Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 3828 / 2023 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. чрез неговия пълномощник срещу решение № 779/09.02.2023 г. по адм. дело № 7545/2022 г. на Административен съд – София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се отмени оспорения административен акт и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Ж. Ф. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Л. срещу заповед № 18-6825/01.07.2022 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. София, състоящо се в промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори 68134.1937.572 и 68134.1937.1011 в съответствие с регулационната линия между УПИ III-572 и УПИ IV-1011 по действащия регулационен план на м. „Гърдова глава“, гр. София и в съответствие с влязло в сила решение от 04.01.2007 г. по гр. дело № 4393/2004 г. на Софийски градски съд, ведно със скицата на вещото лице по изготвената по това дело експертиза, очертаваща подлежащата на предаване на основание чл. 108 ЗС площ от 440 кв. м., неразделна част от решението.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Процесната заповед е постановена от компетентен орган по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът намира за взаимноизключващи се двете посочени основания в заповедта на чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКИР, като излага съображения за наличието на предпоставките само за втората – отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта. Приема, че действително извършеното изменение е на основания, съществували преди приемането на кадастралната карта през 2010 г., а именно влязло в сила на 17.04.2007 г. съдебно решение от 04.01.2007 г. по гр. дело № 4393/2004 г. на Софийски градски съд, с неразделна част от решението – скица на променената граница между имотите и действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. на главния архитект на София (в решението погрешно изписана с издател кмета на район „Витоша“, Столична община). Доколкото с цитираното решение е разрешен спорът за собственост и според съдебно-техническата експертиза границата между имотите с процесната заповед е нанесена спрямо тази по скицата към съдебния акт и съобразно регулационния план, в случая липсва спор за материално право на собственост.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото.

Установява се по делото, че процесната заповед е издадена по заявление на пълномощника на Ж. Ф., легитимираща се като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1011 по КККР на гр. София. Оспорващият административния акт се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1937.572, от който имот с изменението се отнема територия от южната и югозападната му част и се придава към югоизточната му част, съобразно представена по преписката скица проект, като в резултат общата площ на имота намалява и от 914 кв. м. става 911 кв. м.

Спрямо установените и релевантни за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно 1, т. 16 от ДР ЗКИР непълноти и грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Според разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта без издаване на заповед по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР.

Неоснователно е възражението на касатора за нарушаване на материалния закон при постановяване на обжалваното решение за отхвърляне на жалбата му срещу административен акт с взаимоизключващи се правни основания за издаване. В обстоятелствената част на оспорената заповед като правно основание за изменението е посочена единствено разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, в каквато насока са и всички фактически основания за нейното издаване. Погрешното изписване на едно място в акта на правното основание не води до извод за липса на мотивираност на целия акт или за порок във формата, обуславящ отмяната му като незаконосъобразен.

Депозираното от И. Л. още в хода на административното производство възражение срещу изменението правилно е разгледано от съда като твърдение за наличието на спор за материално право. В тази връзка съдът е възложил на вещо лице да изготви съдебно-техническа експертиза, която да изследва дали границите на имотите по документите за собственост на страните съвпадат съответно с тези по действащата кадастрална карта и по действащия регулационен план на местността. В отговор на тези въпроси експертът е дал заключение за съвпадение на предвиденото изменение на границата между поземлените имоти с идентификатори 68134.1937.572 и 68134.1937.1011 с дворищно-регулационната им граница по действащия устройствен план, одобрен със заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. на главния архитект на София, потвърден с решение № 85 по протокол № 56/06.08.2003 г. на Столичния общински съвет, както и с границата по съдебно решение от 04.01.2007 г. по гр. дело № 4393/2004 г. на Софийски градски съд с неразделна част от него – скица на вещото лице по изготвената по това дело съдебно-техническа експертиза, с което собствениците на УПИ IV-1011 от кв. 8-а по плана на София са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат част от владението от този имот с площ от 440 кв. м., отразена със зелен контур на скицата, на собствениците на УПИ III-572 и на основание чл. 109 ЗС е наредено на първите да премахнат съществуващата около описаната част от имотите ограда между тях.

В разглеждания аспект първоинстанционният съд правилно е анализирал понятието за непълнота или грешка в кадастралната карта. Одобрената със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на територията е създадена след представените данни за разположението на границата между имота според цитираното съдебно решение от 2007 г. и отразяването на границата между имотите в регулационния план от 1997 г., т. е. отразената в кадастралната карта граница между имотите е различна от тази по предхождащите я данни за собственост, без в тази връзка да се представят различни титули за собственост. Следователно, съдът е достигнал до правилен извод за наличие на предпоставките за извършване на изменението в КККР – в хипотезата на отстраняване на грешка в границите по кадастралната карта. По отношение на възражението за спор за материално право, същото се явява неоснователно, доколкото спорът за собственост е разрешен с представеното по делото съдебно решение с неразделна част от него – скица на границата между имотите. Изменението на границите между имотите в кадастралната карта се извършва именно по описаната в скицата към това решение граница, което отговаря и на регулационната граница на имотите по плана от 1997 г. на територията. Не водят до различен извод и представените доказателства за съдебни производства по гр. дело № 65905/2021 г. на Софийски районен съд и гр. дело № 47140/2020 г., доколкото същите не касаят разрешаването на спор за материално право, а са относно и предявени искове за възстановяване на нарушено право на владение и навлизане в имота на ищеца. По настоящото дело не се установява застъпването на противопоставими титули на собственост, за да може да се изведе мотивиран извод за наличието на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е материално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба Ж. Ф. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева. Направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерност на разноските се явява неоснователно, доколкото същите са претендирани в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по административни дела без материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 779/09.02.2023 г. по адм. дело № 7545/2022 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА И. Л., [ЕГН] да заплати на Ж. Ф., [ЕГН] от гр. София направените разноски в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ