Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. . РАДКОВ при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 3833 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по касационна жалба на Е. Ц. и А. Д. и двете от гр. Пловдив, чрез процесуалния им представител адв. С., срещу решение № 2248 от 29.11.2022г. по адм. д. № 873/2022г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена заповед № 19ОА - 1306 от 06.06.2019г. на кмета на О. П. с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 103, ал. 3 и ал. 4, чл. 110, ал. 1, т. 1 и 4, чл. 36, чл. 113, чл. 133 и чл. 15, ал. 3 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП ПРЗ, в частта, с която е одобрен план за застрояване /ПЗ/ и работен устройствен план /РУП/ за новообразувания УПИ ХIV-522.3633, жилищно строителство за предвиденото ново ниско застрояване, свързано със застрояването в УПИ XI - 290, ново средно свободно застрояване и и РУП за УПИ XIV 522.3633, жилищно строителство за ново едно, две, три и четири етажно застрояване свързано със застрояването в УПИ XI - 290 с височина на кота корниз съответно 2,60 м., 5,40 м., 8,20 м., 10,00 м. и 12 м. и ново три и четири етажно свободно застрояване с височина на кота корниз съответно 10,00 м. и 12,00 м. и с което в тази част административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяването на указанията, дадени в решение.

С решението е отхвърлена жалбата на К. Д. и Б. Д. срещу заповед № 19ОА 1306 от 06.06.2019г. на кмета на община Пловдив в частта, с която е одобрено изменение на ПУП ПРЗ досежно план за застрояване и РУП за УПИ XIV 522.3633 за предвиденото подземно застрояване спрямо страничната граница на УПИ Х 292, като в тази част решението като неоспорено е влезнало в сила.

С касационната жалба се твърди от една страна недопустимост на оспореното решение, алтернативно - неправилност на същото в оспорената му част като постановено в противоречие със закона. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта в частта на предвиденото ново застрояване на УПИ XIV 522.3633 спрямо заварената сграда в УПИ Х 292, като навежда съображения, че са спазени изискванията на чл. 36 ал. 1 ЗУТ и допуснатите намалени отстояния са в рамките и по големи от минимално изискуемите по посочената разпоредба. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за допуснати нарушения във връзка с несъобразяване на проекта със Специфичните правила и нормативи /СПН/ към проекта за ПУП ПРЗ на Централна градска част /ЦГЧ/ - Пловдив при условията на чл. 133 ЗУТ. Посочва в тази връзка, че при изработване на проекта за изменение на ПЗ и РУП е спазено изискването на чл. 21 ал. 4 ЗУТ за покриване на калканна стена на съществуващата и непредвидена за запазване едноетажна сграда в УПИ XI 290. Навежда и съображения за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено при произнасяне свръзхпетитум. Искат оспореното решение в оспорената му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на кмета на община Пловдив в оспорената й част. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответниците К. Д. и Б. Д., чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. С допълнителна молба претендират разноски за настоящата инстанция.

Ответникът А. Б., починал в хода на производството и с конституирани негови наследници Д. Б. и Н. Б., чрез процесуалния представител адв. Н., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Останалите ответници кметът на О. П. Н. Н., А. К., И. Д., Д. Д., С. Г., С. Б., Е. Д. - Динева, Т. Г., Е. Г. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователно.

За да постанови оспореното съдебно решение в оспорената му част съдът е приел, че във връзка с уточнение на оспорването предмет на производството е оспорване на ПУП ПРЗ в частта му само относно одобрения ПЗ и РУП, но не и досежно процедираното изменение на регулационния план. Приел е, че оспорената заповед в оспорената й част досежно ПЗ и РУП е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила, но при неправилното приложение на материалния закон. Достигнал е до този, посочвайки, че от приетите по делото експертни заключения се установява, че е допуснато намалено отстояние между новопредвидената сграда в новосъздадения УПИ XIV 522.3633 към съществуващата и предвидена за запазване сграда в УПИ Х 292, които обосновават правен интерес за оспорване у жалбоподателите. Достигнал е до извод обаче, че предвидените намалени отстояния към заварената и предвидена за запазване сграда на жалбоподателите е в рамките на разписаното в чл. 36 ЗУТ, т. е. в тази част не се открива нарушение. Приел обаче, че доколкото в оспорената заповед е посочено правно основание чл. 133 ЗУТ за издаването й одобреният с оспорената заповед ПЗ и като функция от него задължителният РУП противоречат на приетите по делото СПН /Предварителен и окончателен проект/ специфични правила и нормативи към ПУП ПРЗ за ЦГЧ на Пловдив, за кв. 152, в който се намират имотите, досежно предвидената дълбочина на застрояване по отношение на 4 етажното Г образно тяло в новообразувания УПИ XIV 522.3633, която съобразно тях е с максимално допустима дълбочина до 16м., а с оспорения проект е предвидена дълбочина на застрояването 20,60м., макар и посочена в графичната част на заповедта като 16 м., което е нарушение на чл. 31 ал. 5 ЗУТ. Приел е и че предвиденото свързано застрояване между УПИ XIV 522.3633 и УПИ XI 290 също не съответства на СПН към предварителния проект, тъй като предвиденото свързано застрояване е предвидено към калканна страна на сграда, която не е предвидено за запазване по предварителния проект. Приел е и че от събраните доказателства относно застрояването в новообразувания имот са приложими правилата по СПН към прадварителния проект на ПРЗ за ЦГЧ Пловдив, по които имотът попада в зона Жсц3 с предвидени Пз до 50%, етажност изчислена с РУП до 4 етажа и височина до 12м., съгласуване с НИНКН и МК, като е посочил, че по окончателния проект на СПН към ПУП ПРЗ за ЦГЧ Пловдив зоната за кв. 152 е променена на Смф3Ц2, за която обаче устройствените показатели са идентични като тези за Жсц3. Посочил е, че СПН допускат отклонения от ОУП на Пловдив от 2007г.

Решението е неправилно.

В случая оспорената заповед в частта и досежно одобрения ПЗ и РУП за новообразувания УПИ XIV 522.3633 е одобрен на основание чл. 133 ЗУТ, ЧЛ. 36 ЗУТ. Чл. 133 ал. 1 ЗУТ предписва, че В процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план. Изработването на план-извадка се разрешава от кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 съответно от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая тази разпоредба обосновава компетентността на кмета на общината да одобри план от категорията на оспорения, като от доказателствата се установява както правилно е приел и съдът, че са налице предпоставките по посочената разпоредба. Това е така, тъй като с оспорения план в оспорената му част на одобрения план за застрояване се предвижда проектиране на нови строежи в новообразувания УПИ XIV 522.3633, като за територията в която се намира имота е налице процес за изработване на нов ПУП, а именно налице е предварителен проект за изменение на ПУП ПРЗ за ЦГЧ на гр. Пловдив, в чийто обхват попада имота. В тази връзка е изпълнено и изискването на ал. 2 на чл. 133 ЗУТ, а именно изработването на плана-извадка по ал. 1 да се допусне след приемане на предварителния проект за ПУП от съответния експертен съвет, като в случая предварителният проект е приет от ЕСУТ с протокол от 12.12.2014г., а към момента на приключване на устните състезания е приет и окончателният проект на 15.07.2022г. Изпълнени са и изискванията на ал. 4 и 5 от чл. 133 ЗУТ, а именно в когато планът - извадка изменя действащ подробен устройствен план, планът - извадка да се изработи като проект за изменение на действащия план, което е сторено в случая, както и ако е необходим работен устройствен план, той да се изработи и процедира заедно с плана - извадка по ал. 1, което също е изпълнено, тъй като е изработен и РУП.

При изработване на план извадка по чл. 133 ЗУТ, съответно следва да бъдат спазени и освен посочените специфични изисквания по разпоредбата, които в случая са спазени, така и общите разпоредби на ЗУТ досежно предвиждането на нови сгради. В случая е неправилен извода на АС гр. Пловдив, че те не са спазени. Най напред производството по делото е образувано по жалба на част от собствениците на УПИ Х 292, кв. 152, ЦГЧ на гр. Пловдив и съответно преценката за законосъобразността на оспорената заповед в оспорената от тях част следва да бъде направена с оглед на наличието на правен интерес. В тази връзка е правилен извода на съда, че в случая макар да са били допуснати намалени отстояния между тяхната сграда намираща се в УПИ Х 292, обосноваващи наличието на правен интерес от оспорване на предвиденото застрояване в частите на предвиденото към [улица], [улица] но етажно строителство, то тези допуснати намалени отстояния са в рамките на законово предвиденото по чл. 36 ал. 1 ЗУТ. Този извод се подкрепя и от приетата по делото СТЕ, изготвена от вещо лице архитект, като в така предвидените тела с различна височина, като разстоянието между сградата на жалбоподателите в УПИ Х 292 следва да бъде изчислено спрямо съседното на нея тяло, което в случая е триетажното, което по проекта е котирано с височина от 8,2 м. По правилата на чл. 31 ал. 4 ЗУТ Разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите, като чл. 36 ал. 1 ЗУТ допуска изискващото се разстояние между предвидените сгради и заварени такива, които са масивни, имат трайност още 25 години или са обект на културно историческото наследство, да бъде намалено най много с една трета. В случая изискващото се разстояние между заварената сграда на жалбоподателите в УПИ Х 292 и новопредвиденото триетажно тяло с височина от 8,20м. би следвало по общите правила да е 6м., а именно доколкото новопредвидената сграда в рамките на триетажното тяло е ниско застрояване и съответно отстоянието й до страничната регулационна линия следва да е 3 м., на каквото отстояние следва да е и сградата на жалбоподателите. Тъй като обаче сградата на жалбоподателите е заварена и е ситуиранана на по малко растояние, а именно но 1,30 м. от страничната регулационна линия, то по правилата на чл. 36 ал. 1 допустимото отсотяние на новопредвидената сграда от нея може да бъде намалено с до 1/3 от общото изискуемо разстояние, което като определено на такова на 6 м., предполага, че по правилата на чл. 36 ал. 1 ЗУТ в случая новопредвидената сграда следва да е на 4 м. от заварената сграда в УПИ Х - 292. В случая та е ситуирана на 4,65м., съответно са спазени правилата по чл. 36 ал.1 ЗУТ и допуснатите намалени отстоятия са в рамките на законово предвиденото с оглед на запазването на съществуващата заварена сграда.

На следващо място неправилен е извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта на одобреното застрояване досежно предвидената в новообразувания УПИ XIV 522.3633 едноетажна сграда, ситуирана на калкан с отразена в проекта едноетажна сграда към XI 290. В тази част решението е недопустимо, тъй като за жалбоподателите в това производство не е налице правен интерес от оспорване на заповедта в частта досежно предвидената едноетажна сграда към УПИ XI 290, тъй като по отношение на това предвидено застрояване за жалбоподателите не се обосновава нито едно от качествата по чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ за обосноваване на правен интерес, а от страна на собствениците на УПИ XI 290 не е постъпила жалба. Съответно в тази част решението следва да се обезсили.

Неправилен е и извода на съда за незаконосъобразност на заповедта в частта й на одобрения ПЗ и РУП за УПИ XIV 522.3633 в рамките на новопредвиденото Г образно тяло досежно предвидената за него дълбочина на застрояване. Съдът правилно е достигнал до извод за съответствие на проекта със СПН към предварителния и окончателния проект за ПУП ПРЗ за ЦГЧ на гр. Пловдив. Неправилно обаче е приел, че проекта досежно предвидената дълбочина на застрояване на Г образното тяло противоречи на нормативите на чл. 31 ал. 5 ЗУТ. Видно от приетата СТЕ Г образното тяло е предвидено с дълбочина повече от 16 м., а именно 20,6м. Видно обаче от представения проект за дълбочината от над 16м. в него е предвиден отстъп, който в проекта е определен и записан на 1,38м., което пък отговаря на предвиждането на чл. 31 ал. 5 ЗУТ. В тази разпоредба е предвидено, че Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м.. В случая частта от по голямата дълбочина над 16м. се равнява на 4,60м., като към разстоянието до страничните регулационни линии следва да бъде добавено 30 на сто от увеличената дълбочина, а именно 30 на сто от 4,60м., което е 1,38м. Като в проекта е графично изчертан именно такъв отстъп за дълбочината над 16 м. на Г образното тяло и съответно е котиран и с цифри и обозначен като изискуем в графичната част. Т.е. от доказателствата се установява и че е спазено изискването на чл. 31 ал. 5 ЗУТ. Т.е. не се установяват нарушенията на материалния закон, приети от първоинстанционния съд.

Решението следва да бъде обезсилено по отношение на конституираните в първата инстанция като заинтересовани страни, собственици на УПИ XI 290 /за ПИ идентификатор № 522.290/, а именно Д. Д. и С. Г., които нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, които е следвало задължително да участват в производството.

По изложените съображения оспореното съдебно решение в оспорената му част като постановено в противоречие със закона следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на К. Д. и Б. Д. срещу заповед № 19ОА - 1306 от 06.06.2019г. на кмета на О. П. В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на ПЗ и РУП за новообразувания УПИ ХIV-522.3633, ново средно свободно застрояване и и РУП за УПИ XIV 522.3633, жилищно строителство за ново едно, две, три и четири етажно застрояване свързано със застрояването в УПИ XI - 290 с височина на кота корниз съответно 2,60 м., 5,40 м., 8,20 м., 10,00 м. и 12 м. и ново три и четири етажно свободно застрояване с височина на кота корниз съответно 10,00 м. и 12,00 м.

Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е отменена заповед № 19ОА - 1306 от 06.06.2019г. на кмета на О. П. досежно одобрен проект за изменение на ПУП ПРЗ, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на ПЗ и РУП за новообразувания УПИ ХIV-522.3633, жилищно строителство за предвиденото ново ниско застрояване, свързано със застрояването в УПИ XI 290, поради липса на правен интерес у жалбоподателите да обжалват заповедта в тази и част и производсвото в тази му част следва да бъде прекратено. Решението следва да бъде обезсилено и по отношение на Д. Д. и С. Г., които не е следвало да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото, поради липса на такова качество.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касаторите за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като същите следва да бъдат уважени в размер на 3070 лв. за всеки касатор, тъй като е отправена претенция за присъждането им само за касационната инстанция. Искането на процесуалния представител на ответниците по касация наследниците на А. Б. в тази връзка за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗЗД като неоснователно не следва да бъде уважено. Предвид изхода на спора е неоснователно и искането на ответниците по касация К. Д. и Б. Д. за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 и ал. 3, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2248 от 29.11.2022г. по адм. д. № 873/2022г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № 19ОА - 1306 от 06.06.2019г. на кмета на О. П. В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на ПЗ и РУП за новообразувания УПИ ХIV-522.3633, ново средно свободно застрояване и РУП за УПИ XIV 522.3633, жилищно строителство за ново едно, две, три и четири етажно застрояване свързано със застрояването в УПИ XI - 290 с височина на кота корниз съответно 2,60 м., 5,40 м., 8,20 м., 10,00 м. и 12 м. и ново три и четири етажно свободно застрояване с височина на кота корниз съответно 10,00 м. и 12,00 м. и преписката е върната на административния орган за произнасяне, съобразно дадените указания и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. и Б. Д. срещу заповед № 19ОА - 1306 от 06.06.2019г. на кмета на О. П. В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на ПЗ и РУП за новообразувания УПИ ХIV-522.3633, ново средно свободно застрояване и РУП за УПИ XIV 522.3633, жилищно строителство за ново едно, две, три и четири етажно застрояване свързано със застрояването в УПИ XI - 290 с височина на кота корниз съответно 2,60 м., 5,40 м., 8,20 м., 10,00 м. и 12 м. и ново три и четири етажно свободно застрояване с височина на кота корниз съответно 10,00 м. и 12,00 м.

ОБЕЗСИЛВА решение № 2248 от 29.11.2022г. по адм. д. № 873/2022г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № 19ОА - 1306 от 06.06.2019г. на кмета на О. П. досежно одобрен проект за изменение на ПУП ПРЗ, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на ПЗ и РУП за новообразувания УПИ ХIV-522.3633, за предвиденото ново ниско застрояване, свързано със застрояването в УПИ XI 290 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОБЕЗСИЛВА решение № 2248 от 29.11.2022г. по адм. д. № 873/2022г. по описа на Административен съд гр. Пловдив досежно Д. Д. и С. Г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото спрямо тях.

ОСЪЖДА К. Д. и Б. Д. и двамата от гр. Пловдив да заплатят на А. Д. от гр. Пловдив сума в размер на 3 070 /три хиляди и седемдесет/ лева, разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА К. Д. и Б. Д. и двамата от гр. Пловдив да заплатят на Е. Ц. от гр. Пловдив сума в размер на 3 070 /три хиляди и седемдесет/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ