Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 3964 / 2023 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопоцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Ю., депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 1070/20.02.2023 г. по адм. д. № 10763 по описа на Административен съд София – град за 2022 година.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че на искането за издаване на виза е отговорено след повече от четири месеца. В отказа не било конкретизирано кое от основанията по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ е взето предвид при издаване на акта, както и че липсвали каквито и да е мотиви за наличието на основания за отказ на търсената от лицето виза. В съдебната практика било залегнало изискване към съдебната инстанция да упражни контрол и да изследва причините, които са обосновали решението на административния орган. Липсвали мотиви на акта в нарушение на изискванията на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и задължаване на административния орган да издаде поисканата от Юсуфов виза. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответната по касационната жалба страна не изплаща представител и дава становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на И. Ю., гражданин на Р. Ф. против отказ за издаване на виза без номер от 08.11.2022г., постановен от завеждащ консулската служба на Посолството на Р. Б. в Москва.

С оспореното решение жалбата е оставена без уважение като неоснователна.

За да се произнесе съдът е приел за установено, че със заявление за издаване на виза от 12.08.2022 г., И. Ю. е подал до Посолството на Р. Б. в Москва, Руска федерация, искане за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D. В него е посочил, че в момента работи за ТП „М. С. В. с адрес в гр. София и кандидатства за дългосрочна виза като “ръководител на търговското представителство в Р.България”, като целта на пътуването е „пребиваване в Р България като инвеститор“. Установено е, че към заявлението са приложени сертификат от Българска търговско – промишелена палата с №2292/05.08.2022г.1, договор за наем на жилище от 10.08.2022г., договор за наем на офис от 25.07.2022г., свидетелство за съдимост, издадено от Министерство на вътрешните работи на Р. Ф. от 09.06.2022г., руски паспорт, шенгенска виза с № 041338550 от 07.02.2020г. от Италия, карта за продължително пребиваване в Монако с № 21R5R51Y0 със срок до 03.12.2024г., декларация за финансови средства и медицинска застраховка за чужденец.

На 08.11.2022г. от завеждащ консулска служба в посолството на Р.България в Москва, е постановен обжалваният пред съда отказ за издаване на виза тип „D“ на жалбоподателят. В стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза е описано, че визата е отказана на основание чл.10, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ, като липсват фактически основания за отказа.

Видно от събраните доказателства, едва в хода на производство пред съда е изискано и представено писмо рег. № 536400-1398 от 16.01.2023г. на дирекция „Миграция“ МВР с приложено копие на становище от ДАНС с рег. № М-6-3495/01.11.2022г., изготвено от зам. председател на агенцията, в което е посочено, че становището на ДАНС по заявлението е отрицателно, съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, във вр. с чл. 4, ал.1, т.14 от ЗДАНС. Към производството е приобщен и отговор на ДАНС, в които е посочено, че във връзка с процедура по Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим е издала отрицателно становище по отношение на жалбоподателя във връзка с чл.4 ал.1 т.1 от ЗДАНС.

При така установеното от фактическа страна, е формулиран извод, че жалбата е допустима, тъй като жалбоподателя е претендирал засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ - чл. 6, чл.11 и чл. 13. Прието е, че акта е издаден от компетентен орган, в писмена форма, като не съдържа конкретни фактически основания, въз основа на които е прието, че са налице основанията по чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

Съдебният състав е установил, че съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от ЗЧРБ, като за отказа се съставя формуляр в два екземпляра по образец. Констатирал е, че е налице изискване за вписване във формуляра на мотивите за отказ, като се посочва основанието за отказа, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност и се удостоверява датата на връчване (изпращане) на заинтересуваното лице. При обсъждане на клаузите на Договора на България за присъединяване към Европейския съюз от 2007 г. и практиката на СЕС е установил, че "въведената с Визовия кодекс система предполага хармонизация на условията за издаване на единни визи, изключва различията между държавите-членки, органите на държавите членки могат да откажат издаването на виза само на основанията, предвидени в кодекса. При разглеждането на заявленията за издаване на виза компетентните национални органи разполагат с широка свобода на преценка, що се отнася до условията за прилагане на предвидените във Визовия кодекс основания за отказ и до оценката на релевантните факти. () Касае се за издаването на отказ за виза върху стандартен формуляр - бланка, който отказ е издава като са отбелязани основанията в него, указано е правото на обжалване пред настоящия съд. Посоченото е достатъчно за упражняване на правото на жалба и ефективна защита.„

На горната база е прието, че оспореният отказ е в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите на Визовия кодекс, което не налага отмяната му в условията на чл. 146, т. 2 от АПК поради спазване на предвидената форма на обжалваният акт. Липсвали и допуснати съществени процесуални нарушения при идване на акта.

Спазени били и приложимите материалноправни разпоредби. Наличието на основание по чл.10, ал.1, т.1 ЗЧРБ давало възможност мотивите да се съдържат документ, различен от стандартния формуляр за отказ, както и да са изготвени от органи, различни от издателя на отказа на виза –в случая от ДАНС. Прието е, че мотиви в конкретния случай се съдържат с представеното от ДАНС становище. Отрицателното становище на ДАНС представлявало абсолютна процесуална пречка за издаване на исканата виза, като административният орган действал при условията на обвързана компетентност.

Прието е, че не е налице и нарушаване на права на жалбоподателя по смисъла на чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ. Липсвали данни за нарушаване и на права, регламентирани в чл. чл.11 от ЕКПЧ, тъй като жалбоподателя не бил част от управлението на търговското дружество и в това си качество нямал признато правото на сдружаване, което да бъде нарушено.

Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството пред първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на издадения въз основа на тях съдебен акт, а от там и до необходимост от отмяната му. Съдът не е проявил необходимата и дължима по закон активност за изясняване в пълнота на относимите към производството факти и обстоятелства, което е довело до необоснованост на извода за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт.

Въпреки изричната констатация за пълната липса на мотиви в оспорения административен акт, съдът е достигнал до необоснован извод, че той отговаря на изискванията на форма и формално съдържа реквизитите на В. К. поради което не са налице нарушение, свързани с неспазване на изискванията за форма по чл. 146, т. 3 от АПК. Следва да се сподели, че мотиви в подкрепа на взетото от административния орган решение е допустимо да се съдържат и в друг, съставен в хода на производството от помощен орган документ, поради което липсва пречки те да се определят като достатъчни и изпълващи изискването на АПК за мотивираност на административните актове. В случая липсва пречка да бъде взето предвид становището на органа, осъществяващ по силата на нормативен акт косвен контрол върху наличието или липсата на пречки за предоставяне на чужди граждани право на пребиваване в Р България. За да бъдат споделени и взети предвид тези мотиви, те трябва да са достъпни за органите, вземащи крайното решение, при съобразяване с правото на достъп до специфична по вид и обем информация. Ако за административния орган съществува задължение за съобразяване на решението със становището на ДАНС, т. е. да предприеме действия в условията на обвързана компетентност, то за съда такова ограничение не е налице. При преценка за законосъобразност на оспорен пред него административен акт, съдът в хода на съдебното дирене следва да се събере нужната за произнасяне с правилно и обосновано решение информация, като едва на тази база е възможно извършването на проверка за спазването на приложимия материален закон.

В случая, при представянето на преписката от страна на административния орган не са представени каквито и да е доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ, които са дали основания на компетентния да се произнесе по отправеното към него искане орган, да постанови отказ за издаване на виза от съответния тип. Данни за наличието на писмо на ДАНС с вписано в него отрицателно становище е получено едва в хода на съдебното производство, по реда на чл. 192 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Така представения документ не съдържа каквато и да е информация за наличието на данни по смисъла на чл. 10 ал.1 т.1 от ЗЧРБ,а обективира единствено и само отрицателното становището на съответното длъжностна лице от ДА „НС“. За съда е била налице не само възможност, но и задължение да извърши проверка дали действително са налице обективни по своя характер данни за наличието на поведение или личностни характеристики, които да са дали основание на съответното длъжностно лице да даде отрицателно становище за предоставяне на търсената виза.

Както правилно е отбелязано в оспореното решение, налице е хармонизация на условията за издаване на визи, което изключва възможността за допускане на необосновани различия между държавите-членки, като органите на държавите членки могат да откажат издаването на виза само на основанията, предвидени във Визовия кодекс. Дадените широки правомощия на компетентните национални органи за преценка относно условията за прилагане на предвидените в кодекса основания за отказ, както и до оценката на релевантните факти, не изключват задължението за посочване на основание за отказ в конкретния акт. За съда остава задължението за осъществяване на проверка и формулиране на обоснована преценка за липсата или наличието на описаните в акта основания.

В случая, по делото липсва каквато и да е информация за мотивите на компетентните длъжностни лица да формират отрицателно становище относно издаването на виза на Юсуфов. При това положение е неясно, на какво основание съдът, постановил оспореното решение е приел, че са налице данни за изпълнение на хипотезата на чл. 10 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, а от там и за правилност и обоснованост на оспорения отказ, в който като мотив е вписана единствено и само тази разпоредба.

Настоящия съдебен състав не споделя и изложеното в оспореното съдебно решение становище, че след като съдът е допуснал жалбата за разглеждане, въпреки че съгласно разпоредбата на чл.10а ал.4 от ЗЧРБ, отказите за издаване на визи по чл. 9а ал. 2 т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, то жалбоподателят е упражнил в пълен обем процесуалните си права за обжалване на отказа за издаване на виза пред съд, което води до извод за липса на нарушение на чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ.

За да се приеме, че не е налице нарушение на описаните в жалбата разпоредби на КЗПЧОС, е следвало съдът да изясни дали са действително налице данни за обстоятелства, които да могат да се определят от компетентните органи като вписващи се в разпоредбата на чл. 10.ал.1 т. 1 от ЗЧРБ. Провеждането на съдебно производство без в неговия ход да се изяснят всички относими и важни за правилното решаване на възникналия спор факти /естествено при стриктно спазване на ограниченията, регламентирани закона за защита на класифицираната информация/, не гарантира спазването на основните права и свободи на гражданите, регламентирани от Конвенцията.

Предвид описаното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата и нарушаване на въведените с разпоредбата на чл.7 и чл. 9 от АПК принципи на служебното начало и истинност и обективност, което води до неговата немотивираност – касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Така констатирания порок на съдебния акт не може да бъде отстранен в хода на настоящото производство, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд, за ново произнасяни при спазване на изложените по – горе мотиви.

Предвид изхода на производството пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като това следва да стане при окончателното приключване на производството и при съобразяване с резултата от него.

Водим от горното и на основание чл. 222 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1070/20.02.2023 г. по адм. д. № 10763 по описа на Административен съд София – град за 2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА