О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1376 [населено място], 20.12.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

И. А.

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 172/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Р., чрез процесуален представител, против Решение № 260 от 03.07.2022 г. по в. гр. д. № 93/2022г. на Окръжен съд - В. Т. с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 1102 от 30.09.2021г. по гр. д. № 919/ 2021г. на Районен съд – В. Т. като краен резултат е уважен изцяло предявеният от Гаранционен фонд иск с правно основание чл.559, ал.1, т.1 КЗ, като ответникът В. А. Р. е осъден да заплати на ищеца сумата от 18 977, 83лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение, от което 12 321,14 лв. за неимуществени вреди, и 6 656, 43 лв. за имуществени вреди, по щета № 220017/16.03.2016г. на Гаранционен фонд, ведно със законната лихва върху сумата от 6 656, 43 лв., считано от 23.03.2021г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения и необсъждането на всички доводи, възражения и доказателства по делото (дори при формалното изброяване на част от тях) представлява ли нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК ? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях ?;

2. Ползва ли се с материална доказателствена сила претенция, справка, доклад по щета, в които е отразено, че плащането е извършено и съставлява ли по правната си същност първичен счетоводен документ, удостоверяващ погасяване на парично задължение в посочения в нея размер ?;

3. Как се доказва реално извършено плащане и при положение, че е изрично оспорен този факт с отговора на исковата молба, и как следва да се установи това обстоятелство, посредством кои доказателства ?;

4.За основателността на регресната претенция, следва ли да бъде доказано деликтно правоотношение по чл. 45 ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника да възстанови стойността на причинените вреди вследствие на виновното му и противоправно поведение? Вината и противоправното поведение на деликвента следва ли да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване или следва да е вероятна вината ?;

По поставените от касатора правни въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС, намерила израз в следните актове: по въпрос № 1 - Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008г. на I г. о.; Решение № 589 от 29.06.2010г. по гр. д. № 1359/2009г. I г. о.; Решение № 221 от 15.04.2002г. по гр. д. № 677/2001г. на I г. о.; Решение № 281 от 13.04.2004 г. по гр. д. № 888/2006 г. на I г. о. и Решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009г. на IV г. о.; по въпрос № 2 и 3 - Решение № 169 от 31.01.2013 г. по т. д. № 664/ 2011г. на II т. о.; Решение № 187 от 24.01.2013г. по т. д. № 436/2012г. на II т. о.; Решение № 218 от 05.07.2011г. по гр. д. № 775/2010г. на III г. о.; Решение № 44 от 28.03.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 50 от 02.04.2009г. по т. д. № 485/2008г. на II т. о. и Решение №185 от 30.10.2013г. по т. д. № 813/2012 г. на II т. о.; по въпрос № 4 - липсва обосноваване на допълнителните критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът – Гаранционен фонд, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Районен съд – В. Т. е било образувано по предявен от Гаранционен фонд срещу В. А. Р. иск с правно основание чл.559, ал.1, т.1 КЗ за възстановяване на изплатените от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на Великобритания по щета № 120103/16.03.2016 г. и щета № 220017/16.03.2016 г. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.01.2014г. в общ размер от 18 977, 83 лв. С постановеното по спора решение първата инстанция е приела, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника В. А. Р. за част от претенцията, като го осъдила да заплати на Гаранционния фонд сумата от 6 656, 43 лв., представляваща възстановеното на НББАЗ платено обезщетение за имуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 18 977, 83лв., или за сумата от 12 321,14 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, искът е отхвърлен, поради недоказано изплащане на сумата от Гаранционнен фонд на НББАЗ.

Сезиран с жалби и от двете страни след като е установил, че фактическата обстановка по делото е била изцяло и правилно изяснена от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на В. А. Р. срещу осъдителната част от обжалваното решение. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл.288а, ал.1, т.l КЗ (отм.) /чл.559, ал.1, т.1 от действащия понастоящем КЗ/, Гаранционният фонд е длъжен да възстанови сумите, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Р. Б. и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като след изплащането на обезщетението за Гаранционен фонд се поражда правото да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите свързани с определянето и изплащането му. За да уважи жалбата на Гаранционнен фонд, осъждайки ответника да заплати пълния размер на претендираната сума, окръжният съд е приел, че от представените в първоинстанционното производство Претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение, изх.№ 1-0783/15.03.16г. по описа на НББОЗ, вх.№ 08-01-656/14 от 16.03.16г. по описа на Гаранционнен фонд и отразеното изплащане на 26.03.2016г. и на 28.12.2016г. на претендираната от Бюрото сума за възстановяване в общ размер от 12 321,14 лв., представляваща обезщетение в Доклад по щета № 220017/16.03.2016г., се установява релевантното за спора възстановяване на процесната сума.

По формулираните от касатора в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси намира следното:

Първият от въпросите е процесуалноправен и е относим към задължението на въззивния съд да обсъди възраженията на страните и релевантните за спора доказателства, поради което принципно е значим за решаването на всеки спор. В случая действително съставът на окръжния съд не е изложил собствени съображения по наведените от ответника възражения по основателността на иска по отношение установяване противоправното му поведение за настъпване на пътния инцидент на 16.01.2014г. във Великобритания. Доколкото обаче е споделена възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и са приети за правилни направените въз основа на същата правни изводи, липсата на излагане на идентични на мотивите в атакувания акт, не се отразява на изхода на спора. Предвид потвърждаването на обжалвания акт за сумата от 6 656, 43 лв., следва да се приеме, че е налице препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, който след подробен анализ на приетите и неоспорени от ответника писмени доказатедства - формуляр за претенция от 02.06.2014г. от Д. Д. Х. до Бюро на автомобилните застрахователи, в която са описани придружаващите документи: копие от полицейския протокол, копие от декларации на свидетели, бележка от полицията, е приел, че на 16.01.2014г. в 11,50 ч. на магистрала А2, 20 метра западно от кръстовището от Н. С., [населено място], К., Великобритания е настъпило ПТП между управлявания от Х. лек автомобил „П. П. и лек автомобил „Ф. Г. , управляван от В. А. Р., при което били причинени имуществени и неимуществени вреди на първия автомобил, както и последици от травма с камшичен удар на водача му. Според описания механизъм на произшествието, след като Х. спрял, за да не удари излязъл на платното пешеходец, водачът на автомобила, движещ се зад него, не успял да спре и го ударил. За неоснователни са приети доводите на ответника за недоказаност на неговото виновно и противоправно поведение, по съображения, че в случая приложимо е правото на държавата, където е настъпило произшествието. Компенсационният орган на тази държава е определил отговорността на ответника и обстоятелството, че не е известно да е ангажирана наказателната или административно-наказателната отговорност на ответника във Великобритания, е без значение. След като не са кредитирани показанията на водения от ответника свидетел К., за неопровергана е приета вината на Р., която при деликтната отговорност се презюмира. За неоснователно също така е намерено и възражението за наличие на застраховка „ГО“ към деня на произшествието, тъй като е установено сключване на такава в същия ден, на 16.01.2014г., но с начален час 14.09 ч., което е след пътния инцидент. Обусловилите въпроса възражения на касатора са по правилността на решаващите изводи, която е извън преценката във фазата на селектиране на касационното обжалване.

Четвъртият въпрос не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на правната воля на въззивния съд. Необходимостта от установяване виновното и противоправно поведение на ответника за да бъде ангажирана отговорността му за причинените от пътния инцидент вреди, не е отричана от въззивния съд, като при разпределяне на доказателствената тежест с доклада по делото първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че следва да докаже фактическия състав на деликтната отговорност. Както се посочи по-горе, несъгласието на касатора с решаващия извод за неопровергаване на вината му за настъпване на инцидента е по правилността на съдебното решение. Освен това, по този въпрос в изложението липсва обосноваване на посочените от касатора хипотези на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, което е достатъчно да препятства достъпа до касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен и преформулиран от втори и трети въпрос от изложението, правен въпрос: Ползва ли се с материална доказателствена сила отразеното в справка и доклад по щета плащане на сума от издалото ги лице? Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Касационното разглеждане на делото следва да се допусне в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е осъдил В. А. Р. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 12 321,14 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение по щета № 220017/16.03.2016г., за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от съда разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в част от решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателят.

По изложените съображения се допуска касационно обжалване по поставения по-горе въпрос, на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 260 от 03.07.2022 г. по в. гр. д. № 93/2022г. на Окръжен съд - В. Т. в частта, с която след частична отмяна на Решение № 1102 от 30.09.2021г. по гр. д. № 919/ 2021г. на Районен съд – В. Т. е осъден В. А. Р. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 12 321,14 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение по щета № 220017/16.03.2016г.

УКАЗВА на В. А. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 246.45 лв. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.