Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 3881/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез юрк. П. срещу Решение № 49 от 16.02.2023 г., постановено по адм. д. № 694/2022 г. по описа на Административен съд С. З. в частта му, с която по жалбата на „Добруджа – 7“ ООД, [ЕИК], с. Загоре, община С. З. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/09/0/0/00026/3/02/04/01 от 26.07.2022 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 59 892,05 лв., представляващо първо плащане по Договор № BG06RDNP001-9.001-0041-С01 от 20.12.2018 г., сключен с „Добруджа – 7“ ООД по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-9.001 по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“.

Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение 2 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че разпоредбата на т. 29 от раздел Б „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-9.001 по мярка „Учредяване на групи и организации на производители“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /накратко Условия за изпълнение/ като правно основание за възстановяване на първото плащане е ясна и изрично сочи приложимостта си към което и да било от нарушенията от т. 26.9 до 26.20. Независимо че нарушението по т. 26.10 не е изрично посочено в АУПДВ, органът не е допуснал съществено нарушение на производствените правила, обусловило неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения се обосновава искане за отмяна на решението в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба, „Добруджа – 7“ ООД, чрез адв. В., оспорва основателността й в писмен отговор и в становище по съществото на спора и претендира сторените от дружеството разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че между "Добруджа - 7" ООД и ДФЗ е сключен договор № BG06RDNP001-9.001 -0041-С01 от 20.12.2018 г. по мярка 9 "Учредяване на групи и организации на производители" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. С Решение № 24/09/0/0/00026/3/01/03/01 изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил изплащане на финансова помощ по договора по искане за плащане № 1 в размер на 59 892,05 лв., която е изплатена на дружеството на 19.04.2019 г.

По искане за плащане № 2, междинно, за периода 14.08.2019 г. -13.08.2020 г. с писмо изх. № 01-2600/6162 от 20.11.2020 г. са изискани: 1. документи, доказващи реализация на продукция от групата и 2. опис на първичните счетоводни документи (фактури), удостоверяващи размера на годишната реализирана пряко от групата/организацията продукция (Приложение Ж) за отчетния период и таблица за разходите с описани документи, доказващи реализирана на пазара продукция от "Добруджа - 7" ООД. В подаден на 07.12.2020 г. отговор дружеството заявява, че не е необходимо представяне на документи за реализирана продукция на пазара пряко от него, позовавайки се на Условията за кандидатстване по мярката, Регламент /ЕС/ 1308/2013, Наредба № 12 от 05.05.2015 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти, асоциации на организации на производители и междубраншови организации и на групи производители и дружествения договор.

С писмо с изх. № 01-2600/6162# 1 от 26.05.2022 г. ответникът по касация е уведомен за открито производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 24., ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК с оглед непредставяне на изисканите от него документи. Заявено е възражение, че изискването на документи, доказващи реализация на продукция пряко от групата на производителите, е неоснователно, не почива на нормативната уредба, на утвърдените по процедурата условия и на одобрения бизнес план.

С оспорения пред първостепенния съд АУПДВ на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и, ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК се отказва пълно изплащане на финансовата пoмoщ общо в размер на 44 597,90 лв., представляваща второ плащане пo Договор № BGO6RDNP001-9.001-0041-С01 от 20.12.2018 г., сключен с „Добруджа - 7" ООД пo процедура чрез подбор № BG 06 RDNP001-9.001 пo мярка 9 "Учредяване на групи и организации на производители" и е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 59 892,05 лв., представляващо първо плащане пo договора.

При тази фактическа установеност Административен съд С. З. правилно е приел, че АУПДВ издаден от материално компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ, който съгласно чл. 20а от ЗПЗП /в приложимата редакция ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.,) издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. Съответстващи на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП в цитираната приложима редакция са изводите му за неприложимост на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, доколкото изложените от административния орган факти не сочат основание за налагане на финансова корекция.

АС С. З. е приел, че АУПДВ е законосъобразен в частта, с която е отказаното изплащане на финансова помощ общо в размер на 44 597,90 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството. В тази част решението е влязло в сила.

За да го отмени в частта на установеното подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 59 892,05 лв., представляващо първо плащане пo договор № BGO6RDNP001-9.001-0041-С01 от 20.12.2018 г., първоинстанционният съд е изложил мотиви за издаването му при съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Така правното основание за разпореденото административно решение е т. 29 от раздел Б "Финансово изпълнение на проектите и плащане" от Условията за изпълнение, съгласно която бенефициентът няма право да получи годишно плащане, дължи връщане на изплатените до момента суми по административния договор заедно със законната лихва, изчислена за период, посочен в административния договор и губи право на подпомагане до края на петгодишния период в случаите, посочени в т. 26.9 - 26.20. В АУПДВ не се съдържа изложение на факти, относими към някоя от хипотезите на тези точки. Липсата на фактически и/или правни основания представлява съществено нарушение на изискването за форма и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Същевременно в акта е посочен чл. 21, ал. 1 от административния договор, по силата на който в случай на отказ от второ или последващо плащане бенефициентът дължи връщане на пълния размер на получените предходни плащания, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата, на която изпадне в забава за връщането им. Съдът е приел, че тази уговорка не следва да се тълкува като даваща самостоятелно основание на административния орган да иска връщане на първото плащане извън визираните в т. 29 от раздел Б, "Финансово изпълнение на проектите и плащане" от Условията за изпълнение, доколкото не е предвидена възможност с договора да се уговаря нещо различно от Условията за изпълнение.

Решението е правилно.

Обосновани са изводите на съда, че в частта, с която е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане АУПДВ е издаден при липса на мотиви.

По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК писменият административен акт се мотивира чрез излагане на фактическите и правни основания за неговото издаване. Правното основание за издаване на административен акт е правната норма, която предоставя правомощия на административния орган да предприеме определени действия или да вземе конкретно решение.

Ответникът по касация е ползвател на безвъзмездна финансова помощ по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“, която се администрира по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП чрез Информационната система за управление и наблюдение /ИСУН/ на средствата от ЕСИФ по реда и условията на ЗУСЕФСУ. На основание чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ условията и редът за кандидатстване по мярката, както и за изпълнение на сключените договори, са регламентирани и утвърдени от заместник министъра на земеделието, храните и горите като Ръководител на Управляващия орган на ПРСР 2014 – 2020 г. Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, достъпни в ИСУН, представляват общи административни актове.

Основанията за отказ за изплащане на финансова помощ, както и за оттегляне на вече изплатена помощ, са изчерпателно посочени в Условията за изпълнение, раздел Б „Финансово изпълнение на проектите и плащане“. В т. 26 от раздела са изброени 20 хипотези за пълен или частичен отказ за изплащане на финансовата помощ. В т. 29 от раздела са посочени случаите, в които бенефициентът дължи връщане на изплатени по административния договор суми – в случаите, посочени в т. 26.9 – 26.20. В т. 31 е посочено, че всички останали условия за изплащане на финансовата помощ са по Наредба № 4 от 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ от изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП. Изложеното обуславя извод, че липсва идентитет между основанията за възстановяване на суми и тези за отказ за изплащане на суми. Хипотезата на посочената в АУПДВ т. 26.1 не е сред основанията, изброени в т. 29 от раздел Б. Същевременно в АУПДВ не е посочена нито една от хипотезите на т. 26.9 – 26.20, към които т. 29 препраща.

Съдържанието на касационната жалба, визираща т. 26.10, не може да санира пропуска на административния орган да мотивира акта. Освен това сочените в АУПДВ клаузи от административния договор не съдържат „цели, дейности и изисквания“, за да са относими към т. 26.10 от раздел Б от Условията за изпълнение.

Основанието на административния орган да оттегли вече изплатената помощ произтича от ЗПЗП и приетата по делегацията по чл. 9а, т. 3 ЗПЗП Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ от изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, в чиято Глава четвърта са дадени условията и реда за оттегляне на вече изплатената помощ. Административният орган не се позовава на нито една от хипотезите по чл. 30 от наредбата, уреждащи изчерпателно случаите, когато ДФЗ има правомощие да оттегли предоставената финансова помощ и да изиска нейното възстановяване.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация следва да се присъди заплатеното на адв. В. и адв. Т. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2500 лв., което е под минималния в чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 8, ал. 1 НМРАВ и обсъждане на възражението за прекомерността му е безпредметно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 16.02.2023 г., постановено по адм. д. № 694/2022 г. по описа на Административен съд С. З. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Добруджа – 7“ ООД, [ЕИК], с. Загоре, община С. З. сумата от 2500 лева разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА