О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60457

София 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 4840 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от М. В. Д., чрез процесуалния представител адвокат Б.- К. против въззивно определение № 2266 от 19.08.2021г. по гр. д. № 2102/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 265258 от 18.03.2021г. по гр. д. № 10647/2020г. на СГС за оставяне без уважение на възражението й за неподсъдност на спора на българския съд. Счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който производството да бъде прекратено.

В изложението към жалбата си поставя следния въпрос, изискуем с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК, позовавайки се на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Следва ли исковете срещу лица, чието местоживеене е в държава, обвързана по Луганската конвенция, независимо от тяхното гражданство, да се предявяват пред съдилищата на тази държава?

Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Е. А. О., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който изразява становището си за нейната неоснователност. Счита обжалвания акт за правилен, като твърди, че е налице стабилизиране на подсъдността пред вид факта, че страната се позовава на обстоятелства, които са настъпили след подаване на исковата молба. Отделно счита, че представените доказателства не установяват постоянното местопребиваване на ответницата и детето З. да е...