О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 576

София, 09.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 329/2023 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. М. П., И. Й. С., С. Й. С. и С. Й. С. чрез техния процесуален представител адв. Й. А., срещу въззивно решение № 266298 от 29.10.2021 г. по в. гр. д. № 11278/2018 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите оспорват като неправилен извода на въззивния съд, че не е установена идентичност между имота, предмет на спора за собственост, за който ищците са твърдели да им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, и този, върху който ответниците са получили право на строеж.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Недопускането на съдебно-техническа експертиза със задача да се установи идентичност между нивата от 1 500 кв. м, предмет на настоящото гражданско дело, находяща се в землището на кв. Д., м. “Герговец“ при граници: С. С., М. братя, наследници на С. Ф. и ПИ с идентификатор .....,представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Считат, че за точното прилагане на закона и за развитието на правото касационното обжалване следва да се допусне с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата относно идентичността на процесния имот, които са от значение за правилното решаване на делото.

В писмен отговор на касационната жалба, подаден от ответника Д. С. Х. чрез нейния пълномощник адв. Т. М. е изразено становище, че въззивното решение е правилно и обосновано и не следва да се допуска до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № І-50-47 от 12.09.2017 г. по гр. д. № 2766/1995 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Й. С. П. против С. С. Х., Д. Г. Х., Д. С. Х., Е. И. С. и Столична община искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК / отм./, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът Й. С. П. е собственик на основание договор за доброволна делба от 09.08.1956 г. и възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ с решение № 918 от 21.10.1994 г. на ПК - кв. Д. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], район „В.“, [улица], с площ 1022 кв. м, стар номер 1151 в кв. ...., парцел ...., при съседи: от две страни улица, ПИ с идентификатор ..... и ПИ с идентификатор....., съгласно скица № 15-246515 от 09.03.2021 г. на АГКК, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. С. П. против Столична община, С. С. Х. и Д. Г. Х. инцидентен установителен иск по чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност на договор от 28.10.1991 г., сключен между държавата чрез председателя на В. на ОбНС - В., от една страна, и С. С. Х. и Д. Г. Х. от друга, за замяна на право на строеж върху 1/2 ид. част от парцел ХІІІ-СНС в кв. 104 по плана на кв. Д. с отстъпване на право на строеж върху процесния.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск за собственост, предявен от Й. С. П., заместен в процеса на основание чл. 120 ГПК / отм./ от своите наследници по закон Т. М. П., И. Й. С., С. Й. С. и С. Й. С. за установяване правото на собственост върху ПИ с идентификатор ..... с площ 1022 кв. м, находящ се в [населено място],[жк], [улица]. Приел е, че ищците са основали претендираното право на собственост на договор за доброволна делба от 09.08.1956 г., по силата на който първоначалният ищец Й. С. П. е получил в дял една нива в землището на [населено място], м. “ Герговец“, останала в наследство от П. Г. Х., и на реституция по ЗСПЗЗ с решение № 918 от 21.10.1994 г. на ПК-кв. Д..

С решение № 918 от 21.10.1994 г. на ПК - С., кв. Д., на наследниците на П. Г. Хаджиен е признато правото на собственост във възстановими реални граници на една нива от 1.500 дка, находяща се в регулацията на [населено място], м. “Герговец“, при съседи: С. С., М. братя, С. Ф..

Въззивният съд е приел, че това решение не легитимира ищеца като собственик на спорния имот. Приел е, че се касае за имот в строителните граници на населеното място, поради което за възстановяване на собствеността законът / чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ/ изисква към заявлението на правоимащите представяне на удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е нанесен в кадастралния план. Приел е, че в случая по делото не са ангажирани доказателства от ищеца за изпълнение на това изискване, което препятства възможността за индивидуализиране на възстановения на ищците имот и за установяване на идентичността му с имота, върху който в полза на ответниците е било учредено право на строеж. Именно поради липса на надлежна индивидуализация на възстановения от поземлената комисия имот в решението на поземлената комисия вещите лица от назначените по делото съдебно - технически експертизи не са се ангажирали със становище относно идентичността му със спорния имот. В обобщение съдът е направил извод, че претенцията на ищците за собственост върху процесния имот е недоказана.

И. в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос /Недопускането на съдебно-техническа експертиза със задача да се установи идентичност между нивата от 1 500 кв. м, предмет на настоящото гражданско дело, находяща се в землището на кв. Д., м. “Герговец“ при граници: С. С., Маркови братя, наследници на С. Ф., и ПИ с идентификатор ....., представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото/ не е правен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а по своята същност представлява оплакване за процесуално нарушение и необоснованост /чл. 281, т.3 ГПК/, което не е сред основанията за допускане на касационно обжалване.

Дори да се приеме, че се поставя въпрос длъжен ли е въззивният съд и в кои случаи да назначи нова съдебна експертиза за установяване идентичност на процесния имот с имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, този въпрос не е обуславящ изхода на делото и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според разясненията, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Константна е практиката на ВКС, според която за да се породи конститутивното действие на решението, обектът на собственост трябва да е индивидуализиран с граници според статута му към момента на постановяване на реституционното решение. Не е достатъчно само да бъдат посочени съседите на имота от преди колективизацията, както е в случая.

Индивидуализацията на земеделските земи, подлежащи на възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници се извършва в административното производство по начина, указан в чл. 18 г-18 д ППЗСПЗЗ. Възстановимите реални граници се установяват чрез кадастрални планове, комасационни планове, земеустройствени планове от преди образуване на ТКЗС, а ако липсват такива планове, границите се уточняват на място съвместно със заявителите, за което поземлената комисия изготвя скица и протокол, който се подписва от явилите се лица. След приключване на тази процедура общинската служба по земеделие /поземлената комисия/ постановява решение по чл. 18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в които описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Това решение има конститутивно действие и легитимира лицата, в чиято полза е издадено, като собственици на конкретен имот, представляващ самостоятелен обект на собственост.

По настоящото дело до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция /делото е разглеждано по реда на ГПК - отм./ ищците не са представили доказателства за приключване на административната процедура по ЗСПЗЗ и възстановяване на правото им на собственост върху процесния имот с постановяване на решението по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, респ. чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, за възстановяване на правото на собственост във възстановими реални граници, определени чрез действащ или стар кадастрален план. Решение, с което само се признава право на възстановяване във възстановими граници на притежаван преди образуване на ТКЗС земеделски имот, включен в строителните граници на населеното място, без този имот да е индивидуализиран текстово или графично с граници по действащ подробен устройствен план или по стар кадастрален план, сочи на незавършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ.

Отделно от изложеното, следва да се посочи, че делото е образувано през 1995 г. В производството пред първоинстанционния съд са били назначени 8 съдебно-технически експертизи /еднолични, разширени, повторни/, във връзка с изясняване на въпроса за идентичността между описания в договора за доброволна делба от 1956 г. имот в м. „Герговец“ в землището на [населено място], признатия за възстановяване с решението от 1994 г. на ПК - Д. и процесния, поради което въззивният съд е приел, че не се налага назначаване на нова съдебно-техническа експертиза за изясняване на същия въпрос. Това становище на въззивния съд не е в противоречие с трайно установената практика на ВКС, според която допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. В случая искането за допускане на нова съдебно техническа експертиза във въззивното производство е мотивирано от жалбоподателите с представянето на скица на имот с идентификатор 68134.1978.1151 по КККР на [населено място], одобрени през 2011 г., за който не е било спорно между страните, а това се установява и от съдържанието на самата скица, че е идентичен с парцел ХІІІ в кв. .... по регулационния план на „В.з Киноцентъра - връзката І и ІІ част“, чиято идентичност с имота по договора за доброволна делба от 1956 г., по решение № 918 от 21.10.1994 г. на ПК - Д. и спорния имот по делото е била предмет на изследване от допуснатите в първата инстанция няколко съдебно - технически експертизи. С оглед на това като е като е приел, че за изясняване на делото от фактическа страна не се налага назначаването на нова /допълнителна или повторна/, въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация Д. С. Х. сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266298 от 29.10.2021 г. по в. гр. д. № 11278/2018 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Т. М. П., И. Й. С., С. Й. С. и С. Й. С. да заплатят на Д. С. Х. разноски за производството пред ВКС в размер на 600 / шестстотин/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: