О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3065

гр. София, 17.10.2023 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 346 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК

Обжалвано е решение № 309 от 10.10.2022г. по гр. д. № 339/2022г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 224 от 02.03.2022г. по гр. д. № 1614/2021г. на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявения от И. Е. Б. и С. Й. Б. против Н. Д. И., В. Г. Ф. и Т. Ф. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху 23 кв. м., оцветени в жълто на приложение №1 към техническата експертиза, на л. 64 от делото, представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], на [улица], целия с площ 352 кв. м., незастроен.

Касационната жалба е подадена от ответницата Н. Д. И.. Претендира се допускане на касационно обжалване по правния въпрос: постигната договорка в нотариален акт за делба, че съделителите ще осъществяват правата си по съществуващата материализирана на място граница между имотите, представлява ли учредяване право на ползване. Сочи се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 47/1961г. и евентуално, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изтъква се и очевидна неправилност на решението поради противоречие с действителното правно положение.

Ответниците по касационната жалба И. Е. Б. и С. Й. Б. вземат становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Необжалвалите другари на жалбоподателката Т. Ф. и В. Ф. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е висящо пред въззивната и касационната инстанция по ревандикационен иск за реална част от поземлен имот. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен обективно съединения иск по чл. 109 ЗС, не е обжалвано и е влязло в сила.

Не се спори, че ищците И. и С. Б. са собственици на ПИ с идентификатор *** па КККР на [населено място] въз основа на договор за покупко-продажба от 31.05.2017г., сключен с Д. В. Ф.. Ответниците В. Ф., Т. Ф. (съпрузи) и Н. И. са собственици на съседния имот ПИ ***. Не се спори и че процесната реална част, намираща се между двата имота, е във фактическата власт на ответниците. Спорно е дали ответниците имат правно основание да владеят и ползват тази реална част.

Праводателката на ищците Д. Ф. и ответниците се легитимират с нотариален акт за доброволна делба от 22.05.2017г. с № 132, т. I, рег. № 1468, н. д. 116/2017 г. по описа на Нотариус Ю. В.. С този договор е извършена делба между тях на два имота, обособени от поземлен имот с идентификатор № ***, като Д. Ф. е получила новообразуван ПИ с идентификатор ***, а В. Г. Ф. и Н. Д. И. са получили новообразуван ПИ с идентификатор ***, при дялове помежду им 157/342 за първия и 185/342 за втората. В раздел II на нотариалния акт е уговорено следното: „Съделителите се споразумяват и заявяват, че те, респективно техните правоприемници, ще осъществяват правата си по сега съществуващата и материализирана на място граница между имотите, както и че няма да си дължат суми за уравняване на дяловете с оглед на други техни облигационни и имуществени отношения и са заявили, че с настоящата спогодба уреждат напълно и окончателно всичките си имуществени и сметни отношения и нямат и няма да имат повече претенции един към друг, относно имотите, предмет на договора за делба.“.

По повод подадена жалба от ищеца И. Б. през 2018г. е извършена проверка от служители на [община] и е установено, че Н. И. оспорва имотната граница. Изготвена е геодезическа снимка и обяснителна записка за имота.

Приетата техническа експертиза констатира, че част от имота на ищците е ограден с междусъседска ограда и е присъединен към имота на ответниците, като тази част е с площ около 23 кв. м. На скица - приложение № 1 границата между процесните имоти е означена с червена линия, а съществуващата ограда е по зелената линия А-Б-В. Спорната процесна част е оцветена в жълто и е отразено, че се ползва от ответниците. Установява се, че преди извършване на делбата от месец май 2017г. е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за разделянето на поземлен имот № * на два имота: УПИ *-* и УПИ *-*. Въз основа това са нанесени промени в кадастралната карта като на мястото на ПИ *** са нанесени два нови имота: ПИ с идентификатор ***, който съответства на УПИ *-* и ПИ с идентификатор ***, който съответства на УПИ *-*. В съставения протокол за трасиране от 20.02.2017г., придружаващ изменението на кадастралната карта, са нанесени две подробни точки, които описват границата между имотите и са означени на място с жълта боя и с дървен кол. При осъществения оглед в имота вещото лице установява, че означеното с жълта боя и дървен кол вече не съществува.

Разпитан е като свидетел А. А. И. (праводател на В. и Т. Ф.). Той заявява, че в имота е била бащината му къща; първоначално имотът бил един, но баща им го разделил на два по-малки и ги дал на него и на брат му. Между имотите има вътрешна ограда, посредством която се осъществява разделянето; тази ограда е от единична тухла, зидана на около 2 м. височина; в останалата част ограда е съставлявала стената на къщата. След смъртта на родителите ищецът продал своята част на ответницата И., а брат му продал своята на Д. В.. Д. В. бутнала къщата и поставила телена мрежа за ограда. Тази ограда съществува и към настоящия момент. Свидетелят сочи, че преди да продаде своята част имали уговорка с Д. В. оградата да си остане така, както е.

За да разреши спора въззивният съд се е концентрирал върху тълкуване на уговорката в раздел ІІ на нотариалния акт за доброволна делба от 22.05.2017г., а именно дали с нея праводателката на ищците Д. Ф. е учредила право на ползване на В. Г. Ф. и Н. Д. И. върху онази част от нейния имот с площ около 23 кв. м., която остава зад съществуващата на място ограда и която част ще се ползва безвъзмездно от В. Г. Ф. и Н. Д. И.. Съдът е намерил такова тълкуване за несъстоятелно доколкото в нотариалния акт липсва изрично изявление на Д. В. за учредяване на право на ползване върху част от поставения в неин дял имот, както и понеже липсва индивидуализация на правото на ползване върху чужд имот. Според съда записаното в раздел ІІ на нотариалния акт не представлява и договор за спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД. Този договор по дефиниция е възмезден и отстъпките на едната страна като частичен отказ от права се компенсират с насрещни отстъпки чрез отказ от права от останалите страни, а в конкретния случай отстъпвайки свое право на ползване върху част от собствения си имот, Д. В. не получава никакви отстъпки от страна на останалите съделители, нито пък получава насрещна парична престация. Дори обаче да се приеме, че е налице договор за спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД и Н. И. и В. Ф. са се отказали от някакви други свои права (непосочени в нотариалния акт) в полза на Д. В., то този договор не може да разпростре действието си спрямо трети лица, били те и бъдещи правоприемници на първоначалните страни по договора за спогодба, тъй като съгласно чл.21, ал.1 от ЗЗД договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. В споразумението в раздел ІІ на нотариалния акт от 2017 г. съделителите са се отказали от свои настоящи и бъдещи претенции за уравняване на дяловете с оглед на други техни облигационни и имуществени отношения. Отказът е направен с цел избягване на един висящ или бъдещ спор между същите страни, но не може да обвърже бъдещите правоприемници на страните, защото отказ от бъдещи права е нищожен. В отговор на доводи на жалбоподателите съдът е посочил, че е длъжен да изследва действителната воля на страните по договора, като тълкуването се осъществява не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти. Изтъкнал е, че на тълкуване според чл. 20 ЗЗД подлежи не само неясната договорна клауза, но и тази, по която е налице спор между страните. За други съображения съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. В тях е направен извод, че спорната клауза в договора за делба на практика пренебрегва одобрения проект за изменение на ПУП, с който се определя за първи път границата между имотите и че ако ответниците не са били съгласни с площта на двата новообразувани имота и местоположението на границата между тях (което не съвпада с оградата на място), е следвало да инициират изготвяне на нов проект, а не да го заобикалят посредством уговорката в раздел ІІ. Затова първоинстанционният съд е счел, че уговорката не поражда правни последици и ответниците не владеят процесната част на правно основание, годно да се противопостави на ищците.

По тези съображения е уважен предявеният ревандикационен иск за реалната част от 23 кв. м.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. съдът намира следното:

Повдигнатият правен въпрос е дали постигнатата договорка в нотариален акт за делба, че съделителите ще осъществяват правата си по съществуващата материализирана на място граница между имотите, представлява учредяване право на ползване върху съответната площ. Следва да се посочи, че такава защитна теза не е поддържана от ответницата И. в отговора на исковата молба, а е застъпена за първи път във въззивната жалба. Тезата е отречена от решаващият съд поради това, че липсва изрично изявена воля от Д. В. да учреди в полза на останалите двама съделители безвъзмездно право на ползване върху част от получавания от нея имот, както и поради това, че няма индивидуализация на тази част. Съдът е изложил своите съображения защо уговорката не представлява договор за спогодба и защо не обвързва правоприемниците на страните по договора. Посочил е и какви обстоятелства съобразява при тълкуването на клаузата. В продължение на изложените от въззивния съд съображения може да се допълни, че решаващо за спора е обстоятелството, че границата между двата имота е определена с одобреното изменение на ПУП, с което съсобствениците са се съгласили и по тяхна воля е извършено разделянето на първоначално съществуващия ПИ 234. Определената от плана вътрешна регулационна линия е станала имотна граница между двата съседни имота (чл.14, ал.5 ЗУТ) и страните не могат да се домогват до нейната промяна посредством уговорки, които не кореспондират с даденото от тях одобрение за изменението.

Формулираният въпрос не е в състояние да обуслови допускане на касационно обжалване. От една страна, той не е разрешен в отклонение със соченото Тълкувателно решение № 47/1961г., според което правото на обитаване е по характера си вещно право на ползване на недвижим имот за личните нужди на ползувателя. Въпросът за правото на обитаване не е релевантен за настоящия спор и тълкувателния акт е неприложим. От друга страна, поставеният въпрос е свързан с тълкуването на конкретната уговорка в договора за делба и затова не може да се счете, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Липсва съмнение за очевидна неправилност на някой от изводите на съда. Изложените от съда мотиви са логични и последователни. Не са накърнени основни правни принципи, нито логически правила, законът е приложен в действащата му редакция.

Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответниците И. Е. Б. и С. Й. Б. са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., които следва да им бъдат възстановени от касатора.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 309 от 10.10.2022г. по гр. д. № 339/2022г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на Н. Д. И..

ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.14 да заплати на И. Е. Б. и С. Й. Б., двамата от [населено място], [улица] сумата 1200 /хиляда и двеста/лева разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: