О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3290

София, 31.10.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 351 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Диджител“ ООД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат П. С. против решение № 1263 от 20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1630 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1086 от 15.04.2022 г. по гр. д. № 6874/2021 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявените от „Диджител“ ООД, гр. Варна против Специализирана болница за активно лечение по детски болести-доктор Лисичкова“ ЕООД, гр. Варна, Б. Н. Л., Т. Б. Л., Медицински център „С. С. ООД, гр. Варна, „СМАБЛ“ ЕООД, гр. Варна и „К. Т. ЕООД, гр. София, искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, изразяващи се в ползване на електроенергия и ВиК услуги чрез съоръженията на ищеца за присъединяване на сградата на Медицински комплекс „Младост –Варна“, находяща се в гр. Варна, ж. к. Младост, бул. Република № 15, представляваща имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], към електроразпределителната мрежа, а именно електрическите уредби, Трафопост 20/04 КV, както и съоръженията за две кабелни линии, две трафомашини и съоръжения за присъединяване към водопроводната и канализационна мрежа.

Специализирана болница за активно лечение по детски болести-доктор Лисичкова“ ЕООД, гр. Варна, Медицински център „С. С. ООД, гр. Варна и „К. Т. ЕООД, гр. София чрез пълномощника си адвокат К. К. и Б. Н. Л., Т. Б. Л. и „СМАБЛ“ ЕООД, гр. Варна чрез пълномощника си адвокат Ж. К. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ел. уреди и ВиК системи, които осигуряват електроподаване и водоподаване в сграда на Медицински комплекс „Младост –Варна“ и на самостоятелни обекти в сградата. Собствеността върху тези съоръжения е възникнала по приращение и присъединяване, тъй като ищецът е собственик на земята, върху която е построена сградата и индивидуални обекти в нея. На 11.10.2004 г. ищецът е сключил договор с Енергоразпределение ВарнаАД за присъединяване на сградата. На 08.09.2004 г. е сключен договор с Водоснабдяване и канализация Варна ООД за присъединяване към водопроводната и канализационна мрежа. Присъединителните съоръжения са изградени изцяло за сметка на ищеца. Ответниците като собственици и ползватели на самостоятелни обекти с трайно предназначение за здравни и социални услуги използват за обектите си електрическа енергия и вода, които се отчитат по партидата на ищеца, тъй като не са сключили самостоятелни договори за присъединяване с операторите, а ползват услугите посредством присъединителните съоръжения, собственост на ищеца. По този начин те смущават упражняването на правото на собственост на ищеца, лишавайки го от възможност да предостави достъп до съоръженията на електроразпределителното предприятие за снабдяване на други потребители по реда на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. С ползването на съоръженията ответниците генерират разходи за ищеца, който заплаща задълженията в полза на оператора, включително и за ползваните от ответниците електроенергия и вода. Предвид това моли съда да осъди ответниците да преустановят действията, с които нарушават правото му на собственост, изразяващи се в ползване на ел. енергия и ВиК услуги, чрез съоръженията на ищеца за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа и съоръженията за присъединяване към водопроводната и канализационна мрежа.

Ответниците Б. Н. Л., Т. Б. Л. и „СМАБЛ“ ЕООД, гр. Варна оспорват иска, като посочват, че СБАЛООД е отдало под наем собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в процесната сграда, а Б. и Т. Л. са собственици на самостоятелни обекти в сградата и ползват ел. енргия и вода със съгласието на ищеца, за което той ежемесечно издава фактури. На 30.10.2017 г. Л. и сключили споразумение с ищеца, с което е уговорен начин на плащане на ел. енергия и вода. Ответниците оспорват, че ищецът е собственик на сградата на Медицински комплекс „Младост –Варна“, поземления имот, в който същата е изградена и съоръженията за присъединяване, като твърдят, че сградата е в режим на ЕС и всички присъединителни съоръжения обслужват всички индивидуални обекти в сградата. Оспорват и твърденията, че ищецът е лишен от възможност да ползва ел. енергия и вода, която закупува.

Ответниците Специализирана болница за активно лечение по детски болести-доктор Лисичкова“ ЕООД, гр. Варна и Медицински център „С. С. ООД, гр. Варна оспорват иска, като твърдят, че сградата на Медицински комплекс „Младост –Варна“ е в режим на етажна собственост и присъединителните съоръжения обслужват всички самостоятелни обекти в нея. Същите ежемесечно заплащат на ищеца, ползваните от тях ел. енергия и вода

Ответникът „К. Т. ЕООД, гр. София оспорва да е извършвал неоснователно действие, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която е в режим на ЕС и ежемесечно заплаща ползваните от него ел. енергия и вода на ищеца.

Въззивният съд е приел за установено, че по договор за продажба на общински недвижим имот от 18.07.2002 г., сключен между Диджител“ ООД, гр. Варна и Общински съвет Варна, ищецът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ земя и сграда в груб строеж - състояща се от пет блока в [населено място],[жк], [улица]. С договор за продажба на недвижим имот от 11.08.2006 г. Диджител“ ООД, гр. Варна е придобило общински имот, представляващ земя с площ от 975 кв. м. ид. части от УПИ *. На ищцовото дружество са издадени разрешения за ползване от 13.12.2004 г. и от 15.09.2008 г. за Медицински комплекс „Младост - Варна“ и същото е сключило договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на 11.10.2004 г. с Електроразпределение Варна ЕАД за сградата и договор за присъединяване към водопроводната и канализационна мрежа на 08.09.2004 г. с Водоснабдяване и канализация ООД, с които са уредени правата и задълженията между страните по договора относно въвеждането в експлоатация на новопостроен обект Медицински комплекс „Младост -Варна“.

Медицински център „С. С. ООД, гр. Варна е наемател, а останалите ответници са придобили собствеността на самостоятелни обекти в сградата Медицински комплекс „Младост –Варна“.

Съдът е посочил, че по делото са представени и приети като доказателства: становище от ЕРП Север от 01.02.2021 г. относно искане за проучване на условията за присъединяване на клиент към електроразпределителната ПУПРОК 449 на СБАЛДБ Д. Л. ЕООД; споразумение от 20.10.2017 г., сключено между ищцовото дружество и Т. и Б. Л., с което страните са се споразумели фактурите от съответните доставчици да се издават на името на Диджител“ ООД, а ползвателите се задължават ежемесечно да възстановяват на дружеството заплатени на съответните доставчици разходи за консумативи, съобразно поставени контролни измервателни средства - електромери и водомери, поради липсата на сключени от ползвателите договори за самостоятелно присъединяване със съответните експлоатационни дружества към електроразпределителната, водоснабдителна и канализационна мрежа и нямат открити самостоятелни партиди при доставчиците.

Въз основа заключението на вещото лице Б., което е приел като обективно и компетентно, съдът е установил, че ответниците нямат сключени договори със съответните експлоатационни дружества за самостоятелно присъединяване към електроразпределителната, водоснабдителна и канализационна мрежа, съответно нямат самостоятелни партиди. Съоръженията, чрез които са електроснабдени обектите на ответниците – трафопост с две кабелни линии, две трафомашини, оборудвани с разединители – са собственост на ищеца. Последният е собственик и на съответните ВиК системи. Вещото лице сочи, че за обектите на ответниците са монтирани контролни уреди за измерване. Присъединяването на самостоятелни обекти не води до заемане на капацитета на присъединителните съоръжения. Заключението на тройната експертиза е, че присъединаяването на обектите на ответниците води до заемане на предвидената за тях трафопостна мощност, като съоръженията са проектирани да обслужват изцяло сградата.

При така възприетите факти съдът е формирал извод, че обектите, които са собственост или се ползват от страните по делото, са в сграда в режим на етажна собственост съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗС и чл. 3 ЗУЕС. При придобиване от трето лице на самостоятелен обект от сграда, в която до този момент всички самостоятелни обекти или цялата сграда са били собственост на едно лице, режимът на етажната собственост за сградата се прилага, по силата на закона и независимо от волята на заинтересуваните лица. С прехвърлянето на самостоятелен обект от сградата се счита, че се прехвърля и съответните идеални части от общите части на сградата, независимо дали това е отразено в съответните договори или титули за собственост, като е ирелевантно обстоятелството, с чии и какви средства е била построена сградата.

Посочил е, че съгласно чл. 38 ЗС общите части по естеството си или по предназначение служат за общо ползване от етажните собственици, като предназначението на тези общи части е да обслужват ползването на сградата. Процесните електрически и ВиК съоръжения са проектирани да обслужват сградата, поради което и следва, че същите представляват общи части по естеството си и по предназначение. Отреденото при проектирането и изграждането на електрическите уредби, трафопост с две кабелни линии, две трафомашини, както и съоръженията за присъединяване към водопроводната и канализационна мрежа предназначение е да осигурят функционирането на цялата сграда, свързвайки я със съответните мрежи. Безспорно е също така, че сградата не е би могла да бъде въведена в експлоатация и да се ползва без тези съоръжения. Без значение, чия е била собствеността върху сградата и съоръженията при построяването им, считано от момента на възникване на етажната собственост, процесните съоръжения са придобили статут на общи части и като такива са станали собственост на отделните етажни собственици, съобразно съотношението на стойностите на обособените обекти. Следователно процесните съоръжения не са индивидуална собственост на ищцовото дружество. Не се установява и някой от ответниците да ги ползва по начин, който не съответства на предназначението им или, който да препятства осъществяването на правата на ищцовото дружество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Диджител“ ООД, гр. Варна се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса: длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните. Аргументирал се е, че още в исковата молба е заявил, че защитава правото си на собственост върху ел. енергията и водата като движими вещи като е формулирал и петитум ответниците да преустановят действията си, с които му пречат да упражнява правото си на собственост и върху закупуваните и/или заплащаните от Диджител“ ООД електрическа енергия и вода, тъй като ответниците ползват без негово съгласие електрическата енергия и вода, която дружеството закупува и заплаща, а тя реално се консумира от ответниците. Следователно ищецът е поискал да защити и правото си на собственост върху ел. енергията и водата като отделни обекти на правото на собственост, но както първоинстанционният, така и въззивният съд не се е произнесъл по тези обстоятелства, не е обсъдил и не е дал отговор на доводите му.

По този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Видно и от самата обосновка на ищеца същият твърди, че е предявил самостоятелен иск за защита на претендираното право на собственост върху движимите вещи електрическа енергия и вода, но съдът не се е произнесъл по този иск. Защитата срещу непълнотата на съдебно решение се реализира по реда на чл. 250 ГПК, но срокът за иницииране на производство по допълване е изтекъл. Доколкото този иск не е бил предмет на въззивното производство, то и въззивният съд не е дължал произнасяне по него и обсъждане възможно ли е осъществяване на твърдяното придобивно основание относно електрическа енергия и вода с оглед действащата нормативна уредба.

Касаторът поставя и въпросът: възможно ли е отделна сграда/обект в отделна сграда да бъде обща част на друга сграда в режим на етажна собственост, по който поддържа основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК.

Въпросът е обоснован с твърдението, че експертното заключение установява, че трафопостът е самостоятелна сграда, разположена извън сградата, в която се намират самостоятелните обекти на страните.

По този въпрос изводите на въззивния съд действително не съответстват на решение № 67 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 528/2015 г., ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС може да бъде само обект разположен в същата, а не в друга сграда, макар и според одобрения архитектурен проект да е предвидена функционална връзка между тях, тъй като същата не може да създаде вещни права в полза на етажните собственици от друга сграда. Касационното обжалване обаче не следва да се допусне, доколкото изводът, че трафопостът като част от съоръженията, чрез които се електроснабдяват самостоятелните обекти в Медицински комплекс „Младост - Варна“ е обща част, не е единственото основание за отхвърляне на иска. Съдът е формирал и извод, че не се установява и някой от ответниците да ползва съоръженията по начин, който не съответства на предназначението им или, който да препятства осъществяването на правата на ищцовото дружество. Относно този извод на съда касаторът не е формулирал правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а липсата накърнение на правото на собственост на ищеца е самостоятелно основание за отхвърляне на негаторния иск.

С оглед изхода на настоящото производство „Диджител“ ООД, гр. Варна следва да възстанови на ответниците направените по повод касационната жалба разноски, както следва: на Специализирана болница за активно лечение по детски болести-доктор Лисичкова“ ЕООД, гр. Варна, Медицински център „С. С. ООД, гр. Варна и „К. Т. ЕООД, гр. София сумата 1200 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат К. К. и на Б. Н. Л., Т. Б. Л. и „СМАБЛ“ ЕООД, гр. Варна сумата 1200 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат Ж. К..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1263 от 20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1630 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Варна.

ОСЪЖДА „Диджител“ ООД, ЕИК 103759498, гр. Варна, район „Младост“, ж. к. Младост, бул. Република № 15, сграда на Медицински център „М. В. , съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 7, адвокат П. С. да заплати разноски за касационното производство, както следва: на Специализирана болница за активно лечение по детски болести-доктор Лисичкова“ ЕООД, ЕИК 200461889, гр. Варна, район „Младост“, бул. Република № 15, сграда на Медицински център „Младост“, бл. Г, ет. 5, Медицински център „С. С. ООД, ЕИК 202206296, гр. Варна, бул. Република УПИ ІX-30367, Медицински комплекс „Младост“ и „К. Т. ЕООД, ЕИК 205191958, гр. София, район „Лозенец“, ул. Вискяр планина № 19, трите дружества със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат К. К. сумата 1200 лв. и на Б. Н. Л., ЕГН [ЕГН], Т. Б. Л., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 31 и „СМАБЛ“ ЕООД, ЕИК 202754855, гр. Варна, ул. И. М. № 10, ет. 3, ап. 10, трите страни със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Ж. К. сумата 1200 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: