Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 3780/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение № 146/25.01.2023 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 1780/2022 г.

С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., за кампания 2021 г. с изх. №01-2600/844#4 от 19.05.2022г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“; преписката по заявление за подпомагане с УИН 16/250521/19639 за кампания 2021 на „ГЕГОВИ И СИЕ 2012“ ООД, е изпратена по компетентност на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне, при спазване на изложените в решението задължителни указания; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението, с доводи, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно са установени релевантните към спора факти и поради това изводите на съда не кореспондират на действителното правно и фактическо положение. Оспорва изводите на съда, че заявлението за подпомагане за 2021 г. на „ГЕГОВИ И СИЕ 2012“ ООД е в съответствие с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.). Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът макар да кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно, не е разбрал отговорите на поставените въпроси. Не оспорва липсата на правно основание за ползване на част от имотите, но твърди, че не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., защото има други парцели, които дружеството не е заявило, но не поради липса на правно основание. Счита, че съдебно-техническата експертиза напълно потвърждава констатациите на административния орган. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмено становище, с което претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. М. и юрк. К..

Ответникът по касация – „ГЕГОВИ И СИЕ 2012“ ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, наречен „Становище“. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя писмени бележки и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. П..

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното:

„ГЕГОВИ И СИЕ 2012“ ООД е земеделски стопанин, регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 614091.

На 15.06.2016 г. е подал Заявление за подпомагане 2016, УИН 16/050716/70828, с което са заявени за подпомагане общо 30 броя БЗС, с обща площ от 17,42 ха, от който 27 броя БЗС, с обща площ от 14.83 ха са заявени за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ (направление „Биологично растениевъдство“).

С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР-2014-2020 с изх.№02-160-2600/9088 от 08.12.2016 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), дружеството е уведомено, че на основание чл. 43, ал. 1 от Наредба №4/2015 г., е одобрен за участие (за подпомагане) по направление „Биологично растениевъдство“, съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН 16/050716/70828, съответно, че поема 5-годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по посоченото направление, подробно изброени в уведомителното писмо. Неразделна част от писмото е таблица №1 на одобрените за участие площи - общо 27 броя БЗС, с обща площ от 14,83 ха. Изрично в писмото е указано, че следва да бъдат извършвани дейности по направлението върху едни и същи площи за едни и същи БЗС в петгодишен период от поемане на задължението. Одобрената площ за прилагане на дейностите по направление „Биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по това направление се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен ангажимент.

Съдът е установил, че за кампании 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. „ГЕГОВИ И СИЕ 2012“ ООД е подало заявление за подпомагане, с което са заявени за подпомагане и БЗС-та по мярка 11 „Биологично земеделие“ (направление „Биологично растениевъдство“), подробно описани в обжалваното съдебно решение.

За кампания 2021 г. е подадено Заявление за подпомагане от 31.05.2021 г., УИН 16/250521/19639. Заявлението е редактирано на 03.06.2021 и на 22.06.2021 г. С. З. за подпомагане 2021 (Заявление за плащане 2021) от 22.06.2021 г. са заявени за подпомагане общо 53 броя БЗС, с обща площ от 30,36 ха, от които 46 броя БЗС, с обща площ от 19,00 ха са заявени за подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие“.

Съдът е установил, че на 22.06.2021 г. е подадено Заявление за оттегляне 2021, с УИН 16/250521/19639, неразделна част от което е Уведомление за оттегляне от 22.06.2021 г. Подадена е Декларация за частично оттегляне от 21.06.2021 г., според която декларация жалбоподателят оттегля заявлението си за подпомагане на БЗС 39921-868-13-13, с площ от 1,26 ха по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (СЗ-МЗДП).

С писмо изх.№01-2600/844 от 23.02.2022г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Като причина е посочено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“ е 74,81%, видно от Приложение 1. Предоставена е възможност за възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации, в 7-дневен срок от получаване на писмото. Писмото е получено на 23.03.2022 г.

На 05.04.2022 г. дружеството е подало Възражение - вх.№01-2600/844, към което са приложени: “правни основания на “ГЕГОВИ И СИЕ 2012“ ООД“, както и „правни основания на Ю. Х., С. П. и С. П. П. .

По делото като доказателство е прието Становище изх. № РД-10-148 от 04.04.2022г. на началник на Общинска служба по земеделие (ОбСЗ) – Стамболийски.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните, съдебно техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице Л. М., което е посочил, че кредитира като компетентно, безстрастно изготвено и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. От заключението на вещото лице съдът е установил, че 7 броя референтни БЗС за 2020 г., съответно №39921-85-11-6, №39921-85-10-1, №39921-83-8-2, №39921-328-7-1, №39921-1445-4-2, №39921-1445-4-1 и №39921-86-12-3, чиято обща площ е 3,40 ха, не са заявени за подпомагане през 2021 г., тъй като жалбоподателят не е представил документи, удостоверяващи ползването им на правно основание, като същите са регистрирани на ползвателите: С. П., Ю. Х. и С. П.. Одобреният (референтен) БЗС №39921-1189-15-13 за 2020г., с площ от 0,82 ха, заявен под №25 в Заявление за подпомагане 2020, отговаря на заявения под №21 в Заявление за подпомагане 2021 БЗС №39921-1189-20-7, с площ от 0,82 ха.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на представената Заповед № 03-РД/от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

Приел е, че административното производство е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил, че възражението на жалбоподателя за допуснати такива е неоснователно, тъй като същият е уведомен за започналото административно производство по издаване на акта и му е осигурено правото на участие в производството.

Приел е, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. За да достигне до този извод съдът е посочил, че в процесния случай е налице изключението по чл. 17, ал. 2 изр. последно от Наредба № 4/2015 г., тъй като през 2020 г. (последна от поетия през 2016 г. петгодишен ангажимент) бил увеличена одобрената през 2016 г. площ от 14,83 ха на 16,75 ха или с 1,92 ха, която площ представлява 13 % от първоначално одобрената (14,83 ха), респ. ангажиментът на жалбоподателя по направление „Биологично растениевъдство“ бил разширен по смисъла на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4/1015 г. Посочил е, че съответно ангажиментът на жалбоподателя са явява удължен през 2021 г. и същият следвало да се изпълнява на одобрената (референтната) площ от 16,75 ха, която може да варира с процент по-голям от 10% (в случай 25,19% или (16,75 ха – 12,53 ха)/16,75 ха.

Посочил е още, че съгласно Приложение 1 към оспорения административен акт, през 2020 г. на жалбоподателя са одобрени (референтни) за подпомагане 8 броя БЗС, с обща площ от 4,22 ха, които не са заявени за подпомагане през 2021 г., с номера и площи, както следва: №39921-85-11-6, с площ от 0,84 ха; №39921-85-10-1, с площ от 0,25 ха, №39921-83-8-2, с площ от 0,39 ха, №39921-328-7-1, с площ от 0,36 ха, №39921-1445-4-2, с площ от 0,37 ха, №39921-1445-4-1, с площ от 0,97 ха, №39921-86-12-3, с площ от 0,22 ха и №39921-1189-15-13, с площ от 0,82 ха. От заключението на вещото лице и от приложените към Възражение вх. №01-2600/844/05.04.2022 г. доказателства се установявало, че 7 броя референтни БЗС за 2020 г., съответно №39921-85-11-6, №39921-85-10-1, №39921-83-8-2, №39921-328-7-1, №39921-1445-4-2, №39921-1445-4-1 и №39921-86-12-3, чиято обща площ е 3,40 ха, не са заявени за подпомагане през 2021г., тъй като жалбоподателят не е представил документи, удостоверяващи ползването им на правно основание, като същите са регистрирани на ползвателите: С. П., Ю. Х. и С. П.. Посочил е, че според вещото лице одобреният (референтен) БЗС №39921-1189-15-13 за 2020г., с площ от 0,82 ха, заявен под №25 в Заявление за подпомагане 2020 (лист 163а), отговаря на заявения под №21 в Заявление за подпомагане 2021 БЗС №39921-1189-20-7, с площ от 0,82 ха (лист 299а). А според Становище изх.№РД-10-148 от 04.04.2022г. на началника на ОбСЗ - Стамболийски, е допусната грешка при приключване на заявлението, като не е “чекната“ графа „Биологично растениевъдство“ М 11 имот с БЗС 39921-1189-20-7, заявен под №21 и в Заявление за подпомагане 2021 (заявление за плащане) от 22.06.2021г.

С оглед на това съдът е посочил, че заявлението за подпомагане 2021 на жалбоподателя е в съответствие с новелата на чл.17, ал. 2, изр. последно от Наредба №4/24.02.2015г. (в сила от 12.03.2021 г.), позволяваща изпълнението на удължен след 2020 г. ангажимент за извършване на дейности по направление “Биологично растениевъдство“ върху площи, чийто размер е по-голям от 10% от одобрените през текущата година площи.

Решението е правилно като резултат

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото, като възражението в касационната жалба за неправилно установени факти е неоснователно и необосновано. В касационната жалба не се сочи кои точно факти са неправилно установени от съда и кои доказателства по делото не са ценени правилно в тази връзка. Доводите в касационната жалба, вкл. тези относно разбирането/неразбирането от съда на посоченото от вещото лице в съдебно-техническата експертиза, са свързани с приложението на материалния закон.

Правилно решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Неправилни са изводите на съда, че при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото липсват доказателства, че от административния орган е обсъдено подаденото в отговор на писмо изх.№01-2600/844 от 23.02.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за откритото производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“ Възражение - вх.№01-2600/844 и приложените към същото доказателства. Липсват и доказателства, че административният орган е обсъдил и отразеното в Становище с изх.№РД-10-148 от 04.04.2022г. на началника на ОбСЗ - Стамболийски, за допусната грешка и причините за това при приключване на заявлението, като не е “чекната“ графа „Биологично растениевъдство“ М 11 имот с БЗС 39921-1189-20-7. Обсъждането на възражението и доказателствата към него, както и на становището на началника на ОбСЗ - Стамболийски, би могло да доведе до различен правен резултат.

В оспорваното решение съдът не е извършил преценка за наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК – дали административният акт отговаря на изискването за форма. Според настоящия съдебен състав обжалваният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за кампания 2021 с изх. №01-2600/844#4 от 19.05.2022г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, макар и издаден в писмена форма, не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Актът е бланкетно мотивиран – цитирани са текстове на нормативната уредба, посочено е какво представляват административните проверки и какъв е процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“. Налице е препратка към Приложение 1 към писмото, в което обаче не е посочено коя е референтната година, в която са одобрени площите – дали е 2016 г. или 2020 г. Съответно и в писмото липсва такова посочване. От изложеното в акта не може да се установи поради каква причина не е достигнат процентът на припокриване, поради което е прекратен биологичният ангажимент. В тази връзка следва да се отбележи, че е неясно защо органът е приел, че е налице основанието по чл. 15, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. и дали е извършил преценка налице ли е изключението предвидено в чл. 17, ал. 2, изр. трето от посочената наредба, което се отнася за удължени след 2020 г. ангажименти. Решаващият съд е приел, че е налице точно тази хипотеза, за да отмени процесния акт, но при липсата на изложени мотиви и съображения от административния орган в тази връзка, изводите на съда се базират на предположение какви са мотивите на административния орган за прекратяване на ангажимента.

В случая се касае за подпомагане за кампания 2021 г., за която кампания кандидатът е заявил по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ площ в размер на 19,00 ха. За кампания 2020 г. заявената площ е в размер на 16,75 ха. Ангажиментът на дружеството е поет през кампания 2016 г. и 5-годишния период е приключил през 2020 г. (по правилото на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. в относимата редакция - към ДВ бр. 33 от 20.04.2021 г.) Съгласно чл. 6, ал. 3 и 4 от Наредба № 4/2015 г. в относимата редакция, след приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г. През 2021 г. могат да се изпълняват текущи ангажименти, поети през 2020 г., да се удължават приключили ангажименти ежегодно, но не по-късно от 2022 г. и да се поемат нови ангажименти с продължителност: 1. две години по направление "Биологично растениевъдство", когато в ангажимента се включват площи в преход; 2. една година по направление "Биологично растениевъдство", когато в ангажимента се включват само сертифицирани биологични площи; 3. две години по направление "Биологично животновъдство"; 4. една година по направление "Биологично пчеларство".

Административният орган не е посочил дали през 2021 г. от дружеството е удължен ангажимента по направление „Биологично растениевъдство“, което е по логичното предположение или се изпълнява текущ ангажимент поет през 2020 г. Съответно органът не е извършил преценка и не е изложил каквито и да е мотиви относно наличието това дали е налице изключението по чл. 17, ал. 2, изр. трето, съгласно което удължените след 2020 г. ангажименти се изпълняват на одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство", която може да варира с процент, по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за текущата година. От изложеното в административния акт не може да се установи твърдението в касационната жалба, че има парцели, които не са заявени, но не поради липса на правно основание. Защо незаявяването на тези имоти (извън тези без правно основание) води до законосъобразност на административния акт, също не се установява от изложеното в акта. От СТЕ се установява, че за кампания 2021 г. не са заявени всички одобрени (референтни) парцели, а именно 39921-85-11-6, 39921-85-10-1, 39921-83-8-2, 39921-328-7-1, 39921-1445-4-2, 39921-1445-4-1, 39921-86-12-3. Вещото лице сочи, че тези имоти, според представената по делото извадка от поддържаните от ИСАК регистри за правно основание за стопанската 2020-2021 г. са регистрирани на други ползватели, а не на „ГЕГОВИ И СИЕ 2012“ ООД. Вещото лице сочи, че БЗС № 39921-85-10-1, 39921-1445-4-2, 39921-328-7-1 са парцели, които са одобрени за участие по мярка 11 през 2016 г., но не са заявени за кампания 2021 г. поради липса на правно основание.

Не на последно място в оспорвания акт бланкетно е обсъдено подаденото от кандидата възражение във връзка с откритото производство по прекратяване на биологичния ангажимент, като остава неясно защо същото не е прието. Липсват каквито и да е съображения и относно представеното Становище с изх.№РД-10-148 от 04.04.2022г. на началника на ОбСЗ – Стамболийски.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски би била основателна, ако бе доказана. В настоящия случай, видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 31.03.2023 г. между „ГЕГОВИ И СИЕ“ ООД и адв. П. е договорено, че предмет на договора е изготвяне на становище до Върховен административен съд по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ срещу Решение № 146/25.01.2023 г. на АС – Пловдив, постановено по адм. дело № 1780/2022 г., както и процесуално представителство пред ВАС. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. Уговорен е начин на плащане: по банкова сметка (посочена в договора), при подписване на договора. Като доказателство за извършения от страната разход за адвокатско възнаграждение по делото е представено само заверено копие от Авизо местен превод от 11.05.2023. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Представянето само на доказателства за нареден превод не доказва реалното извършване на разхода за адвокатско възнаграждение, предвид разпоредбите на чл. 305 от Търговския закон (ТЗ), във вр. с чл. 75, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 85 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Представеното авизо доказва единствено, че на 11.05.2023 г. (дата различна на уговорената в договора от 31.03.2023 г.) „ГЕГОВИ И СИЕ“ ООД е отправило заявление до обслужващата го банка по посочената от него сметка, с титуляр адвокат М. П. да бъде преведена сумата от 3600 лв. Няма доказателства, че сметката на адв. П. е заверена с посочената сума. В тежест на този, който твърди извършено плащане е да установи не само нареждането за извършване на банков превод, но и заверяване на сметката на кредитора (в случая на адв. П.), в който момент настъпва погасяване на задължението, в случая да доказва, че разходът за заплащане на адвокатско възнаграждение е реално направен. При липсата на такива доказателства претенцията за разноски се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/25.01.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1780/2022 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ГЕГОВИ И СИЕ“ ООД за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА