О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1137

гр. София, 24.11.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х.

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 150/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, против Решение № 445 от 27.10.2022г. по в. т.д. № 370/22г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 24 от 31.01.2022г. на Окръжен съд – С. З. постановено по т. д. № 1106/2021г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от НАП против „М Инженеринг“ЕООД/н/, [населено място], иск за признаване за установено, че публичните вземания за републикански данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер от 474 510.08 лв., от които главници в размер на 291 593.32 лв. и лихви към 19.11.2020г. в размер на 182 916.76 лв., дължими въз основа на подробно описани ревизионен акт, годишни данъчни декларации, декларации образец 6, по чл.55 от ЗДДФЛ и по чл.201 от ЗКПО, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписани в Централния регистър за особените залози под № 2020110901010, са подлежащи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, като неоснователен.

В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното решение, основаващо се на несъгласие с направения от въззивния съд извод, че наложените по реда на ДОПК обезпечителни мерки – запори върху банкови сметки, вписани в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността и съответно не дават право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ. Касаторът счита, че посочената разпоредба на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като същата регламентира привилегия на вземания при реализация на активи именно в самото производство по несъстоятелност.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът: Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл.722, ал.1,т.1 от Търговския закон по отношение на предвиденото в тази разпоредба, регламентираща право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?

Допълнителният селективен критерий е обоснован с хипотезата на чл. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се сочи, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона.

Ответникът по касационната жалба – синдикът на „М Инженеринг“ ЕООД/н/, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

Ответникът „М Инженеринг“ ЕООД/н/ не депозира становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е взел предвид, че предявеният от НАП против „М Инженеринг“ ЕООД/н/ и синдика на дружеството иск е с правно основание чл. 694, ал.2,т.1 ТЗ и е по спор относно поредността за удовлетворяване на приети в производството по несъстоятелност публични вземания. Като безспорни са посочени фактите, че процесните вземания са приети от синдика и са включени в обявен по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ списък под № 20201210151237 в поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.6 ТЗ, като необезпечени и възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, а за лихвите, начислени след датата на същото решение, е предвидена поредност по чл.722, ал.1,т.9 от ТЗ; че в срока по чл.690 от ТЗ НАП е депозирала възражение от 17.12.2020г. относно предвидената поредност на удовлетворяване на приетите вземания за публични задължения в размер на сумата от общо 474 510.08 лв. с искане за включването им в реда по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, вместо по чл.722, ал.1,т.6 ТЗ. С определение по чл.692, ал.4 ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на НАП, като в срока по чл.694, ал.6 ТЗ е предявен искът по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. За безспорно също така е прието обстоятелството за наличие на обезпечителен запор, целящ гарантиране събирането на установеното и изискуемо публично вземане /процесното/, като налагането на запора е станало преди, а вписването му в ЦРОЗ - след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника.

По спорния въпрос, дали вписването на запора след датата на откриване на производството по несъстоятелност го прави непротивопоставим на кредиторите на несъстоятелността, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на аргумента на НАП, че за пораждане привилегията по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ е достатъчно запорът да е наложен преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а самото вписване на запора не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка. Посочено е, че нормата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ, което според решаващия съд, за да има действие по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, трябва да е налице преди откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно чл.30, ал.1 ЗОЗ, вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването и именно от този момент заложният кредитор би могъл да противопостави правата си срещу останалите кредитори, включително правото на предпочтително удовлетворяване. Съответно, и по аргумент от императивната разпоредба на чл.638, ал.4 ТЗ, вписаният в ЦРОЗ след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника запор не може да създаде ред за удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ на обезпечените със същия публични вземания.

На следващо място, изцяло споделено от решаващия съд е и приетото в обжалваното решение становище за корективно тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, според което вписването на запор по реда на Закона за особените залози поначало не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност. Вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Посочено е, че това разбиране съответства на практиката на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Решаващ за приетата неоснователност на предявения иск е изводът на въззивния съд, че вписването на обезпечителния запор след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, изключва протипоставимостта на правата на вписалия го кредитор по отношение правата на останалите кредитори на несъстоятелността, включително и правото на предпочтително удовлетворяване. По този основен за отхвърлянето на иска мотив касаторът не е формулирал въпрос. Следователно, извършеното от въззивния съд корективно тълкуване на нормата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, на което касаторът се позовава в единствения поставен в изложението правен въпрос, няма самостоятелно значение. Изложените в този смисъл съображения са за пълнота на изложението и в изпълнение на задължението на въззивната инстанция да обсъди всички възражения във въззивната жалба.

Освен приетото, че въпросът няма нужното правно значение за изхода от спора, не е налице и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. При обосноваване на сочената хипотеза касаторът се е позовал само на твърдението, че отговорът на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Липсата на позоваване и обосноваване на втората кумулативна предпоставка на сочената хипотеза, а именно – значението на въпроса за развитието на правото, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл са и задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 445 от 27.10.2022г. по в. т.д. № 370/22г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.