Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: ИЛИАНА СЛА. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 3886/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните /с предишно наименование Министър на земеделието/, срещу Решение № 176 от 21.02.2023 г. на Административен съд София - област /АССО/, постановено по адм. дело № 270/2021 г. в частта, с която е отменена негова Заповед № РД-09-155 от 23.02.2021 г. в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ /ПДП/ за кампания 2020 г. са останали части от следните парцели /БЗС/: 21316-14-3-1; 21316-2-1-2; 21316-2-4-1; 21316-31-1-2; 21316-4-4-1; 21316-4-5-1; 21751-6-26-1 както и до разликата за БЗС: 21316-2-5-1 от 0.26 ха и за БЗС: 21316-3-1-1 от 0.10 ха., преписката е върната на Министъра за земеделието за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона и Министерството на земеделието е осъдено да заплати разноски по делото.
Решението, в частта с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. С. срещу Заповед № РД 09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2020 г. са останали части от следните БЗС: 21316-2-5-1, в размер на 0.26 ха. и БЗС 21316-3-1 -1, в размер на 0.10 ха и Стоичков е осъден да заплати на Министерство на земеделието разноски по делото, не е обжалвано, поради което в тази част е влязло в сила.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение в обжалваната му част поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да съобрази цялостния доказателствен материал, приложен по делото, като изводите му се базират само на заключението по изготвената тройна Съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, без да отчете особеното мнение на инж. С. С.. Сочи се, че единствените официално удостоверяващи състоянието на процесните площи данни са тези от извършената дешифрация по време на Кампания 2020, потвърдени със снимки от място от следващата 2021 г., които не са взети под внимание от съда. Излага подробни съображения, че заключенията по тройната СТЕ относно състоянието на парцелите са непълни, некоректни и недоказани. Сочи, че съгласно нормативните изисквания за допустимост/недопустимост за подпомагане на земеделските площи /в частност пасища/ трябва да са изпълнени кумулативно и спазването само на едно или повече от всички приложими изисквания не прави дадена площ допустима. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски по представен списък на същите. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител Гл. юриск. Петков, в което поддържа съображенията, изложени в касационната жалба.
Ответникът по касация – В. С. в съдебно заседание се представлява от адв. С., която в хода по същество поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък на същите.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд/ВАС/, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
По делото от фактическа страна е установено следното:
С. З. № РД-09-1023/15.12.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е одобрен проект на специализиран слой „ПДП“ за кампания 2020 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/.
В. С. е подал в срок Възражение вх. № РД-12-01-469 от 17.12.2020 г. срещу одобрения проект специализиран слой „ПДП“ за кампания 2020 г., в частта му за парцели с идентификатори, както следва: 21316-21-1-2; 21316-31-1-2; 21316-2-5-1; 21316-2-1-2; 21316-3-1-1; 21316-2-4-1; 21316-4-5-1; 21316-4-4-1; 21751-6-26-1 и 21316-14-3-1, за които е установено несъответствие между декларираната и допустима за подпомагане площ. След разглеждане на възражението са направени корекции само по отношение на 2 имота, а именно: имот с БЗС 21316-21-1-2, който бил определен като допустим за подпомагане и включен изцяло в актуализираната ЦОФК, а по отношение на имот 21316-31-1-2 е била редуцирана допустимата за подпомагане площ като вместо недопустими площи в размер на 2,71 ха са приети за недопустими по-малко, съответно – 2,31 ха.
С оспорената частично Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК /Наредба № 105 от 22.08.2006 г./, са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. като част от СИЗП, актуализирани за 2020 г.
В рамките на съдебното дирене съдът е изслушал и приел единична и тройна съдебно - технически експертизи. Тройната съдебно - техническа експертиза е изготвена от вещите лица проф. И. И., инж. Л. М. и инж. С. С., като инж. С. е изразил особено мнение. АССО е приел заключението на тройната съдебно - техническа експертиза като потвърждение на първоначалното заключение на вещото лице Л. М., според който изцяло допустими за подпомагане са седем от деветте заявени парцела. По отношение на два парцела съдът е приел, че е налице недопустима за подпомагане площ съгласно изискванията на Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба №2/2018/, а именно: 0.26 ха. от парцел 21316-2-5-1, тъй като е установен скален участък и 0.10 ха. от парцел 21316-3-1-1, тъй като е констатирана компактна група камъни. Прието е, че за всички заявени имоти са определени недопустими площи в размер на 0.36 ха. В особено мнение на инж. С. С. е посочено, че е налице различие между експертите в начина на дешифриране и интерпретиране на материалите. С. С. ерозиралите терени, констатирани при специализираните теренни проверки за Кампания 2021 са разположени на около 1500 м. надморска височина и почти не се променят с времето, като чакъла и камъните според експерта са били там и през 2020 г., поради което недопустимите за подпомагане площи са в размер на 2.41 ха. Съобразно представените доказателства съдът е обосновал извод, че не е налице идентичност между заявените от Стоичков парцели за 2020 г. и 2021 г., поради което позоваването на инж. С. на снимките от извършените теренни проверки през 2021 г. е неотносимо. Съдът е приел, че доколкото вещото лице Стоянов е посочил в своето особено мнение, че основната отлика от останалите двама експерти е именно ползването на извършените Специализирани теренни проверки за Кампания 2021, то при положение, че имотите за двете кампании не съвпадат, неговото особено мнение не би могло да бъде прието за релевантно. В обобщение първоинстанционният съд е приел за компетентно дадено и обосновано заключението на тройната СТЕ, изготвено от вещите лица Маев и Иванова, които са аргументирали своите доводи, позовавайки се на множество източници на данни, подробно посочени в експертизата.
При така установеното от фактическа страна АССО е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването й не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалния закон. В тази връзка и след анализ на относимите правни разпоредби, позовавайки се на експертните заключения на вещите лица, съдът е посочил, че в части от процесните имоти са налични участъци, заети от камъни и скали, както и такива, заети от храстовидна и дървесна растителност. Наличието на компактна каменна маса е установено само в два парцела: 21316-2-5-1 с площ от 0.26 ха. и в 21316-3-1-1 с площ от 0.10 ха., поради което тези площи следва да се изключат от допустимия за подпомагане слой. По отношение на останалата част от терените съдът е установил, че камъните и скалите са разположени мозаечно и на практика между тях е възможно пашуване на животни, както и установената растителност е в рамките на допустимата, поради което по отношение на части от парцели БЗС: 21316-14-3-1; 21316-2-1-2; 21316-2-4-1; 21316-31-1-2; 21316-4-4-1; 21316-4-5-1; 21751-6-26-1 както и до разликата за БЗС: 21316-2-5-1 от 0.26 ха и за БЗС: 21316-3-1-1 от 0.10 ха. не са налице предпоставки за изключването им от специализирания слой „ПДП“ за кампания 2020 г.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводът в касационната жалба в тази връзка е неоснователен.
Правилен е изводът на АССО, че административният орган не е доказал фактическото основание за невключване на частите от процесните девет парцела в одобрения специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. - голи и ерозирали терени, заети от пясъци, чакъл и голи скали/. Тези твърдения на касатора са опровергани с приетите доказателства по делото, включително и със заключенията по приетите две СТЕ. Посоченото правно основание по чл.8, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба №2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи правилно е прието от съда като несъответно на установените фактически основания, поради което е обоснован направеният извод за материално - правна незаконосъобразност на оспорената част от заповедта.
Основните доводи в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на тройната Съдебно - техническа експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Административният орган е имал възможността да оспори заключението, да направи доказателствени искания, като възрази срещу експертната оценка на вещите лица Маев и Иванова, но това не е сторено в установения срок. В проведеното открито съдебно заседание на 30.01.2023 г., при изслушване на трите вещи лица по назначената тройна СТЕ, е присъствал процесуалният представител на касатора, който не е имал въпроси към вещите лица, не е оспорил заключението и е изразил становище то да се приеме от съда. Ето защо АССО е направил обосновани изводи въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е ценил заключението на приетата тройна СТЕ, като обективно и компетентно дадена, изводите от което не са оборени от страна на касатора с относимите доказателства, предвид разпределението на тежестта на доказване.
По изложените съображения и при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като действително, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1500 лева заплатен адвокатски хонорар, платим от Министерство на земеделието и храните. Възражението на касатора за прекомерност е бланкетно, поради което същото не следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №176/21.02.2023 г. на Административен съд София – област, постановено по адм. дело № 270/2021 г. в обжалваната му част – с която е отменена Заповед № РД-09-155 от 23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. са останали части от следните парцели (БЗС): 21316-14-3-1; 21316-2-1-2; 21316-2-4-1; 21316-31-1-2; 21316-4-4-1; 21316-4-5-1; 21751-6-26-1 както и до разликата за БЗС: 21316-2-5-1 от 0.26 ха и за БЗС: 21316-3-1-1 от 0.10 ха., преписката е върната на Министъра за земеделието за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона и Министерството на земеделието е осъдено да заплати разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на В. С., [ЕГН], сумата от 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА