ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2134

гр. София, 13.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Любка Андонова

Даниела Стоянова

като разгледа докладваното от Л. А. К. гражданско дело № 20238002100319 по описа за 2023 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, град С., подадена чрез гл. юрк. Л. Х., срещу решение № 200 от 26.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 277/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 260009 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 2121/2020 на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от Държавен фонд „Земеделие“ срещу ответника Д. Н. В. установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Държавен фонд „Земеделие“ има изискуемо вземане срещу ответника за сумата в размер на 20 954, 27 лв. - главница; лихви за забава, както следва: 2 327, 69 лв. за периода от 29.05.2015 г. до 07.11.2019 г.; 249, 64 лв. за периода от 17.12.2015 г. до 07.11.2019 г.; 2 159, 71 лв. за периода от 15.05.2016 г. до 07.11.2019 г.; 305, 45 лв. за периода от 20.12.2016 г. до 07.11.2019 г.; 62, 94 лв. за периода от 07.02.2017 г. до 07.11.2019 г.; 1981, 37 лв. за периода от 27.03.2017 г. до 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.11.2019 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1137 от 11.11.2019 г. по ч. гр. д. № 2183/2019 г. на Районен съд – Ловеч. В касационната жалба решението се оспорва като незаконосъобразно и неправилно, като се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Д. Н. В., с. К., общ. Л., чрез адв. С. Л., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие № 8881 от 10.01.2023 г. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Д. Н. В. по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1137/11.11.2019 г. по ч. гр. д. № 2183/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 11.11.2019 г. Съдът е извел като безспорно по делото, че на 27.05.2015 г. между страните е сключен Договор № 11/583403/00420441 за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, който впоследствие е изменян с анекси през 2015, 2016 и 2017 г. В Раздел III от договора са изброени правата и задълженията на страните, като в т. 3.5 ответникът е поел задължението да прилага мерките, за които е получена помощта за период от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка. Според уговореното в т. 4. 5 от договора, в случай на констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т. 3.5 от договора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин следва да възстанови получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година, като нарушенията по т. 4.5 се установяват от органите на Държавен фонд „Земеделие“ и БАБХ при извършване на самостоятелни или съвместни проверки. В т. 5.1 е договорено, че при неизпълнение на поетите задължения от страна на земеделския стопанин, Държавен фонд „Земеделие“ предприема действия по реда на чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането си. От приложените по делото констативни протоколи и приетата съдебно-ветеринарна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, е установено, че през периода 2015 – 2017 г. вкл. ответникът е получавал държавна помощ за изпълнение на поетия ангажимент по мярка Б „Гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеини“, като при извършените в периода проверки не са констатирани нарушения. Като спорен между страните е изведен въпросът за последиците от частичното според Държавен фонд „Земеделие“ във времево измерение неизпълнение на задълженията на ответника. Прилагайки критериите на чл. 20 ЗЗД, съдът е направил тълкуване на разпоредбите на договора, въз основа на които ищецът иска ангажирането на отговорността на ответника, и е стигнал до извод, че визираната в т. 4.5 от договора отговорност касае съответната година, за която ответникът е подал заявление за получаване на държавна помощ по избраната мярка. От писмените доказателства и заключението на вещото лице е установено, че за периода от 2015 г. до 2017 г. вкл., ответникът е изпълнявал доброволно поетите ангажименти по мярка Б и е бил изправна страна по възникналите между страните облигационни отношения. През 2018 г. ответникът е оттеглил подаденото на 19.03.2018 г. заявление за „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ № 11/583403/0140848 по мярка А и мярка Г, тъй като е прекратил регистрацията си като земеделски стопанин от 01.08.2018 г. Съдът е посочил, че в приетите указания за прилагане на схемата за държавна помощ за 2018 г. не съществува мярка Б, като в схемата не са посочени процедури за изпълнение и контрол на отпадналите мерки до приключване на 5 годишния период. От съдебно-ветиринарната експертиза се установява, че ответникът като физическо лице до 2018 г. и след това като едноличен собственик на капитала на „П. Ч. Б. ЕООД до 2020 г. вкл. е изпълнявал мярка Б. Съдът е приел, че не е доказано от Държавен фонд „Земеделие“, че след 2017 г. е превеждал държавна помощ на ответника за изпълнение на поетите по процесния договор ангажименти за хуманно отглеждане на птици. Съдът е приел, че в договора липсва уговорка, с която ответникът да е поел задължение да поддържа регистрацията си като физическо лице – земеделски стопанин за период от 5 години, а поетото от него задължение с т. 3.5 от договора е да прилага стриктно мерките в рамките на визирания 5-годишен период. Съдът е посочил, че дори евентуално да се приеме, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения през целия 5-годишен период поради прекратяване на регистрацията като земеделски стопанин, за Държавен фонд „Земеделие“ не възниква правото да иска от ответника връщане на всичко получено по договора от момента на неговото сключване, а само полученото за съответната година, през която не са отглеждани птици. В заключение съдът е приел, че ответникът е изпълнил поетото задължение да прилага мерките, за които е получил държавна помощ, в рамките на визирания в договора 5- годишен период, поради което не е налице хипотезата на т. 4.5 договора, за да се търси възстановяване на получените средства по мярката, ведно със законна лихва от датата на получаването им за съответната година.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли земеделският стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е описана в договора?“.

2. „Текстът на т. 4.5 от договора „При констатиране на неизпълнение на мерките и схемата в срока по т. 3.5 от договора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година“ следва ли да се тълкува, че връща само сумата, за която година е налице пълно неизпълнение на задължението, или всички получени суми през годините?“. Твърди се и наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.

трето ГПК, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване, без да се навежда допълнителна аргументация.

По поставените въпроси:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

По въпрос № 1:

Поставеният въпрос е по същество на спора между страните и е свързан с правилността на съдебния акт. Такава преценка не може да бъде направена в настоящото производство по чл. 288 ГПК, доколкото въззивният съд е приел, че отговорността по т. 4.5. от договора касае съответната година, а по делото е установено, че ответникът е изпълнявал доброволно поетите ангажименти и е бил изправна страна по възникналите между страните облигационни отношения. С оглед на изложеното по първия формулиран в изложението въпрос не са налице основанията за допускане на решението до касация.

По въпрос № 2:

Вторият, поставен от касатора въпрос, отново е свързан с правните констатации на въззивния съд и по същество не може да бъде разгледан на този етап от производството пред ВКС. Във връзка с извършеното тълкуване на разпоредбите на договора, сключен между страните, съдът се е съобразил с трайната и непротиворечива практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, съгласно която съдът е длъжен да издири действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните клаузи както помежду им, както и в контекста на целия договор, изхождайки от неговата цел. Същата няма нужда от промяна или осъвременяване, поради което не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По касационните основания:

В представеното изложение касаторът бланкетно се е позовал и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК без да навежда допълнителна аргументация в тази насока.

Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя касационни основания.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по касационната жалба се дължат направените от него разноски в размер на 1200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 200 от 26.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 277/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, гр. С., да заплати на Д. Н. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените от него разноски пред тази инстанция в размер на 1200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.