№ 60462 София, 21.12.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3290 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. и Д. Г., граждани на САЩ, чрез пълномощника им адвокат Д. М. против решение № 236 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2619 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1169 от 9.03.2020 г. по гр. д. № 31/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград в атакуваната му част за отхвърляне на предявения от И. Г. против Г. Д. А. иск по чл.45 ЗЗД за разликата над сумата 55 000 лв. до претендираните 110 000 лв. и на предявения от Д. Г. против Г. Д. А. иск по чл.45 ЗЗД за разликата над сумата 35 000 лв. до претендираните 70 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, получени в резултат на виновно причинено от Г. Д. А. ПТП на 11.07.2013 г. около 15.38 часа по ПП-1 Е-79 км 382+900 в района на Кресненското дефиле, при управление на лек автомобил Форд, модел „Ескорт“ с ДК [рег. номер на МПС] , в посока от гр. сандански към Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане.

Г. Д. А. не е подал писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Доводите във въззивната жалба са касаели размера на определеното на И. Г. обезщетение, поради неотчитане в пълна степен на значението на белезите, останали в областта на устните на ищцата, които продължават да й причиняват значителни страдания и притеснения, не са отчетени и другите увреждания на ищцата, включително дългосрочните последици от претърпените травми, занижена оценка е дадена и на наложилите се промени в начина й на живот; на определеното на Д. Г. обезщетение поради неправилен извод за липса на причинна връзка между ПТП и възникването на тинитус и неотчитане в пълна степен на отражението, което е дало на неговото здраве претърпяната аневризма и съответната оперативна интервенция, а по отношение на двамата ищци – за неправилност на извода на съда, че към момента на настъпване на ПТП стандартът на живот оправдава възприетия размер на обезщетението, като съответен на икономическата конюнктюра, като промяната в стандарта на живот от тогава до момента на присъждане на обезщетението ще се компенсира от олихвяване на сумата от момента на ПТП, тъй като следва да се вземе предвид стандарта на живот в САЩ, където живеят ищците, а олихвяването не може да компенсира ищците за дългото време, през което не са получили обезщетение по независещи от тях причини.

Въззивният съд е посочил, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т. н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

Приел е, че съдебно-медицинските експертизи установяват, че ищцата И. Г. вследствие на произшествието е получила счупване на дясната ключица, счупване на 2-ро, 3-то и 4-то ребро в дясно и увреда на метакарпофалангеалната става на десния палец, вследствие на което е носила имобилизация на ключицата около 5 седмици. Лечението на ключицата е протекло без усложнения за срок от около шест-седем месеца. За правилната рехабилитация е било задължително провеждането на физиотерапия и лечебна гимнастика. Очаква се пълно възстановяване по отношение на счупването на клавикулата и травмата на палеца, а наличието на чувствителност в областта на фрактурата на ключицата са възможни, но не са от съществено клинично значение и не предполага каквато и да било степен на инвалидизация. Ищецът Д. Г. е получил травма в областта на главата с травматична аневризма на темпоралната артерия за което е бил опериран. Пострадалият е напълно възстановен след проведеното оперативно лечение за отстраняване на аневрезмата. Не са създадени предпоставки за дискомфорт или болки за в бъдеще. След изследване на представената медицинска документация, твърдяния т. н. „шум в ушите” при Д. Г. (тинитус) не може да се приеме като причинен вследствие на деликта, т. е. е вследствие на друга причина или заболяване.

Съдът е отчел показанията на свидетеля М. Н., участник в инцидента, при който са пострадали ищците, която посочва, че ищците преживяли психически не само произшествието, но и това, че лицата им били обезобразени. Белезите на И. на устата още си стоят, което й създава дисконфорт и притеснение при общуване с други хора. Ищците престанали да спортуват, да излизат на излети и да карат колела, които дейности преди това упражнявали много активно. Наложила се рязка промяна в живота им.

Въззивният съд е посочил, че съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – юли 2013 г., възрастта на пострадалите, както и че от травмите, получени вследствие на деликта не са оставили трайни последици за тяхното здравословно състояние и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, то сумите от 55 000 лева за И. Г. и 35 000 лева за Д. Г. адекватно ще обезщетят причинените им неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите И. Г. и Д. Г. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1) относно приложението на чл. 52 ЗЗД и задължението на съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички относими общи и специфични за конкретния случай факти и обстоятелства, формиращи критерия за справедливост и да съобрази тяхната действителна тежест и значение;

2) относно задължението на съда на основание чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните по предмета на спора.

Въпросите са обосновани с доводите, че макар да се е позовал на ППВС № 4/1968 г., съдът не е извършил дължимата преценка на релевантните факти и не е посочил точното им значение за формирането на решаващата си воля (по отношение на И. Г. не е отчел в пълна степен значението на белезите в областта на устатата, което й е причинило значителни морални страдания, дисконфорт и проблеми в общуването, не са взети предвид и не са послужили при определяне размера на обезщетението и другите увреждания, включително и дългосрочните последици от травмите, занижена оценка е дадена и на наложилите се промени в начина й на живот и това, че ищцата е трябвало да промени своите навици; по отношение на Д. Г. не са отчетени в пълна степен последиците от претърпяната аневризма и проведената оперативна намеса) и макар да е приел, че обезщетението се определя при отчитане на икономическите условия към 2013 г., не е ясно как тези обстоятелства са обусловили решаващата воля на съда и не е отчетено, че ищците живеят в Съединените щати, където социалните условия са различни и стандарта на живот е по-висок. Липсата на мотиви за приетия от съда справедлив размер на обезщетението и необсъждането и несъобразяването с оплакванията на ищците във въззивната им жалба (посочени при обосновката на първия въпрос), обуславят противоречие с практиката на ВКС по втория въпрос.

Соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Тезата на касаторите, че доказаните по делото факти и обстоятелства сочат на висок интензитет и тежест на претърпените от ищците неимуществени вреди, е свързана с тяхната оценка на преживените болки и страдания. Съдът обаче е взел предвид не само интензитета на болките и страданията, но и периода, в който са търпени и настъпилото пълно възстановяване от получените травми и липсата на трайни последици за тяхното здравословно състояние, както и останалите белези на лицето на ищцата и чувствителност в областта на фрактурата на ключицата, а също и възрастта на ищците. Практиката на ВКС, на която се позовават касаторите по първия поставен въпрос (решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., I т. о., решение № 1 от 5.02.2019 г. по т. д. № 1002/2018 г., II т. о., решение № 141 от 30.11.2017 г. по гр. д. № 60360/2016 г., I т. о., и решение № 66 от 29.05.2017 г. по т. д. № 1464/2016 г., II т. о.) не е постановена по сходни случи на този по настоящото дело, доколкото даденото тълкуване по приложението на чл. 52 ЗЗД е в хипотези на определяне обезщетение за неимуществени вреди при смърт на един или повече членове на семейството на ищеца. В посочените решения не е приемано, че при определяне размера на обезщетението следва да се имат предвид стандарта на живот по местоживеенето на пострадалите.

Необоснована е и тезата, че не е ясно как съдът е отчел икономическите условия към 2013 г., доколкото в трайната съдебна практика е изведено, че това става при отчитане на минималната работна заплата и лимита на застрахователните обезщетения (които са нормативно определени), както и на съдебната практика по сходни случаи и е достатъчно съдът да е съобразил датата на ПТП.

Доколкото вторият поставен въпрос е обоснован с неотчитане на критериите, относими към определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, а по първия въпрос не се констатира противоречие с практиката на ВКС, то липсва противоречие и с практиката на ВКС относно задължението на съда на основание чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните по предмета на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2619 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. против Г. Д. А. иск по чл.45 ЗЗД за разликата над сумата 55 000 лв. до претендираните 110 000 лв. и предявеният от Д. Г. против Г. Д. А. иск по чл.45 ЗЗД за разликата над сумата 35 000 лв. до претендираните 70 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, получени в резултат на виновно причинено от Г. Д. А. ПТП на 11.07.2013 г. около 15.38 часа по ПП-1 Е-79 км 382+900 в района на Кресненското дефиле, при управление на лек автомобил Форд, модел „Ескорт“ с ДК [рег. номер на МПС] , в посока от гр. Сандански към Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: