ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4251

гр. София, 21.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Н.

Членове:Гергана Никова

Соня Найденова

като разгледа докладваното от Г. Н. К. гражданско дело № 20238002100467 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 28999 от 07.12.2022 г., подадена от В. Т. С., чрез адвокат Ю. Г. от АК - В., срещу въззивно Решение № 1295 от 26.10.2022 г. по в. гр. д.№ 1442/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Ответникът по касация Н. П. М. е подал отговор на жалбата чрез адвокат Р. И. от АК - В.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, след като е отменил Решение № 260173 от 18.03.2022 г. по гр. д.№ 15193/2020 г. на Районен съд - Варна, окръжният съд е признал за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. П. М. е собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в [населено място], [улица], с площ от 170 кв. м., при посочени съседни имоти, придобита въз основа на наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30/1941 г. и е осъдил ответника В. Т. С. да предаде на ищеца Н. П. М. владението върху идеалните части. На основание чл. 537 ГПК е отменен издаденият в полза на В. Т. С. констативен нотариален акт № 15 от 02.12.2015 г. по описа на нотариус А. Г. до размера на 75/300 идеални части от процесния имот.

От фактическа страна е прието за установено, че с нотариален акт за покупко-продажба № 30, том VI, рег.№ 4160, дело № 1123/1941 г. К. Д. К., действаща лично и като пълномощник на съпруга си Д. К. М., е закупила от Р. К. С. правото на собственост върху 175,30 кв. м. идеални части от празно дворно място цялото с площ 350,60 кв. м., находящо се в [населено място], кв. 362, парцел пети, при посочени граници. К. С. К. (К. С. П.) е починала в [населено място], У., съгласно препис от акт № 1002/1093 г., като за времето на своето пребиваване в Р. Б. е живяла със своите родители (без данни за имената им) и четирима братя, както следва: Д. С. Я., починал през 1958 г., Д. С. Я., починал през 1971 г., К. С. Я., починал, и Я. С. Я., починал през 1940 г. Съгласно приложените удостоверения за наследници К. С. К. (К. С. П. според удостоверение за идентичност на имена), [дата на раждане] , със семейно положение - вдовица, е починала на 08.07.1973 г. и е оставила за законни наследници своите братя, а именно: 1.) Я. С. Р. (Я. С. Я. според удостоверение за идентичност на имена), починал преди нея през 1940 г., и наследен от децата му С. Я. С. (починал през 1979 г.), И. Я. С. (починал през 1991 г.), Е. Я. Б. (починала през 1999 г.), Г. Я. С. (починал през 2003 г.) и М. Я. С. (починал през 1965 г.), 2.) К. С. Я., починал през 1977 г. и наследен от преживяла съпруга П. Я., починала през 1986 г. и две деца - син Т. К. С. и дъщеря М. К. Д., като синът му е починал през 2006 г. и наследен от неговата съпруга П. С., починала през 2014 г., и едно дете В. Т. С. (сега ответник), а дъщеря му е починала през 2011 г. и наследена от внука й Н. П. М. (сега ищец) - син на дъщеря й К. Д., починала преди нея през 2010 г.; 3.) Д. С. Я., починал през 1971 г. без данни за низходящи, и 4.) Д. С. Я., починал през 1958 г., също без низходящи.

Съгласно приложена отчуждителна преписка, със Заповед № 413 от 09.03.1981 г. на председателя на ИК при Варненски ОНС е отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ в полза на Държавата, за предвиденото по ЗРП мероприятие „Административна сграда на ДСК”, недвижим имот, находящ се в кв. 517, на [улица], подрайон **, пл.№ **, собственост на посочените лица, сред които и наследниците на К. С.: Е. Я., И. Я. С., Г. Я. С. и Т. К. С., като въпросните наследници са обезщетени парично със сумата 17 570,74 лв.

За цялото дворно място, отредено за ДСК и трафопост, с площ от 1 444 кв. м., съставляващо парцел I, кв. 517 на 13 м. р. в [населено място], е съставен акт № 117 от 10.10.1988 г. за държавна собственост с посочено основание чл. 63 ЗТСУ и изброени 25-ма бивши собственици, вкл. наследници на К. С. К.: Е. Я., И. Я. С., Г. Я. С., и Т. К. С., както и М. К. Д..

Със заявление от 07.08.1992 г. наследниците на К. К. - Т. К. С., М. К. Д., М. С. Н., Т. И. Ф., М. И. П., В. И. Я., Е. Я. Б., Г. Я. С. и Д. М. Я., са поискали по реда на ЗВСВНОИ възстановяване собствеността на притежаваната от тях съгласно нотариален акт № 30, дело № 1123/1941 г. 1/2 идеална част - 175 кв. м. от отчужденото дворно място с пл.№ **, цялото с площ 350 кв. м., находящо се на [улица]. По заявлението е постановен отказ с Решение № 923 от 26.11.1992 г. на кмета на О. В. който е отменен с влязло в сила Решение от 09.02.1995 г. по гр. д.№ 950/1993 г. на Окръжен съд - Варна. Постановено е отменяване и на Заповед № 413 от 09.03.1981 г. на ИК при ОНС гр. Варна в частта за отчуждаването на 1/2 идеална част от имота от наследниците на К. С., и е възстановено правото им на собственост върху тази част, след възстановяване на получената като обезщетение сума. Видно от Заповед № Р-1014 от 09.06.1995 г. на кмета на О. В. наследниците на К. С. са внесли получената като обезщетение сума в размер на 17 576 лв. и е наредено отписването от актовите книги на притежавания от тях недвижими имот. Част от подлежащото на връщане обезщетение в размер на 4 393 лв. е заплатено по сметка на О. В. от М. Д. с мемориален ордер № 1171 от 30.05.1995 г.

Съгласно уведомление от Областен управител на област Варна, на 12.11.2014 г. ответникът В. С. и майка му П. С. са инициирали производство по обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор № *** с площ 170 кв. м. Производството е завършило с издаден нотариален акт за собственост върху идеални части от недвижим имот, придобити по давностно владение № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег.№ 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус с рег.№ *** на НК, с който ответникът В. Т. С. е признат за собственик на 85 кв. м. идеални части от имота, придобити по давностно владение и наследство.

От приложените декларации по чл. 14 ЗМДТ и справка, издадена от О. В. Дирекция „Местни данъци и такси” e установено, че по отношение на процесния имот с идентификатор № *** са подавани следните декларации по чл. 14 ЗМДТ: декларация от 29.03.1998 г., подадена от бащата на ответника Т. К. С., като единствен собственик по наследство върху 87,50 кв. м, с декларирана дата на придобиване 03.02.1995 г.; декларация от 10.08.2006 г., подадена от ответника В. Т. С., като собственик по наследство и съдебно решение от 09.02.1995 г. на 1/4 идеална част от земя с площ 175,30 кв. м., притежавана в съсобственост с неговата майка П. М. С., последната титуляр на останалите 1/3 идеални части, с декларирана дата на придобиване 02.03.2006 г.; декларация от 20.04.2015 г., подадена от ответника В. Т. С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за собственост - нотариален акт № 20/1941 г.) на земя с площ 175,30 кв. м., с декларирана дата на придобиване 24.10.2014 г.; декларация от 16.12.2015 г., подадена от М. С. Н., като собственик по наследство на земя с площ 87,50 кв. м., притежавана в съсобственост с Д. П. П., П. Д. П., П. Д. П., Г. Н. Я., П. В. И., И. В. И., Р. И. И., Е. И. М., И. И. Б., В. Г. К., Д. Г. Я., К. Г. Я., В. Т. С. и Н. П. М., с декларирана дата на придобиване 31.12.2009 г. и отразено придобивно основание - наследство от К. С. К. и реституция, съдебно решение; декларация от 08.02.2016 г., подадена от ответника В. Т. С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за собственост - нотариален акт № 7448 от 02.12.2015 г.) на земя с площ 85 кв. м., с декларирана дата на придобиване 02.12.2015 г.

Пред РС е прието неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че с КП на гр. Варна от 1900 г. с нанесен Регулационен план, одобрен с Указ № 37 от 02.04.1903 г. на Царя, процесният имот попада в кв. 362 и е с пл.№ **, като в разписния лист към плана за собственик на имота е записана К. Д. К. с документ за собственост - Нотариален акт № 30 от 30.10.1941 г., том II, дело № 1123. За поземления имот е отреден парцел ** в кв. 362 с вписана в разписния лист площ от 350 кв. м. и граници: от север парцел ** със собственик П. Т., от изток и юг - улици и от запад - парцел I-2 със собственик Н. П. П., като процесният поземлен имот попада в западната половина на парцел V-5 и съответните му граници съвпадат със северната, южната и западна негови граници; КП на [населено място] от 1950 г. с нанесена улична и дворищна регулация, според който процесният поземлен имот попада в западната половина на ПИ с пл.№ ** в кв. 362, с вписани в разписния лист собственици К. Д. К. и Х. Н. Й. (без данни за документите им за собственост). За поземления имот са отредени два парцела: *** и ***, последният с площ 177 кв. м., получена от оцифрения графичен план, и следните граници, съвпадащи с тези на процесния имот: от север - ПИ **с отреден парцел ** и вписан собственик наследници на П. Т., от изток - парцел ***, от юг - [улица]и от запад - ПИ **, за който е отреден парцел *** и с вписани собственици Д. Б. и Ж. Л.; КП на 13-ти м. р. на [населено място] от 1965 г. е приет с техническа комисия, според който процесният поземлен имот попада в територията на кв. 517 и съвпада с ПИ № ** с вписан собственик К. Д. К., площ 180 кв. м., получена от оцифрения графичен план, и граници: от север - ПИ №** със вписан собственик н-ци на П. Т.; от изток - ПИ № ** с вписан собственик Х. Н. Й.; от юг - [улица]и от запад - ПИ № ** със собственик Д. Н. Б.; КП на 13-ти м. р., одобрен със Заповед № РД-02-14-396 от 29.02.2000 г. на МРРБ, според който на процесният поземлен имот съответства ПИ № ** без данни за собственик в кадастралния регистър, с площ 170 кв. м. и при граници: от север - ПИ ** без данни за собственик; от изток - ПИ ** без данни за собственик, от юг - [улица]и от запад - ПИ № ** без данни за собственик.

Според експертното заключение поземлен имот с пл.№ ** в кв. 517 по плана на 13-ти м. р. в [населено място] е отчужден от собствениците В. А. Ж., Ж. П. Ж. и наследници на К. С. в полза на държавата със Заповед № 413 от 09.03.1981 г. на Председателя на ИК на ОбНС-В., съставен е Акт за държавна собственост № 117 от 10.10.1988 г. и със Заповед № Р-1014 от 09.06.1995 г. на Кмета на [община], на основание чл. 88, ал. 4 НДИ и Решение по гр. д.№ 950/1995 г. на ОС - Варна, е деактуван недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 175 кв. м. от ПИ № **, кв. 517 по плана 13-ти м. р. [населено място] с адм. адрес: [населено място], [улица], собственост на наследниците на К. С. К.. Съгласно заключението, описаният поземлен имот в нотариален акт № 30, том 6, регистър № 4160, дело № 1123/1941 г. съвпада с поземлен имот с пл.№ ** по действащия към този момент КП от 1900 г. и е идентичен с част от ПИ № **в кв. 362 по КП от 1950 г., ПИ № ** в кв. 517 по КП на 13-ти м. р. от 1965 г. и ПИ № ** по КП на 13-ти м. р. от 2000 г., като възстановеният поземлен имот с Решение от 09.02.1995 г. по гр. д.№ 950/1993 г. на ОС - Варна е поземлен имот с пл.№ ** в кв. 517 по КП от 1965 г. Експертизата установява идентичност на процесния ПИ **** с ПИ № ** по КП на 13-ти м. р. от 2000 г., ПИ № ** в кв. 517 по плана на 13-ти м. р., западната половина от ПИ № ** в кв. 362 по КП от 1950 г. и западната половина от ПИ № ** в кв. 362 по КП от 1900 г.

Въззивният съд е подложил на анализ и събраните по делото свидетелски показания.

Прието е, че от писмените и гласните доказателства не е доказан вторият елемент от фактическия състав на придобивната давност - намерението за своене на имота от страна на ответника. Реституционната процедура до 1995 г. е била по инициатива на всички наследници, а не единствено на ответника или неговия баща. От разпита на свидетелите Б. К. и В. З. е прието за установено, че действително имотът е бил стопанисван от ответника В. С. и неговия баща; че са били често виждани в имота; че са продавали мед и пчелни продукти в барака там. На тези показания обаче противостоят показанията на разпитаните в полза на ищеца свидетели - Д. Г. и Д. М., които сочат, че ищецът често е посещавал имота; че е разполагал с ключ от входната му врата; че е било търсено неговото разрешение за продажбата на мед и пчелни продукти. Прието е, че давност не би могла да протича до 1995 г., когато имотът е бил реституиран и е бил върнат в патримониума на наследниците на К. К., по причина, че е бил собственост на Държавата, а след 1995 г. и до момента не са налице безспорни доказателства за предприемани действия по демонстрация на намерение за своене. Като се е позовал и на разясненията в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, окръжният съд е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост по наследство върху общо 1/4 идеална част от процесния имот, а възражението за придобиването на тази идеална част по давност от ответника е неоснователно.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, чия е доказателствената тежест да установи правото си на собственост върху вещта; 2. Следва ли въззивният съд да се произнесе по основанията за собственост на ищеца или е достатъчно да обсъди правата на ответника; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди възраженията на ответника в отговора на исковата молба относно придобиването на правото на собственост; 4. Може ли наследник да получи в наследство нещо, което наследодателят му не е притежавал или повече от това, което наследодателят му е притежавал.

Твърди се, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д.№ 1037/2019 г. и Решение № 27 от 20.03.2020 г. по гр. д. № 2224/2019 г. Относно трети и четвърти въпрос се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност.

Настоящият състав намира, че е налице е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по обобщения въпрос за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, произнасянето по който е в противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с практиката на ВКС, вкл. служебно известната такава, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 1 52 от 13.09.2011 г. по т. д. № 950/2009 г. на ВКС, II т. о. и др.

При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която възлиза на сумата 25 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 1295 от 26.10.2022 г. по в. гр. д.№ 1442/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

УКАЗВА на касатора В. Т. С., чрез пълномощника му адвокат Ю. Г. от АК - В., в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА касатора, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса и представяне на документа в указания срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след изтичане на срока за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса и представяне на документа, както следва: при изпълнение на задължението - на Председателя на Второ г. о. за насрочване, а при неизпълнение на задължението - на съдията-докладчик за прекратяване на производството.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: