ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273

гр. София, 25.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Илияна Папазова

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002100458 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. И. и Д. Т. К. срещу решение №.755/25.05.22 по г. д.№.3433/21 на АС София, ІІс., в частта с която, след частична отмяна на реш.№.264490/7.07.21 по г. д.№.2116/17 на СГС, І-15с., предявените от касаторите искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ са отхвърлени за разликите над сумите 40000лв. до сумите 200000лв. за всеки, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна ЗАД“Армеец“АД оспорва жалбата; претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач М. Д. Я. не оспорва жалбата.

Третото лице помагач А. Т. Б. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че между страните няма спор относно наличието на фактическия състав на чл.432 КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента по предявения иск на пострадалите, както и по механизма на ПТП. Същото е настъпило по вина на застрахования при ответното застрахователно дружество водач А. Т. Б., управлявал мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ СТ 0429 Х, който на 18.06.16, в тъмната част на денонощието, на главен път II-66, км.123+900 в посока с.Милево, нарушил правилата за движение и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост от 127 км/ч, при приближаване на движещата се пред него каруца, теглена от кон, управлявана от ищеца Д. К., без задължителни светлоотразителни знаци и при липсата на светещо тяло, в която пътували още ищцата П. И. и пострадалите деца, без да намали скоростта, с предната част на мотоциклета ударил каруцата в задната й лява част, като от удара е причинена смъртта на детето В. П. И. а на детето Николай Д.ов К. са били причинени такива несъвместими с живота травми, че в резултат на тях на 01.07.2017 г. е настъпила и неговата смърт. Отразено е, че относно вида, обема и интензитета на болките и страданията на родителите от смъртта на двете деца – съответно на 7 и 9 години, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на допуснатите свидетели и заключението на съдебно-психологическата експертиза. С оглед безспорно установените по делото факти, че ищците живеели заедно в едно домакинство на съпружески начала и отглеждали децата си заедно, вкл. че ищецът Д. К. отглеждал детето Венцислав като свое, при прилагане постановките на ППВС №.5/69г. е прието, че правното положение на ищеца и по отношение на това отглеждано от него, но неосиновено дете, следва да бъде идентично с това на биологичен родител или на такъв, който вече е извършил осиновяването. Доколкото ищците са прехвърлил вземанията си за застрахователно обезщетение за всяко дете срещу ЗАД „Армеец“ на конституирания като трето лице помагач М. Я. /ищцата е прехвърлила вземането си към застрахователното дружество, оценено общо на 300 000лева., срещу цена от 135 000, а ищецът своето вземане от 300 000лв. срещу 125000лв. (60000лв. за първото дете и 65000лв. за второто)/, съдът е намерил, че прехвърлянето противоречи на самото естество на вземането за обезщетение за неимуществени вреди, на целта на така предвиденото обезщетяване и на функциите на самия институт за поправяне на този вид вредоносни последици /чл.99 ЗЗД/. В доктрината и съдебната практика се приема безспорно, че предмет на договора за цесия не могат да бъдат онези имуществени права, чието възникване е тясно свързано с личността на цедента – вземането за трудово възнаграждение, за издръжка, стипендията, правото да се отмени дарение поради непризнателност, вземането за обезщетение за неимуществени вреди, членствените права в кооперация и други подобни, а от друга страна подобно договаряне върху правото на обезщетение за нематериалните вреди от смъртта на децата на цедентите противоречи и на морала; определянето на цена на болките и страданията от смъртта на собствената рожба е безсрамно, то е форма на поругаване и оскверняване на родителските чувства, поради което е изцяло несъвместимо с добрите нрави. При тези обстоятелства е намерено, че договорите за цесия се явяват нищожни на основание, уредено с императивни правни норми, за които съдът следи служебно, недействителността на цесиите е начална и пълна, вземанията на ищците не са могли да бъдат прехвърлени, останали са в техния патримониум и същите се явяват активно материални и процесуално легитимирани да претендират присъждането им. От друга страна, обаче, така сключените договори за цесия и анексите към тях са показателни за обема и интензитета на търпените болки и страдания.

Опитите да се договаря с правото на обезвреда за търпените страдания и да се извлича облага за тях налагат в конкретния случай размерите на дължимите обезщетения да бъдат занижени. При тези обстоятелства и като е съобразил възрастта на ищците и на починалите им деца /на седем и девет години/, близките им отношения, взаимна обич и привързаност и доказаната силна емоционална връзка между тях, продължителността на съвместния им живот, интензитета на болките от преждевременната и невъзвратима загуба и тяхната продължителност, лишаването занапред от нормално присъщата за тези отношения житейска подкрепа, вкл. и това, че и до днес ищците не са преодолели тежката загуба, съпоставени с опитите да се извлече материална облага от цялото това страдание, предвид и икономическите и стопански условия в страната, съдът е намерил, че дължимото обезщетение, което в най - пълна степен би репарирало търпените от тях вреди, следва да се определи в размер на по 100 000 лева на всеки от тях от смъртта на всяко от децата.

Същевременно възражението на ответника за съпричиняване е намерено за основателно. Посочено е, че поведението на двамата родители се намира в причинна връзка с вредите, които търпят понастоящем от смъртта на децата си: ищецът К., при управление в тъмната част на денонощието на превозно средство с животинска тяга, без да е обозначено по надлежния ред със симетрично разположени светлоотразителни елементи и светещо тяло, в качеството си на родител на пострадалите, пътуващи напълно необезопасени в превозното средство, ги е поставил в риск, като не е положил заедно с ищцата дължимата родителска грижа; по този начин и двамата са допринесли до голяма степен за настъпването на вредите; тяхната небрежност към сигурността и безопасността на пострадалите деца /от които не би могло да се очаква да имат поведение различно от това, което са им наложили или допуснали родителите им/ налагат извод за определяне на съотношението в съпричиняването на 80 % при явен превес в тежест на поведението на двамата родители; приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетния (неспособния) надзор от дееспособните му родители, като вината на упражняващите надзора е без значение /тълкувателно решение № 88/1962/. При прилагане на така определения процент в съпричиняването на ищците е прието, че следва да се присъди обезщетение в размер на по 20 000 лева на всеки от тях за всяко от починалите деца или в общ размер на по 40 0000 лева на ищец.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Съществува ли съпричиняване от страна на пострадалото лице в случаите, в които пострадалото лице, без наличие на елемент на вина /поради това, че лицето е малолетно/ се е качило в превозно средство с животинска тяга, което не е осветено съобразно правилата на чл.71 ЗДвП, поради неупражнен родителски надзор, и следва ли при такава хипотеза да бъдат прилагани принципните постановки на т.7 от ТР 1 от 23.12.15 по тък. д.№.1/14, ОСТК на ВКС?“ /реш.№.17/19.02.20 по т. д.№.288/ 10, ІІ ТО, ТР 1/23.12.15 по тълк. д.№.1/14, ОСТК/; 2.“Как следва да се преценява връзката между действията на деликвента-водач на МПС и пострадалият малолетен, пътувал в необезопасено, в смисъл неосветено ПС с животинска тяга, движещо се в тъмната част от денонощието, и следва ли съдът да извърши разграничение между поведението на деликвента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпването на вредите?“ /реш. №.6/18.03.21 по т. д.№.2722/19, ІІ ТО, реш.№.44/23.06.20 по т. д.№.1879/19, І ТО/; 3. „Следва ли цедирането на вземането за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП, при което е настъпила смърт, да се третира като критерий от значение за определяне на размера на неимуществените вреди и в частност като основание за намаляване на размера на неимуществените вреди, поради „неморалност и „безсрамност“, без наличие на други доказателства, водещи до извода за търпени болки и страдания с по-малък интензитет?“; 4. „Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство и да се произнесе със самостоятелни мотиви?“ /реш.№.212/ 1.02.12 по т. д.№.1106/10, ІІ ТО/; 5. „Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи в близък период от време?“ /реш.№.214/18 от 8.01.19 по г. д. №.3921/17, ІV ГО, реш.№.141/30.11.17 по г. д.№.60360/16, І ГО, и др./. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с четвъртия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения; фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят отражение в мотивите към решението /чл.236 ал.2 ГПК/; изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Не са необосновани твърденията на касатора, че въззивният съд не е обсъдил наведени от страните доводи и възражения, респективно събрани доказателства. Предвид изложеното касационното обжалване се допуска с оглед проверка съответствието на приетото със задължителната практика на ВКС.

Мотивиран от горното и доколкото касаторите не дължат държавна такса, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.755/25.05.22 по г. д. №.3433/21 на АС София, ІІс., в частта с която, след частична отмяна на реш. №.264490/7.07..21 по г. д.№.2116/17 на СГС, І-15с., предявените от П. Г. И. и Д. Т. К. искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ са отхвърлени за разликите над сумите от по 40 000лв. до сумите от по 200 000лв. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.