. д. №1048/2018 год. в съответствие с т.18 от ТР №1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, решение № 49/14.04.2011 год. по т. д. № 561/2010 год., І т. о. и решение № 115/10.01.2012 год. по т. д. №883/2010 год. на ВКС. Счита също така, че въззивното решение е и очевидно неправилно. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което се уважи предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер.

Ответникът по касационната жалба И. Т. Ч. в отговор на същата, подаден чрез адв. Т., поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, нито същото се явява очевидно неправилно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и възразява за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.

Не са постъпили отговори на касационната жалба от третите лица помагачи на страната на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и „Лев инс“АД.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.441, ал.1 ГПК, вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 000 лв., причинени на ищеца в резултат на неправомерни действия на ответника, извършени в качеството му на съдебен изпълнител по изп. дело №205/2016 год., изразяващи се в образуване на изп. производство при липса на местна компетентност, предприемане на действия за принудително изпълнение без редовно връчване на покана за доброволно изпълнение, изплащане на сума на взискателя „И. Б. ЕООД при неспазване на срока по чл.191, ал.4 ДОПК за представяне на удостоверение от НАП, без да извърши разпределение и неприсъединяване на ищеца като взискател, за който се твърди, че следва да е присъединен взискател по право, като е знаел ответникът, че ищецът е кредитор на длъжника и с цел да лиши ищеца от удовлетворение на вземането му.

За да отмени първоинстанционното решение, с което първоначално е уважен предявеният иск, въззивният съд е приел, че при очертания предмет на делото с изложените от ищеца фактически твърдения за нарушения от страна на ответника, в качеството му на ЧСИ по изп. дело №205/2016 год., при обсъждане на доказателствата по делото, които са и тези обсъдени от първоинстанционния съд, не се налага извод за неправомерни действия спрямо ищеца по делото, които да са довели до претендираните от ищеца вреди, изразяващи се в невъзможност да получи посочената сума по изп. дело, претендирана от ответника като имуществена вреда. Прието е, че изп. дело №205/2016год. е образувано по молба от 09.03.2016 год. на взискателя „И. Б. ЕООД, до ЧСИ И. Ч. и представен изп. лист от 11.02.2016 год., издаден въз основа на влязло в сила решение №1784 от 05.11.2015 год. на СГС, постановено по т. д. №5315/2014 год.,VІ-13 състав, с което е осъден „К. Б. ЕООД да заплати на „И. Б. ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 880 800 лв. - получена без основание, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 60 237,10 лв. - разноски по делото и е поискано насочване на принудително изпълнение към запорирана сметка на длъжника в „Б. П. Б. АД. Няма спор че запор върху посочената сметка е наложен въз основа на издадена обезпечителна заповед от 03.07.2014 год. на СГС по гр. д. № 8511/2014 год. за обезпечаване на бъдещ иск и който иск е предявения, разгледан и по който е постановено влязлото в сила решение № 1784 от 05.11.2015 год. на СГС, по т. д. №5315/2014 год.,VІ-13 състав за събиране на същата сума. По запорираната сметка на длъжника е постъпила сумата, за която е постановено в посоченото решение на СГС да се върне на ищеца, взискател по изп. дело № 205/2016 год като платена без основание. Прието е от въззивния съд, че при насочено изпълнение върху вземане на длъжника към трето лице „Б. П. Б. АД, със седалище и адрес на управление в гр.София при действието на чл.427, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията му до изм. с ДВ, бр.86/2017 год. и към момента на образуване на изп. дело №205/2016 год./ ответникът - ЧСИ е бил местно компетентен да образува изп. дело и да извършва изпълнителни действия по него доколкото изпълнението е насочено към вземания на длъжника към трето лице, което е със седалище и адрес на управление в района на действие на ЧСИ. По изп. дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника „К. Б. ЕООД, за връчването на която е приложен чл.50, ал.2 ГПК и е разпоредено да се изпрати съобщение до НАП на основание чл.191 ДОПК. Ответникът не е конституирал НАП като присъединен взискател с наложен запор върху същото вземане, публичните вземания са възстановени и съдът е приел, че ищецът не може да упражнява правата на държавата и да черпи права от факта, че тези права са накърнени, за да претендира обезщетение.

По изп. дело е разпоредено от ЧСИ на третото задължено лице „Б. П. Б. АД да се заплати по сметка на ЧСИ сумата от 880 800 лв., като последния на 20.04.2016 год. с оглед на отбелязването върху изпълнителния лист е превел на взискателя „И. Б. ЕООД сума от 855 796,80 лв., от която е възстановена сума за вземането на държавата. Като е констатирал липсата на друг взискател, е приел, че не е следвало да извършва разпределение.

По въззивното дело се установява, че на 27.04.2016 год. ЧСИ М. П., при който е било образувано изп. дело № 3528/2015 год. с взискател „Сакса“ ООД и длъжник „К. Б. ЕООД, въз основа на изп. лист от 23.04.2015 год. на РС Костинброд на основание заповед по чл.417 ГПК по ч. гр. д. №260/2015 год. за осъждане длъжника да заплати на кредитора „Каринг БГ“ ЕООД сумата от 500 000 евро с левова равностойност от 977 915 лв. - главница, задължение по запис на заповед, прехвърлено с договор за цесия от 15.06.2015 год. с цесионер „Сакса“ ООД, е издал удостоверение по чл.456 ГПК за присъединяване по изп. дело № 205 по описа на ЧСИ Ч.. На 28.04.2016 год. е подадена молба от ищеца „Сакса“ ООД до ЧСИ Ч. с искане да бъде присъединен като взискател по изп. дело №205/2016год. и да бъде включен в разпределението.

Както въззивният съд, така и първоинстанционният са приели, че ЧСИ Ч. не е следвало да конституира служебно като присъединен взискател „Сакса“ ООД и са съобразени в този смисъл постановките в т. 5 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК при ВКС, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, като без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство, като конкуриращия взискател узнава за предходните запори от длъжника, пазача или третото третото задължено лице, но последващите взискатели могат да се присъединят само по тяхна молба и само по отношение на присъединените по право съществува задължение да се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението и за разпределението, ако той извършва разпределението на платената от третото задължено лице сума.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от цитираното ТР са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, описани по-горе от първи до трети включително, на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, се отнасят към материалната и процесуална законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, при специфичните за спора факти, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение въз основа на последните, а не до тълкуването на съответни разпоредби, с цел установяване на съдържащите се в тях правни норми и при приложението на които в обжалваното въззивно решение е дадено разрешение в противоречие с тълкувателни решения на ВКС, постановления на Пленума на ВС или решения на ВКС. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. С поставените в изложението въпроси касаторът излага съображения, че не е съгласен с изводите на въззивния съд, че ответникът ЧСИ не е следвало да конституира служебно ищецът като присъединен взискател по изп. дело /по който въпрос изводите и на двете инстанции съвпадат/, както и да извърши в тази връзка разпределение на постъпилата сума и които изводи ищецът смята, че са в противоречие с доказателство по делото - посоченото решение по дисциплинарното производство срещу ответника, което обаче не е послужило за обосноваване на крайните изводи нито на първоинстанционния, който е уважил иска, нито на въззивния съд, който е отхвърлил иска. В тази връзка не е поставен въпрос в изложението на касационната жалба относно това следвало ли е да бъде обсъдено посоченото решение от въззивния съд, като такъв въпрос не може да бъде конкретизиран, уточнен и квалифициран, съобразно разясненията в ТР №1 по тълк. д. №1/2009 год. на ОСГТК. Също така и по четвъртия поставен въпрос в изложението, относно постановеното решение на съда във връзка с дисциплинарното производство срещу ответника ЧСИ, след като решението не е обусловило правните изводи на въззивния съд и на първоинстанционния съд, този въпрос не покрива критериите да е включен в предмета на спора и да е послужил за формиране на правните изводи по конкретното дело. При това положение, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1, каквито в изложението на касатора не се и развиват.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение.

Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото се дължат разноски на ответника по касация, искане за присъждането им е направено, но не са представени доказателства за направени разноски за касационна инстанция, поради което не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №11697 от 27.07.2020 г., на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 4377/2019г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: