О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2972

гр. София, 11.10.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 314/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, срещу въззивно решение № 306 от 20.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 394/2022 г. на Хасковския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 223 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 864/2021 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против „Руси - 63“ ЕООД, гр. Хасково, иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка масивна ограда, стълбищна площадка и насип към строежа, попадащи в границите на законната сервитутна зона около кабелния колектор, собственост на жалбоподателя, и за разчистване на терена от всички следи от строителна дейност и материали в границите на тази зона, както и за осигуряване на безпрепятствен и неограничен достъп до това съоръжение, находящо се в поземлен имот с идентификатор 77195.707.143 по КККР на гр. Хасково.

По делото е установено, че ищецът е собственик на енергийно съоръжение – подземен кабелен колектор, което съществува в баланса му от 1973 г. Ответникът притежава поземлен имот с идентификатор 77195.707.143 въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 16/2017 г., като част от енергийното съоръжение с дължина 29,40 м е разположено в неговия имот. За този имот е отреден УПИ XVIII с площ 648 кв. м, като на 16.04.2019 г. е одобрен инвестиционен проект за изграждане в него на сграда с предназначение „Заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг“ със застроена площ от 388 кв. м. Проектът е съгласуван в част „ЕЕ“ и след разглеждането му на заседание на ЕСУТ – Хасково, проведено на 04.04.2019 г., на което е присъствал и представител на ищцовото дружество, е оценен и впоследствие одобрен от гл. архитект на Община – Хасково. Въз основа на одобрения проект е издадено разрешение № 136/10.05.2019 г. за строеж „Заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг“ в УПИ XVIII кв. 8, СИЗ, гр. Хасково. В р. IV от обяснителната записка към проекта е посочено, че през западната част на имота преминава проходим кабелен колектор с кабели средно и ниско напрежение, като инвестиционното намерение не предвижда изместване на съоръжението, а се съобразява със сервитутната му зона, като вътрешната застроителна линия е на 510 см отстояние от уличната регулация и 150 см от колектора. На 07.01.2020 г. между КЕЦ- Хасково и „Руси 63“ ЕООД е сключен договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с предмет на договора присъединяване на обект „Закусвалня и кегьринг“, като в него не са отбелязани възражения относно процесния кабелен колектор и сервитутната зона около него. С нотариална покана от 21.12.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че извършваните в процесния имот строителни дейности нарушават материални права и законни интереси на дружеството, тъй като засягат сервитутната зона около колектора, който се оказвал недостъпен за него при евентуална авария и не можел да бъде обслужван. С поканата същият е отправил искане в 14-дневен срок от получаването й да бъде разчистен теренът в границите на сервитутната зона и да бъде осигурен безпрепятствен и неограничен достъп до съоръжението. На 25.02.2021 г. е издаден екзекутив към одобрения проект на основание чл. 154, ал. 1 ЗУТ, с който за улесняване на достъпа и обслужването на кабелния колектор се предвиждат промени в одобрения инвестиционен проект - премахване на местата за паркиране на МПС върху кабелния колектор и премахване на стоманобетонни настилки, пресичащи кабелния колектор. С писмо изх. № 18261/22.04.2021 г., получено на 26.04.2021 г., ответното дружество е уведомено, че ищецът спира да изпълнява задълженията си по сключения договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа. На 29.04.2021 г., около 15 часа, негови служители прекъснали електрозахранването на обект „Заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг“ въз основа на заповед № 110/29.04.2021 г. на ръководителя на КЕЦ – Хасково, с което ищецът едностранно прекратил договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа, сключен на 07.01.2020 г.

От показанията на свидетелите Д.Г.Д. и Б.А.Т., /служители в „Електроразпределение Юг“ ЕАД/ е установено, че в една част от сервитутната зона на кабелния колектор в процесния имот попадала сградата, а в друга - ограда с площадка, която служи за подход към сградата. Според свидетелите технологичното обслужване не позволявало повдигане на горните капаците отгоре, а чрез странично захващане, с т. нар. двустранно обслужване, нито съществувала възможност за едностранно обслужване от страната на тротоара. През м. април 2021 г. колекторът е бил засипан с пръст, което не било допустимо, както и било налично застрояването на ограда и стълбище. Свидетелят М. А. е посочил, че т. нар. подпорна стена е съществувала към момента на закупуване на имота от страна на ответното дружество, както и че след поканата от страна на ищеца е премахната част от бетона в северната и южната част на имота от ответника.

В заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза на в. л. инж. Г. Р. и в. л. инж. М. Х. е посочено, че процесният колектор като енергиен обект представлява непроходим колектор, в който са положени кабели за средно напрежение от електроразпределителната мрежа, и обслужва дейност по разпределение на електрическата енергия. След полагане на кабелите са монтирани покривни капаци, подредени плътно един до друг с размери - дължина 1,80 м, ширина 0,90 м и дебелина 0,10 м. При аварийни ремонти покривните капаци се повдигат, преместват, а след ремонта се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Непроходимият колектор преминава през поземлени имоти, частна собственост, и е с обща дължина 366,20 м. Част от трасето с обща дължина 63,90 м няма възможност за достъп в случай на авария, поради това че са положени трайни асфалтови настилки или друго застрояване в поземлени имоти с идентификатори 77195.707.43, 77195.707.50, 77195.707.144 и 77195.707.145. Необходимата сервитутна зона около колектора е 2,5 м от едната страна и 1 м от другата страна - към сгради, съгласно т. 17 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно приложената схема на сервитутната зона на колектора в процесния имот дължината на колектора е 29,40 м, отстоянието на колектора от изток до новостроящата се сграда в имота е 1,95 м, а от запад е 1,65 м до подпорната стена. При огледа на имота вещите лица са установили, че в границите на сервитута попадат шахта, изградена в южната част на имота, стълбище, изградено на уличната регулационна граница, както и частта от подпорната стена, разположена на юг от стълбището. Северната част на сградата и на подпорната стена не попадат в границите на сервитута, предвид това, че застъпването е в рамките на точността. Изградените на място сграда и подпорна стена отговарят на одобрения проект. В западната част на поземлен имот с идентификатор 77195.707.143 не е изградена стълбищна площадка, а има изградено стълбище с 4 стъпала, което не препятства достъпа до колектора с цел поддръжка и в случай на авария. Две от подпорните стени пресичат сервитутната зона перпендикулярно, като в южната подпорна стена между процесния имот и съседния поземлен имот с идентификатор 77195.707.144 има избит прозорец около 25 - 30 см над самите капаци на колектора, както и в северната чат на подпорната стена. Отворените „прозорци“ в двете подпорни стени са с цел улесняване на свободен достъп до колектора и за лесното му обслужване в зоната, в която го пресичат перпендикулярно. Подпорната стена е част от одобрения проект и екзекутива към него, като е разположена на кадастралната граница на имота. По предходния кадастрален план на гр. Хасково на това място е имало масивна ограда, премахната заради строежа. Подпорната стена от запад на имота, която попада в сервитутната зона, не пречи за отваряне на капаците на колектора и за обслужването му и в случай на авария, тъй като подпорната стена не попада върху капаците на колектора, а се намира на 1,65 м разстояние от тях.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че подземният кабелен колектор е изграден през 70-те години на 20-ти век, когато не е съществувал съгласувателен режим за изграждането му и е налице сервитут в полза на енергийното предприятие да държи в чужд имот енергиен обект, изграден преди м. юли 1999 г., т. е. преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ). Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) за електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно право, запазило действието си и при Закона за енергетиката, съобразно § 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ, поради което и собственикът на имота следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения и по отношение на застрояването, засаждане на трайни насаждения и редица други. В случая обаче по делото не е установено неоснователно въздействие върху сервитутното право на ищеца от страна на ответника, нарушаващо правото му в пълен обем, респ. това въздействие - действие или бездействие на ответника да създава за ищеца пречки за използването на имуществото си, по-големи от обикновените. Строежът в процесния недвижим имот е изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект и даденото строително разрешение и не противоречи на установените строителни правила и норми. Извършването на аварийни ремонти може да бъде осъществено чрез покривните капаци на непроходимия кабелен колектор, в който са положени кабелите, а след ремонта да се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Необходимата сервитутна зона около колектора, определена на 2,5 м от едната страна и 1 м от другата страна, е съобразена с т. 17 от приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Северната част на сградата и на подпорната стена не попадат в границите на сервитута, предвид това, че застъпването е в рамките на точността. Изграденото стълбище не препятства достъпа до колектора с цел поддръжка и в случай на авария, вкл. за извършване на дейностите, описани в чл. 64, ал. 3, т. 1 ЗЕ. Изградената „масивна ограда“ в западната част на имота представлява подпорна стена, част от одобрения проект и екзекутива към него и е разположена на кадастралната граница на имота, като на това място е имало масивна ограда, която е била премахната заради строежа, с оглед на което искането за нейното премахване също е прието за неоснователно. В заключение съдът е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания; 2. Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения; 3. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (в конкретния случай експертиза), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение - недопускане на своевременно поискана СТЕ, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, надлежно приобщени по делото; 5. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 6. Може ли да се приеме за неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС действие, което макар и в изпълнение на издадено по надлежния административен ред разрешение за строеж нарушава чужди права.

Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

В случая поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК свързани въпроси /№ 1, № 4 и № 5/, отнасящи се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, са решени в съответствие с практиката на ВКС, включително със сочените от касатора решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., І т. о., решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г., І т. о. и др. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно да потвърди, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обстоятелството, че жалбподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроси № 2 и № 3, отнасящи се до правомощията на въззивната инстанция да събира служебно доказателства при наличие на оплакване във въззивната жалба, е даден в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 3 на тълкувателното решение е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Настоящият случай не е такъв. По делото е назначена комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица геодезист и електроинженер, които са дали заключение, че изграденият строеж в процесния имот не препятства извършването на текущи и аварийни ремонти на кабелния колектор, като и двамата експерти подробно са посочили начина, по който могат да бъдат извършени. Изводът на съда за неоснователност на предявения иск по чл. 109 ЗС е направен след обсъждане на целия събран по делото доказателствен материал и е подкрепен от него. С оглед на това въззивният съд не е бил длъжен служебно до събира нови доказателства, респ. посочените въпроси не са решени в противоречие с посоченото тълкувателно решение.

Последният поставен въпрос е формулиран според твърденията на касатора и по начин, непозволяващ даването на принципен отговор, тъй като той е в зависимост от установяването на конкретна фактическа обстановка. Ето защо и този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касатора се позовава на тях.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответното дружество сумата 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за изготвения отговор на жалбата.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 306 от 20.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 394/2022 г. на Хасковския окръжен съд.

О с ъ ж д а „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, да заплати на „Руси - 63“ ЕООД, гр. Хасково, сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: