О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2970

гр. София, 22.10.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 998 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на „РД Сървисиз“ ЕООД, представлявано от адв. Р. Г., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 222 от 11.07.2025г., като му бъдат присъдени направените за производството разноски в размер на 1030 лева. Молителят сочи, че в частната си жалба е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им, но съдът не се е произнесъл по това искане.

Ответникът по молбата „Костал България Аутомотив“ ЕООД, представляван от адв. Т. Т., оспорва молбата и излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че молителят не е материално и процесуално легитимиран да претендира разноски, както и че обезпечителният съд няма правомощия да се произнася по въпроса за отговорността за разноските, включително в хипотезата, в която третото заинтересовано лице обжалва определението, с което е допуснато обезпечението. Сочи, че съгласно константната практика на обезпечителните съдилища при отмяна на допусна обезпечителна мярка върху имущество на трето лице не се присъждат разноски в полза на това лице – жалбоподател в обезпечителното производство, въпреки основателността на жалбата му. Намира, че разноски за производството не следва да се присъждат на молителя предвид задължителните указания в т.5 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и в процесната хипотеза – когато молителят се явява трето лице за исковото производство. Излага съображения, че отговорността за разноски не...