Публикувано: Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1985 г., С,. Наука и изкуство, 1986 г.

ОБОБЩАВАНЕ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ГЛАВА ТРЕТА ОТ ЗАКОНА ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ

С Постановление № 10 от 24.06.1976 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ се дадоха тълкувания на редица въпроси по приложение на глава трета от Закона за собствеността на гражданите. Освен това с тълкувателни решения на ОСГК, както и с решения по конкретни дела се дадоха разяснения за подобряване дейността на съдилищата по въпроси, отнасящи се до точното прилагане на отделни разпоредби на глава III ЗСГ.

В следващите години окръжните съдилища и Върховният съд разгледаха значителен брой дела за отнемане на незаконни и нетрудови доходи по глава трета от Закона за собствеността на гражданите.

Проверката на съдебните актове по тези дела дава основание да се направи изводът, че съдилищата в общи линии се съобразяват с точния смисъл на закона при разглеждане на тези дела. Констатира се обаче, че има и някои спорни въпроси, по които се застъпват противоречиви становища.

Това налага Пленумът на Върховния съд на НРБ да направи обобщаване на практиката по тези дела и да даде ръководни указания по някои въпроси по прилагането на закона и за утвърждаване на единна съдебна практика.

I. Незаконни доходи по чл. 31, т. 2 ЗСГ

Съгласно чл. 25 от Конституцията на НРБ гражданите могат с личен труд и с труда на членовете на своите семейства при условията, определени от закона, да упражняват селскостопанска, занаятчийска и друга стопанска дейност. Със закон се определя какви средства за производство могат да притежават тези граждани.

С други нормативни актове е уреден въпросът за реда и начина на упражняване на такава дейност. Липсата на законни условия за упражняване на такава дейност я прави незаконна.

Кои доходи са незаконни и нетрудови по смисъла на закона е посочено в чл. 31-33 ЗСГ и чл. 58 ППЗСГ. В съдебната практика правилно се приема, че доходите, придобити от незаконно упражнявана стопанска дейност, са незаконни, поради което подлежат на отнемане по ЗСГ. Това налага да се определи кога упражняваната стопанска дейност е незаконна. В съдебната практика се застъпват различни становища по въпроса, дали за упражняването на всяка стопанска дейност е необходимо гражданинът, който я упражнява да има съответно разрешение или пък разрешение е необходимо само за изрично посочени в закона стопански дейности. Отговор на този въпрос следва да се даде, като се вземе предвид преди всичко разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ЗСГ, според която гражданите със свой труд и с труда на членовете на семействата си могат да упражняват разрешена селскостопанска, занаятчийска и друга стопанска дейност. В законни и подзаконови нормативи актове са уредени условията за упражняване на различните стопански дейности. Така съгласно чл. 4-6 от Указа за уреждане на вътрешната търговия (ДВ, бр. 16/1952 г.), частни лица могат да извършват търговия само на дребно, и то ако се снабдят със съответно позволително и патент. С чл. 14 на този указ Министерският съвет е овластен да издава подзаконови нормативни актове за приложението му. Такова овластяване е дадено и в § 3 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността на гражданите, а именно, че упражняването на търговска и занаятчийска дейност от граждани се допуска само в определени случаи за съответна категория лица и при условия и ред, определени от Министерския съвет.

В изпълнение на възложената му компетентност Министерският съвет е утвърдил с подзаконови актове уредбата на упражняването на търговската и на занаятчийската дейност. Такива са последователно издаваните наредби, публ. в ДВ, бр. 94/1953 г., бр. 29/1954 г., бр. 69/1959 г., бр. 45/1965 г., бр. 15/1969 г., бр. 96/1971 г., бр. 20/1974 г. - отменени, и Наредба за упражняване занаятчийска и търговска дейност - ДВ, бр. 57/1980 г., която е в сила понастоящем.

В тези наредби е посочена процедурата по издаване на индивидуалните административни актове за упражняването от даден гражданин на съответния вид търговска или занаятчийска дейност. Министерският съвет е издал съответни нормативни актове за упражняване от граждани и на други видове стопанска дейност, с които се уреждат и условията и редът за издаване на разрешенията. Разрешение не е необходимо само за упражняване на селскостопанска дейност. Съгласно чл. 12 ЗСГ и ПМС № 25/1975 г. (ДВ, бр. 20/1975 г.) се дава възможност за гражданите, които се занимават лично и с участие на членове на семейството им със селскостопанска дейност, да притежават до определени размери селскостопански имоти. По силата на редица ПМС народните съвети предоставят на граждани земи за земеделска обработка при условие, че сключат договори със съответни стопански организации за доставка на селскостопанска продукция. Разбира се, дейността по преработката на селскостопанска продукция не е селскостопанска, а промишлена дейност, и за упражняването й е необходимо разрешение от съответните органи.

По изложените съображения Пленумът на Върховния съд на НРБ приема, че за правомерно упражняване на частна стопанска дейност е необходимо гражданинът да е получил предварително писмено разрешение по ред и условия, установени от съответните нормативи актове, освен за селскостопанска дейност от лица, на които е разрешено притежаването на селскостопанските имоти съгл. чл. 12 от ЗСГ и ПМС № 25/1975 г. на МС. В противен случай стопанската дейност е упражнявана в нарушение на закона, поради което получените от нея доходи са незаконни или нетрудови и подлежат на отнемане в полза на държавата. Отнемането на даденото разрешение, придружено с налагане на глоба по чл. 31 ЗАНН или с друго по-тежко наказание, не дава основание от тези лица да не се търси отговорност по глава трета от ЗСГ (чл. 74 ППЗСГ). Освен това трябва да се има предвид, че съгласно изричната разпоредба на чл. 65 ППЗСГ доходите, получени при условията на чл. 31, 32 и 33 ЗСГ, се отнемат и когато наказателната, гражданската или административната отговорност за нарушение на закона при тяхното придобиване е погасена по давност. Касае се до различни по своята същност правни последици от тези юридически състави.

II. Размер на незаконния доход, който подлежи на отнемане

Съдебната практика съдържа противоречиви становища относно обема на незаконния доход, който подлежи на отнемане: първо - незаконният доход обхваща всичко, което е получено в резултат на незаконната дейност; второ - от полученото следва да се намалят присъщите за дейността разходи.

Пленумът на Върховният съд намира за правилно второто разрешение на този въпрос.

Отнемането на нетрудови доходи по глава трета от ЗСГ се отличава от отнемането по чл. 34, ал. 3 ЗЗД. И двата правни института имат санкционен характер и са създадени за защита на установения равен ред. Но санкцията по чл. 34, ал. 3 ЗЗД съдът може да не приложи, когато са налице предпоставките в ал. 4 на същия член.

За санкцията по глава трета на ЗСГ по начало такава възможност не съществува. Освен това, докато санкцията по ЗСГ обхваща само нетрудови доходи, санкцията по чл. 34, ал. 3 ЗЗД обхваща всичко дадено по нищожния договор. Нетрудовият или незаконен доход като икономическа и правна категория съставлява разликата между всичко получено по изпълнение на договора и съответните присъщи на дейността разходи. Не съставлява такъв доход частта от полученото, с която се възстановяват стойностно присъщите за дейността разходи, каквито са разходите за материали, енергия, транспорт и други такива, вкл. и местни данъци и такси. Затова тази част от полученото не подлежи на отнемане по чл. 36 ЗСГ. Необходимо е обаче да се установи, че разходът по основание и размер е законосъобразен.

Относно доходите, получени срещу (от) положения труд от страна на дееца, следва да се има предвид, че чл. 31, т. 2 ЗСГ, чл. 57, ал. 2, т. 1 и чл. 58, т. 7 ППЗСГ изрично ги определят като нетрудови, защото са получени от незаконна дейност. Следователно критерий за трудовия характер на доходите е законното разрешение за придобиването им. Доходите от труд, положен за упражняване на дейност, която е забранена или за която не е дадено съответно разрешение, за незаконни и затова са и нетрудови. Изводът, че стопанска дейност, която се упражнява без надлежно разрешение, е незаконна, не противоречи на чл. 41 от Конституцията на НРБ и чл. 67 от Кодекса на труда. Съгласно тези разпоредби трудът се възнаграждава съобразно неговото количество и качество. това се отнася обаче само до труд, който е положен в съгласие със закона.

III. За обема на незаконния доход, получен от предприемаческа дейност

В съдебната практика съществуват различия относно обема на незаконния доход, получен от изпълнение на предприемачески договор. Спори се дали подлежи на отнемане цялата получена от предприемача сума или това се отнася само за разликата между полученото и направените разходи.

Разходите, направени от предприемача за заплащане на положен труд от други лица, са незаконни и подлежат на отнемане. Незаконен е трудът и на самия предприемач, положен както по организация на изпълнението на договора, така и за участието му в самата производствена дейност. Предприемаческата дейност е забранена, а полагането на производствен труд от страна на самия предприемач в изпълнение на предприемачески договор е противозаконно.

Разходите за материали, енергия и други, свързани с изпълнението а предприемаческия договор, по изложените в раздел второ съображения не може да се приеме, че са незаконни, поради което за частта от прихода, с която се възстановяват тези разходи, не може да се приеме, че сумите са нетрудови. затова тази част от прихода не подлежи на отнемане по чл. 36 ЗСГ.

По изложените съображения Пленумът на ВС на НРБ приема, че сумите, които подлежат на отнемане по чл. 36 ЗСГ като нетрудов доход, получени в изпълнение на предприемачески договор, съставляват разликата между полученото (договореното) и присъщите разходи за материали, енергия и транспорт, свързани с изпълнение на задълженията по договора в законно установения размер.

IV. За незаконните доходи по нищожни договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти

Съгласно чл. 58, т. 8 на ППЗСГ във връзка с чл. 31 на ЗСГ незаконни са сумите, получени в нарушение на нормативни актове и в случаи извън конкретно посочените състави в предшествуващите точки на този член. При приложението на тази разпоредба в практиката се дават различни отговори за размера на незаконния доход, получен по договори за прехвърляне на собственост, право на строеж, право на надстрояване и др. върху недвижими имоти, сключени в нарушение на установения от закона ред. ЗРПВПННИ (отм.), УНПКИЖС (отм) или от ЗСГ. Различията са по въпроса, дали цялата получена от отчуждителя сума по такива договори е незаконен доход или това е само разликата между получената сума и тарифната оценка на вещното право, което е предмет на прехвърлянето. Според първото становище подлежи на отнемане като незаконен доход цялата получена по договора сума. Според второто становище подлежи на отнемане само на разликата между полученото и законната цена на прехвърления имот.

Пленумът на ВС приема, че е правилно първото становище.

Според чл. 31, т. 2 предложение последно ЗСГ незаконни са и се отнемат в полза на държавата сумите и имотите, получени по незаконен начин. Когато преди или след влизане в сила на ЗСГ не е било допустимо свободно договаряне за прехвърляне собствеността на някои недвижими имоти или пък на недвижими имоти между някои лица, ако се сключи предварителен договор, той има особено значение. В този случай страните придават на предварителния договор значението на акт, който не цели да организира в бъдеще сключване на окончателен договор в предвидените в закона ред и форма, а на акт, с който са уредили окончателно правоотношенията си. Чрез предварителния договор страните окончателно са разместили помежду си блага. Купувачът е придобил възможност да извлича само за себе си ползите от недвижимия имот. Владението върху недвижимия имот, което той започва да упражнява след сключването на предварителния договор, е по същество сходно с владението като едно от правомощията на собственика. Срещу цената на недвижимия имот, предмет на договаряне по предварителния договор, продавачът е получил окончателно една парична сума или друга имотна облага. Ако пък продавачът не е бил собственик на недвижимия имот, предмет на договаряне по предварителния договор, то той е получил цената на имота без каквото и да е основание. В тези и подобни на тях случаи предварителният договор има значението на недопустима сделка, чрез която трайно и окончателно се уреждат правоотношения и неправомерно се получава парична сума или друга имотна облага от продавача. Цената на имота, макар и получена от продавача по предварителен договор, подлежи на отнемане в полза на държавата. И тъй като е било недопустимо сключването на предварителния договор и не е възможно да се сключи окончателен договор в предвидения в закона ред и форма, подлежи на отнемане като незаконен доход цялата сума или имотна облага, получени от продавача по предварителния договор съгласно чл. 31, т. 2 ЗСГ и чл. 58, т. 2 ППЗСГ.

V. По приложението на чл. 34 на ЗСГ

Както е разяснено с т. 7-ма от Постановление 10/1976 г. на Пленума на ВС на НРБ, съдилищата на основание чл. 39, ал. 3 ЗСГ прекратяват образуваните при тях производства, когато нетрудовите доходи, обект на отнемане по исковата молба, са в незначителен размер. Това се извършва без оглед на фазата, в която се намира делото. В това постановление обаче не е изяснен въпросът, кога размерът е незначителен.

Пленумът на ВС на НРБ намира, че поначало незначителността на нетрудовия доход се определя от неговия абсолютен размер. В практиката правилно е утвърдено, че получен нетрудов доход в размер на около 1000 лева е незначителен и съдът като констатира това, прекратява производството по глава III на ЗСГ.

С оглед на по-справедливо и убедително решение за определяне, дали даден нетрудов доход е незначителен, освен размерът следва да се имат предвид и някои други обстоятелства, които имат важно значение за укоримото поведение и отговорност на лицата, получили нетрудовия доход. такива обстоятелства са напр. начинът за придобиване на дохода, характерът на извършените нарушения на нормативните актове, за да се получи незаконният доход, периодът от време на придобиването му, социалното положение и здравословно състояние на гражданина, които са съществували при неговото реализиране, и т. н.

Когато обаче нетрудовият доход е придобит чрез извършване на престъпление, той подлежи на отнемане изцяло независимо от неговия размер. Това е така, тъй като при осъществяване на наказателната отговорност против лицето, получило нетрудов доход по силата на чл. 22, ал. 4, 225 "а", ал. 3, 225 "б", ал. 4, 226, ал. 5, 233, ал. 4, 234, ал. 4 НК и др., той се отнема изцяло независимо от неговия размер. Когато наказателната отговорност не е реализирана поради давност, амнистия или по други причини по чл. 21 НПК, няма основание да се освобождава от отговорност по чл. III ЗСГ лицето, което е получило дохода чрез престъпление. Затова при придобиване на такъв нетрудов доход по глава III ЗСГ чрез престъпление той се отнема независимо от неговия размер и няма законно основание производството да бъде прекратявано поради незначителност на дохода.

VII. По чл. 98, ал. 2 и чл. 99, ал. 1, б. "в" ГПК

С новосъздадената разпоредба на чл. 98, ал. 2 ГПК в сила от 01.09.1983 г. ищецът по делата, които се образуват в съдилищата, се задължава да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства, на които основава иска си, а съгласно чл. 99, б. "в" ГПК да представи и преписи от исковата молба и приложенията към нея съобразно числото на ответниците.

В изпълнение на посочените разпоредби на ГПК прокуратурата като ищец е задължена да представи необходимите преписи от исковата молба и писмените доказателства съобразно броя на ответниците, тъй като производствата по тези дела се разглеждат по реда на ГПК.

Към исковите молби по глава III ЗСГ се прилагат преписките пред комисиите по чл. 38 ЗСГ и данъчни преписки от финансовите отдели а съветите, с които ответниците по делата са облагани с данък върху общия доход за извършена дейност, предмет на разглеждане в исковата молба. Прилагат се и следствени дела, дознание и др. Поставя се въпросът, дали прокуратурата при предявяване на искове по глава III ЗСГ следва да представя преписи от същите доказателствени средства за връчване на ответниците.

Пленумът на Върховния съд на НРБ намира, че по предявените искове по глава III ЗСГ не следва да се правят преписи от данъчни и други приложени преписки по чл. 38 ЗСГ за ответниците. Прилаганите преписки по чл. 38 ЗСГ са производства, по които още преди да бъде сезиран съдът, се дава възможност на лицето, против което е образувана преписката, да се запознае с данните по нея, да направи възражение по събраните доказателства и да представи такива. Съгласно чл. 40 ЗСГ такава възможност се дава на членовете на домакинството на това лице. Щом като ответникът, против който е предявен искът, е запознат с материалите по преписката по чл. 38 ЗСГ, е необходимо да се представят преписи от намиращите се към същите документи и затова изискванията по чл. 98, ал. 2 и чл. 99, б. "в ГПК не се отнасят за тях. освен това преписката на комисията е фаза от производството по глава III ЗСГ, в която участвува и ответникът по иска по чл. 31 - 33 и 34 ЗСГ.

Подобно е положението и с прилаганите преписки от финансовите органи към съветите, тъй като обложените с данък граждани също се запознават с данъчната преписка съгласно чл. 37 ЗДОД. Такова е положението и по приложените следствени дела и дознания, които са водени във връзка с получени нетрудови доходи от престъпления, когато поради законна причина е прекратено наказателното преследване и пред комисията по чл. 38 ЗСГ е даден ход, за да се търси по реда на глава III ЗСГ само незаконно полученият доход (чл. 214 и чл. 231 НПК).

VIII. Чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗСГ и чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК

При разглеждане на делата по глава трета от Закона за собствеността на гражданите се констатира, че в някои случаи при наличие на данни за извършени престъпления по чл. 233, 234, 250 и др. НК ал. 1, т. 4 ЗСГ и чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК за възбуждане на наказателно преследване и реализиране едновременно на наказателната и гражданската отговорност от лицата, които са получили незаконен доход чрез извършване на престъпление. З. П. на ВС на НРБ намира, че следва да се обърне внимание на съдилищата да спазят изискванията на чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК във връзка с ал. 42, ал. 1, т. 4 ЗСГ.

При разглеждане на наказателните дела съдилищата и прокуратурата след приключването им не изпращат същите за търсене отговорност по чл. 34 ЗСГ от комисиите по чл. 38 ЗСГ при наличие на нетрудови доходи.

Незадоволителна е дейността на органите по приложение на глава III ЗСГ по търсене отговорност по чл. 34 ЗСГ от лица, реализирали нетрудови доходи.

Въз основа на изложените съображения и съгласно чл. 58, ал. 1 от Закона за устройство на съдилищата Пленумът на Върховния съд на НРБ

ПОСТАНОВИ:

1. Гражданите могат да упражняват занаятчийска, търговска или друга стопанска дейност извън сферата на държавните и обществени организации само при дадено писмено разрешение по установен от закона ред. това не се отнася за упражняване на селскостопанска дейност от лица, на които е разрешено притежаването на селскостопански имоти съгласно чл. 12 от ЗСГ и ПМС № 26/1975 г. Липсата на разрешение, когато то се изисква за упражняване на такава дейност, я прави незаконна и получените доходи от тази дейност се отнемат в полза на държавата съгласно чл. 31, т. 2 на ЗСГ и чл. 58, т. 8 ППЗСГ.

2. При определяне размера на незаконния доход, който подлежи на отнемане по реда на чл. 31, т. 2 ЗСГ от лицето, упражняващо без разрешение занаятчийска, търговска или друга стопанска дейност, не се спадат придобитите доходи срещу труда на лицето, упражнявано тази дейност и труда на останалите лица, които са работили със същото лице.

От придобития доход се намаляват разходите за материали, ел. енергия, транспорт и др. във връзка с дейността, упражнявана без разрешение, определени по държавни цени, ако са действително заплатени.

3. При упражняване на предприемаческа дейност подлежи на отнемане цялата сума, която е получена от предприемача, като се спаднат присъщите разходи за материали, ел. енергия, транспорт и други по държавни цени, ако са действително заплатени, като се счита, че са доставени от най-близките специализирани организации.

Стойността на положения труд от предприемача и други наети от него лица не се намалява.

4. По нищожни окончателни или предварителни договори за продажба на недвижими имоти, сключени в нарушение на ЗРПВППНИ, УРПЖДЗДЖФ и ЗСГ, с които страните целят да уредят отношенията си по окончателен начин, се отнема цялата сума, получена от продавача.

5. При изчисляване на разходите, които следва да се приспаднат от имуществото на гражданина при иск по чл. 34 ЗСГ, съдилищата основават решенията си на всички допустими доказателства по ГПК, включително и на усреднените показатели на Комитета за социална информация при Министерски съвет за членовете на домакинството на ответника, като се вземе предвид в кои обществени групи са включени отделните членове на домакинството, включително и показателите за непълнолетни членове на тези домакинства.

6. Нетрудовият доход се счита незначителен по смисъла на чл. 39, ал. 3 ЗСГ, когато общо сумата е около 1000 лева.

За прекратяване на делото (преписката) поради незначителност на дохода се вземат предвид още и периодът за получаването му, семейното положение на лицето, здравословното състояние на него и на членовете на семейството му и всички други обстоятелства, които имат значение за изясняване укоримото поведение на ответника, придобил нетрудовия доход.

Незаконният доход, придобит чрез престъпление, се отнема изцяло, независимо от неговия размер.

7. Не се прилагат преписи за ответника от приложените към исковата молба по глава III ЗСГ производства на комисиите по чл. 38 ЗСГ, данъчни преписки по ЗДОД, следствените дела и др.

8. Обръща внимание на съдилищата при разглеждане на дела по глава III ЗСГ, когато констатират, че е извършено престъпление, да прилагат разпоредбите на чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗСГ.

Когато съдилищата при разглеждане на наказателни дела констатират случаи на реализирани нетрудови доходи по чл. 34 ЗСГ, да изпращат същите след свършването им на комисиите по чл. 38 ЗСГ за реализиране на отговорността им.

Обръща внимание на органите по приложение на глава III ЗСГ да активизират дейността си по реализиране на отговорността от лица, получили нетрудови доходи по чл. 34 ЗСГ.